Определение № 130 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130

гр. София, 31.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1127/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Н. чрез адв. Р. С. срещу решение № 238/28.05.2012 год. по гр.д. №777/2011 на Софийски окръжен съд,ГК, ІІІ в. състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 95/2011 на Костинбродския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. В. Н. срещу Надежда Г. С. искове с правно основание по чл. 55,ал.1, изр.1 и чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата 34651,31 лв., съставляваща получена от ответницата продажбена цена по сключени договори за покупко- продажба, с която се е обогатила без основание. Присъдени са разноски.

С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Надежда Г. С. от [населено място] чрез адв. М. Ц. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима..

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа жалбата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.

Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.

В случая се иска касационното обжалване да бъде допуснато осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли да има сила на пресъдено нещо решение, което не съществува в оригинал и същото може ли да бъде прието за годно доказателство или следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото с изрично определение на съда ?

2. Докъде са субективните предели на влязло в сила решение по отношение на лице, което не е било конституирано като страна в производството и не е участвало на практика в същото и може ли да има сила на пресъдено нещо решение, което е между страни, които не са взели участие в процеса?

3. Представлява ли годно доказателство съдебно решение непредставено в оригинал или същото поради непредставянето му от ответницата е следвало да бъде изключено от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК.

4.Представлява ли процесуално нарушение приемането и обсъждането на непредставен в оригинал писмен документ и води ли това до нарушаване правото на защита.

Три от поставените въпроси / 1,3 и 4 / са свързани с обстоятелството, че съдът е приел, ценил и зачел правните последици на представеното в копие съдебно решение от 12.01.1996 год., постановено по гр.д. № 220/1995 год. на Костинбродския районен съд, което въпреки направеното искане не е представено в оригинал. Същевременно съдът е приел, че съгласно чл. 298,ал.3 ГПК силата на пресъдено нещо на това решение, с което е признато, че ответницата Надежда Г. С. има наследствени права по отношение на рождените си родители, е породило действие по отношение на всички правни субекти, в това число и по отношение на ищцата, която не е участвала в това производство.

С оглед на това следва да се приеме, че поставените въпроси са били предмет на разглеждане на въззивното решение и становището на съда по тях е от значение за изхода на делото. Тоест формулираните въпроси имат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1, ГПК съгласно задължителното тълкуване по т.1 на ТР№1/19.02.2010 год., по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Касаторът обаче не е обосновал посочения от него критерий за допустимост на касационното обжалване. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. правният въпрос е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Касаторът не излага никакви съображения с какво разглежданите правни въпроси би допринесло за точното приложение на закона и развитие на правото в изложения контекст. С оглед на това не са налице двете кумулативни предпоставки, с които законодателят свързва достъпът до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.

Копието на решението по гр.д. № 220/1995 год. на Костинбродския районен съд правилно не е изключено от доказателствата по делото, доколкото са събрани данни, че делото е унищожено, поради изтичане срока, за който следва да се съхранява. Същевременно е представено извлечение от срочната книга на Костинбродския районен съд ,което установява, че такова дело е водено, както и постановения по него резултат. Самата ищца е поискала отмяна на това решение по реда на отмяната/ чл. 304 ГПК/, с което на практика е признала неговото съществуване.

Решението по гр.д. № 220/1995 го. на Костинбродския районен съд обвързва ищцата, независимо от това, че същата не е участвала в производството по делото и по отношение на нея не е установено, че Надежда С. има наследствени права досежно рождените си родители. Тази обвързаност обаче произтича от разпоредбата на чл. 216,ал.2 ГПК тъй като същата има качеството на необходим другар с останалите ответници в процеса, които са били конституирани като страни по него, а не съгл. чл. 296,ал.3 ГПК, доколкото искът по който е постановено решението не е за гражданско състояние / срвн. чл. 331,ал.1 ГПК/.Това обаче не променя направения от съда извод, че ищцата е обвързана от решението по гр.д. № 220/1995 год. на КРС.

Въззивният съд не е отменил влязлото в сила решение постановено по гр.д. № 114/2008 год. на Костинбродския районен съд, както се сочи от касатора, а е направил констатация за неговата недопустимост, което не в правомощията му при разрешаването на правния спор. В случая има две влезли в сила решения, които си противоречат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

ОПРЕДЕЛИ:.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238/28.05.2012 год. по гр.д. №777/2011 на Софийски окръжен съд,ГК, ІІІ в. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: