Определение № 2842 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1632/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Министерство на енергетиката, представлявано от В. М., министър на енергетиката, чрез процесуалния представител Д. З., служител с юридическо образование обжалва решение № 222 от 08.04.2024 г. по в.т.д. № 885/2023 г. на Апелативен съд София, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1006 от 08.08.2023 г. по т.д. № 206/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, че „Горубсо - Кърджали“ АД, [населено място], не дължи на Министерство на енергетиката, [населено място], суми по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи, както следва:

1. Дебитно известие №[ЕГН] от 24.11.2021 г. към фактура №[ЕГН] от 29.01.2021 г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020 г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.“, област Х. от 16.11.1999 г. на стойност 41 057,46 лв. без ДДС и 49 268,95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането;

2.Фактура № [ЕГН] от 14.07.2021 г. с основание: „концесионна вноска по ДС № 4 към „Договор за находище „Ч.“ от 16.11.1999 г. с падеж 15.07.2021 г., на стойност 94 835,77лв. без ДДС и 113 802,92 лв. с ДДС - в частта за 74 164,01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638,91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата;

3.Фактура № [ЕГН] от 15.11.2021 г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Ю.“, [община], област Кърджали от 09.08.2017 г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на концесионно възнаграждение за 1-во шестмесечие на 2021 г. по договора на стойност 5 695,11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа - за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК - обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. При преработката на междинния продукт, получен при добив на руда в предходен период, но подложен на последваща преработка в по-късен период, при която се получава краен продукт – златен концентрат и сплав „Д.“, при реализацията на който се получава приход в този по-късен период, дължи ли се концесионно плащане върху този приход?

2. При изчисляване на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми върху реализираните приходи от крайните продукти, получени при обработката на междинния продукт, следва ли да се приложи формулата, посочена в чл.1, т.1 от Приложение № 3 към чл.10 „Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, и за скъпоценни и полускъпоценни камъни“ към Наредбата?

Ответникът по касационната жалба „Горубсо - Кърджали“ АД, [населено място] чрез адв. Б. Х. оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Горубсо-Кърджали“ АД не дължи на Министерство на енергетиката сума в общ размер 129 128,07 лв по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи, както следва:

1. Дебитно известие №[ЕГН] от 24.11.2021г. към фактура № [ЕГН] от 29.01.2021г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020 г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.", област Х. от 16.11.1999г. на стойност 41 057.46лв. без ДДС и 49 268.95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането;

2. Фактура № [ЕГН] от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска по ДС №4 към „Договор за находище „Ч.“ от 16.11.1999г. с падеж 15.07.2021г., на стойност 94 835.77лв. без ДДС и 113 802.92 лв. с ДДС - в частта за 74 164,01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638.91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата;

3. Фактура № [ЕГН] от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Ю.“, [община], област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа – за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения.

С оглед предмета на въззивното решение, с което са разгледани обективно съединени отрицателни установителни искове, както са посочени, следва да се приеме, че отрицателният установителен иск, т. 3 за недължимост на вземане на Министерство на енергетиката към „Горубсо Кърджали“ ЕАД, обективирано във фактура № [ЕГН] от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Ю.“, [община], област Кърджали от 09.08.2017 г ., с основание и предмет на сделката: Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа – за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения, е с цена на иска 5 695,11 лв. Цената на иска е под 20 000 лв. Предмет на иска е недължимост на неустойка, уговорена между страните в договор от 09.08.2017 г. Договорът между страните е за учредяване на концесия. Споровете относно правоотношения, основани на договор за концесия, съгласно чл. 365, т. 2 от ГПК се разглеждат по реда на производство по търговски спорове. Делата, образувани по искове, въвеждащи такива спорове, са търговски. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК видът на делото, търговско или гражданско, и цената на иска са критерии, определящи за допустимостта на касационното обжалване. Обективен критерий е цената на всеки от исковете. Въведеният имуществен праг засяга всеки от обективно кумулативно съединените искове, по отделно. Когато цената на иска е под предвидения в посочената норма праг, касационното обжалване на въззивното решение, с което е разгледан този иск, не е допустимо. В конкретния случай, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, относно недължимост на вземане на Министерство на енергетиката към „Горубсо Кърджали“ АД, за което е издадена фактура № [ЕГН] от 15.11.2021г., по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Ю.“, [община], област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, е с цена под 20 000 лв, видът на образуваното дело по този иск е търговско и в тази част касационната жалба срещу решението на въззивния съд по този иск е недопустима. Същата следва да оставена без разглеждане.

Спорът между страните, определен от въззивния съд, е с оглед сключения договор от 16.11.1999 г за местонаходище „Ч.“ дали се дължи допълнително възнаграждение за второ шестмесечие на 2020 г. и размера на концесионната вноска за първо шестмесечие на 2021 г. с падеж 15.07.2021 г., за което концедентът е издал посоченото дебитно известие от 24.11.2021 г. и фактура от 14.07.2021 г.

Въззивният съд е приел, че въз основа на решение на Министерски съвет между Министерски съвет, представляван от Министерство на енергетиката и „Горубсо Кърджали“ АД е сключен договор от 16.11.1999 г. за концесия, на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 4, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл.4, ал. 1, т. 1 от З Концесиите и § 5 а от ДР на ЗППДОбП вр. чл. 8, ал. 1 от З Концесиите и чл. 33 от Закона за подземните богатства, на подземни богатства – оловно цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.“ обл. Х.. Този договор бил изменен с допълнителни споразумения, № 1-4 включително, като с последното допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. бил продължен срока на концесията с 15 години, считано от 28.06.2016 г., променено било концесионното възнаграждение и концесионната площ.

Установено е получаването на дебитно известие, издадено от Министерство на енергетиката (процесното), както и изпращане на писмо от дружеството на 07.07.2021 г. до Министерството с отчет по образец Приложение 2 към допълнително споразумение 4 за определяне на концесионно възнаграждение. На 13.07.2021 г. било извършено плащане на концесионно възнаграждение от 39 638,91 лв, съгласно представен отчет, по който не били дадени никакви бележки или други констатации от страна на Министерство на енергетиката. На 14.08.2021 г. с писмо № 204 от 04.08.2021 г. Министерството било уведомено за извършеното плащане, като било посочено, че не е предоставена фактура. На 09.08.2021 г. на ищеца била изпратена фактура, която не отговаряла на отчета и на вече извършеното плащане - № 1000013 511 от 14.07.2021 г. с основание: концесионна вноска ДС № 4 от договор 16.11.1999 г., падеж 15.07.2021 г, находище „Ч.“ на стойност 94 835,77 лв без ДДС и 113 802,92 лв с ДДС (фактура [ЕГН] от 14.07.2021 г.).

Прието е, че няма задължение за концесионера за отчетност на количество и съдържание на полезния компонент метал „злато“ пред концедента. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 8 от Договора, концесионерът има задължение за представяне на месечен отчет за добити количества руда от полезен компонент от 15 дни, след изтичане на съответния месец, което той е правел срочно.

С оглед приетата фактическа обстановка, въззивният съд е възприел заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-технически експертизи, като е прието, че до 2005 г. при ищеца е преработвана оловно-цинкова полиметална руда от находища: „Пчелояд“, Еньовче“ и „Ч.“. През 2003 г. дружеството било започнало да въвежда в експлоатация на участъка със запаси на златосъдържаща руда на рудник „Ч.“ и технологични изпитания за нейната преработка. Златосъдържащата руда следвало да се преработва в два стадия, чрез гравитационен метод на обогатяване и последваща преработка по метода CIL (carbo in leach), въглен в излугването. Технологичната схема за преработване на руда от местонаходище „Ч.“ съдържала процесите, трошене, смилане, обогатяване в технологичен цикъл за гравитационно обогатяване цикъл „Гравитация“, до получаването на два продукта, гравитационен концентрат и междинен продукт, последващо обогатяване на доизвличане на злато от получения в цикъл „Гравитация“ междинен продукт и възел на излугването в технологичен възел. Гравитационният цикъл бил въведен през 2005 г. Достигнатото извличане на златото в цикъл „Гравитация“ било от 50 – 60 %. За цикъл по метода CIL (carbo in leach) била въведена нова инсталация след процедура по ЗООС, решение по ОВОС. Разрешителното било от 2010 г, през септември 2011 г. била въведена в експлоатация технологията. Концедентът бил уведомен за изграждане на площадката, както и за съхраняване на материала, междинен продукт. Прието е, че според заключенията на вещите лица, извлеченият метал бил отчетен в съответния месец и заплатен, върху стойността на цялото количество руда, без значение дали е произведен продукт и дали са реализирани приходи. След 2011 г. вече не се добивал междинен продукт.

Прието е, че добитият от полезните изкопаеми материал, няма характер на минни отпадъци, съгласно заключението на вещите лица. Полученият междинен продукт от гравитационно обогатяване, който концесионерът е съхранявал, не представлявал отпадък, защото за да се определи като такъв, следвало цената на полезния компонент да е толкова ниска, че да не си заслужава да бъде преработван и няма методи, по които да бъде преработван, докато в междинния продукт, полезният компонент бил 48-50 %. Относно минните отпадъци, съгласно чл. 34 Закон за подземните богатства (ЗПБ) можел да добие право на ползване и с допълнително споразумение да получи права да допроучи за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци.

С оглед заключението на вещото лице е прието, че междинният продукт от гравитационно обогатяване не бил добита руда, а остатъчен продукт, съхраняван в хвостохранилището на дружеството. Той бил образуван от преработка на добитата руда в периода 2003-2011 г., за който период било заплатено концесионно възнаграждение и в количеството добита руда бил включен и междинният продукт от гравитационно обогатяване.

Прието е, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 3, ал. 1 ЗПБ, подземните богатства са изключителна държавна собственост. Прието е, че сключването на договора за концесия за добив на подземни богатства се извършва след предоставяне с решение на Министерски съвет, на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 от ЗПБ. Прието е, че правилата за предоставяне на концесия са императивни, тъй като ползването на подземните богатства е изключителна държавна собственост и следва да се тълкуват стриктно.

Въззивният съд е приел, че договорът за концесия e двустранен, възмезден, формален, каузален, консенсуален и комутативен. С оглед трайния характер на престацията бил за продължително изпълнение. Прието е, че при сключване на договора, страните са равнопоставени, въпреки че обезпечаване изпълнението на договора се осъществява от Министерство на енергетиката по възлагане от Министерски съвет. Функциите на министъра на енергетиката, предвидени в чл. 68, ал. 2 и 4 от ЗПБ, не произтичали от концесионния договор, а са изпълнение на възложената по закон контролна функция. При предприемане на всяко действие, различно от договорно установеното от равнопоставена страна, било необходимо същото да бъде подложено на съгласуване, за да произведе валиден резултат.

Въззивният съд е приел, че по отношение на този спор, Министерство на енергетиката е поддържал, че ищецът дължи допълнително плащане на концесионно възнаграждение върху междинния продукт от гравитационно обогатяване, извлечен от добита вече руда в периода 2003 г.-2011 г., при вторична обработка, за която е заплатено концесионно възнаграждение за съответния отчетен период, което е послужило като основание за издаване на дебитното известие [ЕГН] от 24.11.2021 г. към фактура [ЕГН] от 29.01.2019 г. и фактура № [ЕГН]/14.07.021 г.

Прието е, че в договора и допълнителните споразумения към него, страните са уговорили заплащане на концесионно възнаграждение, начина за определяне на конкретния му размер и реда за плащането му - чл. 17, т. 1 - 12 от договора, чл. 2 от Допълнително споразумение № 1 от 05.07.2005г., чл. 1 от Допълнително споразумение № 2 от 06.02.2007г. и § 8 от Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г. Прието е, че е налице правна уредба в Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства /Приета с ПМС №127 от 12 21.06.1999 г., обн., ДВ, бр.59 от 29.06.1999 г., изм. и доп., бр.46 от 12.06.2007 г./ относно принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства и начините за определяне на конкретния му размер.

С оглед въведените възражения в процеса от въззивника, въззивният съд е приел, че спорни са начисленото доплащане към концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2020 г. и начислено концесионно възнаграждение за първо полугодие на 2021 г. и дали са определени при спазване на чл. 36, ал. 4 от ЗПБ, допълнително споразумение 4 към договора за концесия от 24.01.2017 г. и приложение 3 към чл. 10 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ. Въззивният съд е приел, че в спора е включен въпросът дали следва и как да се включи показателя рентабилност, участващ във формулата за формиране на концесионните плащания, така както е определена формулата в Методиката съгласно посочената Наредба. Разяснено е, че за добитото количество подземно богатство, предмет на договора за концесия от 16.11.1999 г. за местонаходище „Ч.“, за периода 2003-2011 г. било заплатено концесионно възнаграждение по приложимата към този период Методика. При добива на остатъчен продукт, т.нар. „междинен продукт“, който е получен в този период, съхраняван от ищеца до въвеждане в експлоатация на инсталация за преработка на златосъдържащи руди, е доизвлечено метално полезно изкопаемо „злато“, което е основният предмет на договорите за добив на подземни богатства от м. „Ч.“. Спорен между страните е въпросът дали този добив, добит в следващ период, след въвеждане на нова инстанция, също се дължи концесионно възнаграждение за метала, получен от допълнителната обработка.

Възприето е заключението на вещите лица, че съдържанието на метал Au в добитата от находището руда, за периода 2003-2011 г. съответства на сбора от метала Au в произведения продукт и метал Au в съхранявания междинен продукт. За периода 2003-2011 г. продуктът бил отчетен в месеца на добиване и било заплатено концесионно възнаграждение върху цялото количество.

Въззивният съд е приел, че при определяне на концесионното възнаграждение, Министерство на енергетиката е взел предвид ГФО и икономическите показатели на концесионера, отразени в ГФО за 2020 г. и 2021 г. за цялото предприятие, което не било уговорено между страните и не следвало от закона, а не икономическите показатели за добитото от концесионера от съответното находище, както се изисквало от Методиката. Било начислено допълнително концесионно възнаграждение за обработка на остатъчен, междинен продукт, съхраняван в периода 2003 г. - 2011 г, в хвостохранилище на дружеството, който междинен продукт е преработен вторично, като е начислено концесионно възнаграждение за добито количество подземно богатство към момента на добиване на рудата. Ответникът бил направил признание, по смисъла на чл. 175 от ГПК, че е заплатено съответно концесионно възнаграждение по приложимата към момента на добиване на метала Методика, за първично добитите и обработени количества руда. С чл. 2 и чл. 7 от Наредбата се изключвала възможността за заплащане на концесионно възнаграждение от последваща обработка на продукт за периода на преработването му, който продукт не е резултат от добива от съответното находище и за добива му вече било заплатено концесионно възнаграждение. Последващата преработка на този продукт бил във времеви период, различен от периода на добиване, бил извлечен метал върху съдържанието, на който вече било заплатено концесионно възнаграждение за периода на добиване от обекта на концесия. Въззивният съд е възприел и заключението на вещото лице Иванова, съгласно което концесионната такса се заплаща върху добитата руда. Според вещото лице, ако впоследствие се изисквало допълнително възнаграждение, следвало да се приеме, че е налице двойно плащане. Също така въззивният съд е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която, рентабилността (като елемент за определяне на концесионното възнаграждение, съгласно посочената Методика) се определя само от обекта на концесия, а не от общите резултати, приходи, разходи, финансов резултат от цялостна дейност на дружеството.

Въззивният съд е отхвърлил възраженията на Министерство на енергетиката, че: Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, е приложима, както и че не е възможно да се съобразят представените от концесионера шестмесечни отчети за приходи и разходи за формиране на задължения за концесионно възнаграждение за периода от второ полугодие на 2020 г., до първо полугодие от 2021 г., формирана въз основа на тях рентабилност на нетните приходи от продажби и намаляване с разходи за стари отчетни периоди 2003 г.- 2011 г. поради противоречие с Методиката за формиране на концесионни плащания. За неоснователно е прието твърдението, че според техническата експертиза, изготвена от вещото лице А. Т., било установено, че т.нар. „междинен продукт“, който бил получен следствие на добив и първична преработка на руда в периода 2003 г. – 2011 г., представлява „отпадък“, краен продукт, който отговарял на понятието „минни отпадъци“. Също така е отхвърлено възражението, че концесионерът следвало да получи права за добив на краен продукт – златен концентрат „Д.“ от минни отпадъци, съгласно ЗПБ и при условията на концесията за добив, като намери приложение и регламента в Приложение 3 към чл. 10 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ. Отхвърлено е и възражението, че е следвало в годишните работни проекти за добив и първична преработка от находище „Ч.“ 2020 г. и 2021 г., както и в Плана за управление на минни отпадъци да бъде посочено, че във фабриката за преработване заедно с добитите количества руда през годината ще бъде преработвано и количество, което е „остатъчен продукт“, съхраняван в хвостохранилището в периода 2003 – 2011 г. и това не било съгласувано с концедента. Прието е за неоснователно становището, че за преработката на отпадък/междинен продукт, получен при първична преработка на добита руда в друг период до получаването на крайни продукти - златен концентрат и сплав „Д.“, съответно за приходите от реализация на този краен продукт, следва да се начислява концесионно възнаграждение, съгласно Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ. Този извод на съда е мотивиран с неправилното определяне на размера на дължимото концесионно възнаграждение от Министерство на енергетиката, въз основа на икономическите показатели на дружеството – концесионер, отразени в ГФО, за цялото предприятие, което не било уговорено между страните и не следвало от закона. Следвало да е само въз основа на икономическите показатели за добито от концесионера от съответното находище, както и начислено допълнително концесионно възнаграждение за обработка на остатъчен междинен продукт, съхранявано в периода 2003-2011 г., като за съответното добито количество подземно богатство в този период било заплатено концесионно възнаграждение, съгласно приложимата към този времеви период правна уредба. За неоснователно е прието и възражението, че бил уведомен концесионерът как ще се определя възнаграждението. Прието е за неоснователно становището, че е релевантен въпросът за уведомяването на Министерство на енергетиката за съхраняване на материала, междинен продукт за периода 2003 – 2011 г., тъй като това не водело до промяна на начина на определяне на дължимото концесионно възнаграждение, определен от страните с договора и допълнителните споразумения. Неточностите в отчетите и липсата на информация, според съда, което затруднявало и забавяло изчисленията във формиране на концесионното възнаграждение за 2 шестмесечие на 2020 г. и първото шестмесечие на 2021 г., не можело да е основание за промяна в начина на определяне на концесионното възнаграждение. Можело да е основание за ангажиране отговорността на концесионера на основание чл. 20 от договора или дори прекратяване на договора съгласно чл. 22.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Формулираният в изложението, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, първи правен въпрос е свързан с даденото от въззивния съд разрешение, с оглед конкретно установените факти по делото: наличието на сключен договор за концесия, изменен с допълнителни споразумения, възприетите уговорки между страните, конкретно относно предмета на концесията и дължимото концесионно възнаграждение. Поставеният въпрос е свързан със становището на касатора относно дължимостта на концесионно възнаграждение, за 2020 г. и 2021 г. относно добити руди в предходен период (2003-2011), добития от тях междинен продукт, преработен по-късно и добития метал в следващ отчетен период. Въззивният съд е отрекъл съществуването на вземане на основание сключения между страните договор, изменен с допълнителни споразумения. По същество поставеният правен въпрос е свързан с оспорване изводите на въззивния съд, направени въз основа на конкретно установените факти и при прилагане на посочените правни норми. За да извърши преценка на поставения правен въпрос, следва да се извърши проверка съгласно изискванията на чл. 281, т. 3 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос следва да е относно формиране на решаващата воля на съда, не и за възприемане на фактите от въззивния съд и за правилността на решението. Поради това следва да се приеме, че с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на формулирания втори правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел, че предвид двустранния характер на Договора за концесия, изменен с допълнителни споразумения, концесионното възнаграждение следва да се определи по начина, приет от страните, както и съобразно нормативната уредба. Приел е, че концедентът, за да начисли допълнително концесионно възнаграждение за двата процесни периода - второ полугодие на 2020 г. и първо полугодие на 2021 г., е взел предвид данни от счетоводните отчети, които не са предвидени в нормативен акт и в договора, тъй като не са относно отделното находище руда, а относно цялото предприятие на концесионера, което начисление е в нарушение на Методиката за определяне на концесионното възнаграждение. Решаващият извод на въззивния съд е, че съгласно установените отношения между страните, както и с оглед вида на договора за концесия като двустранен, възмезден, комутативен и периодичен, концесионното възнаграждение се определя за всеки период, по начина, посочен в договора и нормативната уредба. С оглед изменението на договора с Допълнително споразумение 4, относно добитите полезни изкопаеми от м. Ч., е посочено, че е заплатено концесионно възнаграждение за периода 2003 – 2011 г. за добитите полезни изкопаеми, по начина, определен в договора и Методиката. Конкретно при добиване на подземни богатства и тяхната преработка за периода 2003 г. – 2011 г. концесионерът е заплатил концесионно възнаграждение, което е отговаряло на данните, изискуеми и определени съгласно нормативната уредба към този момент. Прието е, че концесионното възнаграждение се заплаща периодично за добитата руда и добития от нея метал при първоначално обработка. Относно следващия „междинен продукт“, получен в предходен период, обработен в следващ период, е прието, че би имало плащане повторно за вече осъществено ползване и придобиване на права върху това ползване, и заплатено концесионно възнаграждение за предходния период, което не било предвидено нито в нормативната уредба, нито в договора. Формираните решаващи изводи относно периодичното ползване на полезните изкопаеми и дължимо и заплатено за същия период концесионно възнаграждение, както и че определеното от концедента възнаграждение, с оглед резултатите на цялото предприятие, а не на резултатите от отделното находище, са обусловили изхода на спора за уважаване на исковете за недължимост на концесионно възнаграждение съгласно издадените от ответника фактури. Изрично е подчертано, че концесионното възнаграждение се заплаща за съответния период, съгласно посочената Методика и вече е заплатено концесионно възнаграждение. Така е формиран извод, че на основание сключения договор за концесия относно находището „Ч.“, не може да се приеме, че има дължимо допълнително концесионно възнаграждение за добити количества метал от преработка на междинен продукт, осъществена в следващ на добиването период. Изводите са основани на анализа на доказателствата и съобразяване предмета на договора за концесия. Изрично въз основа на доказателствата е прието, че в периода на добиване на руда 2003-2011 г. концесионерът е заплатил концесионно възнаграждение върху цялата стойност на добитите метали, като отделения преработен междинен продукт е включен в рудата и е съобразен при изплащане на възнаграждение. Следователно поставеният правен въпрос от касатора е свързан с правилността на решението на въззивния съд, възприетите факти и техният анализ. С оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, свързани с правилността на въззивното съдебно решение не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Правилността на въззивното решение не може да се преценява в стадия по селекции на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

По отношение соченото от касатора основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че не е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.

По изложените съображения Върховния касационен съд