Определение № 2005 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4181/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 628/12.05.2023 г. по гр.д. № 2306/2022 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 901843/16.05.2022 г. по гр.д. № 166/2019 г. на Благоевградски окръжен съд, е отхвърлил претенциите на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, а сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, за отнемане в полза на държавата от Г. С. Х. на сумата 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на 50 дяла от капитала на „Аутомотив Глобъл Сълюшънс“ ЕООД, и на сумата 1 917 000 лв., представляваща левовата равностойност на 1 278 броя поименни акции от капитала на „Си Ти Ай Клотнинг Трейд Интернешънъл“ АД. Решението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК касаторът обосновава с довод, че когато твърденията в исковата молба по искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са, че в проверявания период ответникът е придобил дялове и акции в капитала на търговски дружества, без да е развита обстоятелствена част, според която ответникът се е разпоредил с това имущество по противопоставим на държавата начин, а петитумът/искането за защита е за отнемане на левовата му равностойност, съдът е длъжен да установи противоречие между обстоятелствена част и петитум и да третира исковата молба като нередовна. Евентуалното искане е касационният контрол да се допусне и за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Могат ли да бъдат предмет на отнемане по чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ сумите, представляващи парична равностойност на притежавани от ответника/от проверяваното лице дялове и акции? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, евентуално – неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. От ответника Г. Х., ответник и по касация, не е постъпил отговор. Въззивният съд е установил, че ответникът е привлечен за обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, което попада в предметния обхват на ЗПКОНПИ (чл. 108, ал. 1, т. 10). Констатирал е, че през проверявания период има значително несъответствие в имуществото на ответника в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, обосноваващо обоснованото предположение, че ответникът незаконно по смисъла на закона е придобил дяловете в едноличното търговско дружество и поименните акции в акционерното дружество незаконно (чл. 107 ЗПКОНПИ). Приел е, че те представляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и ответникът ги притежава в края на проверявания период, но не дяловете и акциите са предмет на иска, а искането е за отнемане на тяхната левова равностойност. Приел е, че само когато имущество на проверяваното лице, годен предмет на отнемане, е прехвърлено по противопоставим на държавата начин и цената му не е трансформирана в друго имущество, на отнемане подлежи паричната равностойност, а не имуществото. Заключил е, че искът е неоснователен. При тези мотиви на решението повдигнатият въпрос е обуславящ, но няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение имат въпроси, по чието разрешаване няма установена практика или има такава, но е необходимо тя да се промени или осъвремени, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, когато е необходимо да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като ЗПКОНПИ е пълен и ясен, а е трайна и непротиворечива практиката по прилагането му с оглед възможността от проверяваното лице и свързаните с него лица да се отнемат акции и дялове. Приема се, че това са активи, представляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и подлежат на отнемане по реда на този закон, когато са налични в края на проверявания период и са налице останалите предвидени в закона предпоставки. По иска по чл. 141 ЗПКОНПИ паричната равностойност на неналично имущество може да се присъди, само когато то е отчуждено по противопоставим на държавата начин и цената не е трансформирана в друго имущество. Затова първата задача на съда е да определи кое имущество е налично в началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност. Когато констатира, че имуществото е налично, съдът не може да отнеме паричната му равностойност при никакви предпоставки. Наличието на установена практика по въпроса, с която обжалваното въззивно решение е в съответствие, изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Решението е постановено по искова молба, чиято обстоятелствена част (фактите, които пораждат спорното право) съответства на петитума (на искането за защита). В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба е налице, когато в обстоятелствената част/твърденията, на които спорното право се основава, са несъвместими с формулирания петитум. Тогава исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, а искането за съдебна защита е неясно. Редовна е исковата молба по чл. 141 ЗПКОНПИ, в чиято обстоятелствена част са изложени твърдения, че в релевантния период проверяваното лице и/или свързаните с него лица са придобили акции и дялове в търговски дружества, и е поискано в полза на държавата да бъде отнета левовата им равностойност. Тя отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, а въпрос по съществото на спора е дали са осъществени законовите предпоставки в полза на държавата да се отнеме равностойността на това имущество. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът го извежда с довод въззивният съд да не е съобразил, че не представляват имущество и не могат да се отнемат в полза на държавата дялове и акции в капитала на търговски дружества, придобити от проверяваното лице и свързаните с него лица, поради което в полза на държавата следва да се отнеме паричната им равностойност без значение дали са или не са налични в края на периода. Тезата е незащитима според дефиницията за имущество по смисъла на специалния закон (§ 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ) и с оглед разясненията в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. При тези мотиви, съдът