Определение № 1142 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 132/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк.Д. като процесуален представител на [фирма] [населено място] село, [община] дол, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 12.Х.2010г. по в.гр.д. № 413/2010г. Ответницата по касационната жалба Ю. Б. Г. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на Дупнишкия районен съд от 11.V.2010г. по гр.д. № 276/2010г., с което са уважени предявените от Ю. Б.Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед от 16.ХІІ.2009г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е незаконно. Установено е наличието на съкращение на единствения заеман от Г. щат. Работодателят, обаче, не е спазил защитата по чл.333 ал.4 от КТ, приложима и при двете хипотези по чл.328 ал.1 т.2 от КТ /с оглед липсата на конкретизиране в уволнителния акт/ - ищцата е била синдикален член и уволнението е следвало да се извърши след предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство, предвидено в чл.22 ал.1 от К., в сила към момента на уволнението. В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено на дружеството указание от съда, се сочи, че основанието за допускане на касационно обжалвано е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Принципът на законността бил основен принцип в правото. Атакуваното решение било неправилно – поради неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, а именно чл.22 ал.1 от К., което било грубо нарушение на принципа на законността. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на посочените изисквания. В него не е поставен конкретен правен въпрос, по който въззивният съд се произнесъл, а и липсва обосновка за необходимостта от допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК съобразно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Кратките релевирани в този документ съображения представляват оплаквания за неточно прилагане на материалния закон, но това е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на преценка в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация Ю. Г. следва да бъдат присъдени 250лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,