Определение № 4023 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2074/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.2/4.01.23 по г.д.№.242/22 на АС Велико Търново - с което, след частична отмяна на реш.№.10/25.01.22 по г.д. №.111/21 на ОС Габрово, касаторът е осъден да плати на Т. С. Д. и на К. Х. Д. по 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу тях производство по ЗОПДИППД /отм./, приключило с отхвърляне на мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ с влязло в сила съдебно решение по г.д.№.115/10 на ОС Габрово, ведно със законната лихва, считано от 9.03.18 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските.

Ответните страни Т. С. Д. и К. Х. Д. оспорват жалбите; претендират разноски.

Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК

за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че е налице фактическият състав на чл.2а ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на КПКОНПИ по ЗОПДИППД (отм.), извършени при изпълнение на нейните правомощия, и претърпени от ищците вреди, пряка и непосредствена последица от действията на Комисията

• образуването на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност съгласно чл.15 ал.3 ЗОПДИППД (отм.) и предявяването на иск по чл.28 ЗОПДИППД(отм.) са действия на КПКОНПИ при изпълнение на правомощията й за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като същевременно мотивираното искане на Комисията за отнемане в полза на държавата на имуществото на ищците е отхвърлено от съда с влязло в сила съдебно решение, в което е прието, че доходите, с които е придобито имуществото, не са свързани с престъпната дейност на ищеца и имат законен произход; при това положение действията на Комисията по образуване на производство по ЗОПДИППД (отм.) и по предявяване на иск по чл.28 от същия закон са незаконосъобразни и причинените от тях вреди следва да бъдат обезщетени на основание чл.2а ЗОДОВ. Съдът е намерил за неоснователни възраженията, че отговорността следва да бъде изключена, тъй като всяко от действията по образуване на проверката, внасяне на искането за обезпечение и предявяване на иска в съда са законосъобразни /същите са ирелевантни, доколкото отговорността е за предприето и проведено производство по ЗОПДИППД /отм./, за което, според влязлото в сила решение, не е била налице една от предпоставките – липса на законен източник за придобиване на имуществото/, че Комисията действа при изпълнение на задълженията си при условията на обвързана компетентност и при наличие на уведомление и установено имущество, за което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпната дейност на проверяваното лице, е длъжна да инициира производство по чл.28 от Закона /тъй като всяко едно от действията на Комисията е въпрос на преценка

• доколко събраните доказателства обосновават наличие на предпоставките по чл.4 от Закона за образуване, обезпечаване и поддържане висящността на съдебното производството/, че отказът на ищеца да подаде декларация по чл.17 ЗОПДИППД /отм./ съставлява съпричиняване /единствената последица от същия е прилагането на презумпцията по ал.5 на нормата - че

недекларираното имущество е придобито от престъпната му дейност; неподаването на декларация не освобождава комисията от задължението й още при образуване на производството и при внасяне на мотивирано искане в съда да събере всички необходими доказателства за наличието на предпоставките по чл.4 от Закона и да обоснове претенцията си за отнемане/.

Във връзка с вредите, които подлежат на обезщетяване, и размера на дължимото обезщетение, съдът е посочил, че справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Този подход при преценката е приложим и в производството по ЗОДОВ, в т.ч. и по чл.2а ЗОДОВ, като в последното следва да се съобразят и специфичните обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.) - че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права. Въззивната инстанция се е позовала на практика, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.), се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изяснява се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда /реш.№.94/ 23.07.21 по г.д.№.4316/19, III ГО, опр.

№.216/24.03.21 по г.д.№.153/21, IV ГО/. Изхождайки от горните принципни постановки, съдът, като е съобразил продължителността на производството по ЗОПДИППД (отм.) срещу ищците /7 години/, обстоятелството, че през същото правата им върху притежаваното от тях имущество са били сериозно ограничени, това се е отразило върху развиваната от тях търговска дейност, получаваните доходи и качеството им на живот /поради наложен запор не са

могли да се разпореждат с наличните суми по банкови сметки и са ползвали съдебна процедура по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД /отм./ за заплащане на възнаграждение на адвокат; възбраната върху недвижимите им имоти е имала негативно влияние върху част от търговската им дейност, осъществявана чрез агенция за недвижими имоти, доколкото голяма част от имотите (29бр.) са представлявали земеделски земи и поради наложените възбрани не са могли да бъдат предмет на разпоредителни сделки - макар да са били купувани с такава цел; не се установява възбранените търговски обекти да са работили в процесния период и да са генерирали доходи за ищците като техни собственици (тежестта за доказване на този положителен факт е на ответника), а дори да се приеме, че са функционирали по предназначение, общият размер на доходите в процесния период е бил значително по-малък, което безспорно е довело до съществена негативна промяна във финансовото състояние/ - в резултат на наложените обезпечителни мерки за един дълъг период от време ищците са били лишени от възможността да реализират доходи по начин и в размери отпреди започване на производството по ЗОПДИППД (отм.), това е предизвикало затруднения при изплащане на задължения /на ищеца като кредитополучател по договор с „ОББ“ АД и в крайна сметка до издаване на изпълнителен лист и принудително събиране на вземането от съдебен изпълнител/, на разходи за домакинството /неплатени са били задълженията им към „Топлофикация Габрово“ за периода до м.юни 2011, т. е. след започване на производството по ЗОПДИППД (отм.), за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/, на местни данъци и такси и здравни осигуровки, предизвикания от горните обстоятелства обрат в живота на ищците и съществен отрицателен ефект върху емоционалното им състояние и стабилност - притеснения, тревога, несигурност, страх, гняв

/установени и от показанията на разпитаните по делото свидетели/, обстоятелството, че предвид тежестта на доказване в производството по ЗОПДИППД (отм.) те е следвало да установят всички свои доходи, приходи и източници на средства за придобиване на имуществото за период от 25 години, като усилията им за доказване на тези факти са били в рамките на цялото съдебно производство, развило се в продължение на 6 години и 4 месеца, вкл. и при второто разглеждане на делото във ВТАС, факта, че в резултат на започналото производство по ЗОПДИППД (отм.) отношенията между съпрузите се влошили, настъпило отчуждаване, заживели отделно и

независимо, че съпружеската им връзка не е била разтрогната по официален начин, тя била дълбоко накърнена /повод за предприемане на производството по отнемане на имущество е било повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено от него престъпление и това е довело да напрежение, обвинения и разрив/, отражението, което производството е имало върху здравословното им състояние /след приключване на наказателното производство през м. май 2010 (28.06.11) на ищеца е била поставена диагноза „паническо разстройство“, а състоянието на ищцата е станало емоционално нестабилно, с тревожност, напрегнатост, автоагресивност; заключението на съдебно- психологичната експертиза е категорично относно връзката между образуваното производство по ЗОПДИППД (отм.) и преживения от ищците емоционален стрес и нарушенията в психичното им здраве, като вещото лице определя психичното им състояние понастоящем като добре изразено невротично за ищеца и леко изразено невротично за ищцата/, дискредитирането им в обществото и накърняване на репутацията им, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на по 15000лв. за всеки. Изложил е изрични мотиви кои конкретни обстоятелства не са били взети предвид от първата инстанция и налагат завишаване на дължимия размер на обезщетението от 8000лв. на 15000лв., респективно защо не следва да се присъжда по-голямо такова /по делото е недоказано да е налице причинно- следствена връзка между производството и инвалидизирането на ищеца (предвид заболяването, за което ТЕЛК е определил намалена работоспособност) от една страна и влошаването на здравословното състояние на родителите на ищците и последвалата им смърт от друга, както и доколкото през процесния период ищецът е бил съдружник в търговски дружества и е получавал/могъл да получава дивиденти, които са извън периода, за който е образувано производството, и не е установено то да има негативни последици към настоящия момент в търговската дейност на ищците и във възможността да управляват и се разпореждат със своята собственост/ - съобразявайки по този начин както обстоятелства, които влияят по посока увеличаването му, така и такива, които обосновават намаляването му.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да

определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а от ЗОДОВ, и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД?“; 2.“Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира?“; 3.“Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението?“;4. „Качеството на лицето, срещу което е водено производството по ЗОПДИИПД /отм/ - т.е. дали лицето е ответник в производството в качеството на „проверявано лице“ или в качеството на

„свързано лице“ /по смисъла на пар.1 т.9 от ДР на Закона/ от значение ли е за определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно ожалване не са налице.

Първият и третият въпроси касаят начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди и се прилага принципа за справедливост в хипотеза на чл.2а ЗОДОВ. По същите е налице формирана практика на ВКС, в това число цитирана и в самото въззивно решение, съгласно която справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; тя не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение; принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост; по отношение на отговорността по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение и общите постановки,

развити в т.11 ТР №.3/22.04.05 по тълк.д.№.3/04, ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД в смисъла, разяснен с т.II от ППВС №.4/68; всеки случай е индивидуален и относимите към него обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка; за обезщетяване на вреди по чл.2а ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства-предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.), в това число, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права; размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.), се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика - напротив, сама се е позовала на нея и изрично и подробно е обсъдила релевантните конкретни обстоятелства, в това число значението им за определяне размера на дължимото обезщетение

– както в посока увеличаване, така и в посока намаляване на същото. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Вторият и четвъртият въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от

19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви н тази връзка. От друга страна в случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на производството по ЗОПДИППД. По въпроса за доказване на същите е налице формирана задължителна практика /напр. реш.№.388/2.12.13 по г.д.№.1030/12, IV ГО, реш.№.427/16.06.10 по г.д.№.273/09, ІІІ ГО и др./, съгласно които обезщетението в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за вреди от непозволено увреждане; неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси; това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото; при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи; нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване; когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца; допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза/. Така цитираната практика е съобразена /съдът изрично е посочил

кои са обичайните вреди и от друга страна, че търпените болки и страдания се установяват и от показанията на разпитаните свидетели/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК, а не в настоящата фаза на преценка по тези критерии. Същевременно обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и съответно твърдяната хипотеза на тази разпоредба.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска Предвид изхода на спора на ответните страни се дължат направените разноски в размер на по 300лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,