Определение № 1964 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от В. П. В., срещу определение № 50524/05.12.2022 г. по гр. д. № 2652/2022 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 266822/03.12.2021 г. по гр. д. № 15003/2018 г. на Софийския градски съд в частта, с която след отмяна на решение № 399066/03.05.2018 г. по гр. д. № 15268/2017 г. на Софийския районен съд в частта относно паричното уравнение на дяловете, е постановено, че съделителката В. П. В. придобива собствеността върху поставения в неин дял делбен жилищен имот при условие, че заплати на всяка една от съделителките Г. Г. И. и И. Г. А. сумата от 13 038.86 лева в шестмесечен срок от влизане в сила на решението; в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 вр. ал. 5 и 6 ГПК имотът е поставен в дял на В. П. В., първоинстанционното решение е потвърдено. В частната жалба са изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото цената за уравнение на дяловете е определена от въззивния съд две години и повече след първоинстанционното решение. Посочено е, че именно подобренията и реалната стойност на наследствената вещ са били предмет на обжалване. От ответницата Г. Г. И. е постъпил отговор със становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение по съображения, че определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не подлежи на обжалване; от И. Г. А. не е подаден отговор. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С действащия Граждански процесуален кодекс /в сила от 01.03.2008 г./ касационното обжалване е уредено като факултативно, а не като задължително - обусловено е от наличието на установени от закона предпоставки. Извършваната в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а проверява наличието на общото и специалните основания за допустимост на касационния контрол на въззивните решения. С оглед на тази специфика не може да се приеме, че определението, с което се допуска, съответно не се допуска касационно обжалване, е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. То не попада и сред определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, за които в чл. 274, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг състав на ВКС. Ето защо определението, с което касационната инстанция се произнася по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, е окончателно. В този смисъл е трайната практика на ВКС /определение № 143/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 54/2010 г. на I-во т. о., определение № 641/14.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6590/2014 г. на I-во г. о., определение № 112/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1916/2018 г. на II-ро г. о., определение № 223/30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3893/2020 г. на I-во г. о., определение № 107/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1715/2022 г. на II-ро г. о., определение № 768/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1332/2023 г. на II-ро г. о., и др./. Като недопустима, частната жалба, която има за предмет определение по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК в частта, с която въззивното решение не е допуснато по касационно обжалване, ще бъде оставена без разглеждане. Ответницата по частната жалба Г. Г. И. не е направила искане и не е представила доказателства за сторени разноски по водене на делото във Върховния касационен съд, които да й бъдат присъдени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.