Определение № 1103 от 14.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 665/2026 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение № 127 от 15.01.2026г. по в.ч.т.д.№ 3108/2025г. на Апелативен съд София. С него обезсилено определението от 14.10.2025г. по т.д.№ 856/2025г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Групама Асикурациони “ АД, [населено място], Италия, за възстановяване на основание чл.64, ал.2 ГПК на срока по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба и делото е върнато на СГС за по- нататъшни процесуални действия. За да обезсили първоинстанционния акт, въззивната инстанция е приела, че срокът за подаване на писмения отговор от италианското дружество не е пропуснат и процедурата по възстановяването му е недопустима, тъй като абсолютна предпоставка за инициирането й, е да е налице пропуснат срок, който да подлежи на възстановяване. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Становището на обжалващата страна е, че неправилно въззивната инстанция е приела, че за действителна дата на връчването на преписа от исковата молба на италианското дружество (при изначално нередовно връчване), съгласно разпоредбата на чл.54 ГПК може да се приеме 18.08.2025г., на която ответникът, чрез своите процесуални представители, е сезирал СГС с молба по чл.64,ал.2 ГПК, към която е приложил отговор по чл.367,ал.2 ГПК. Неправилността на извода, че това е датата, на която съобщението действително е достигнало до адресата си, обжалващата страна аргументира с довода, че още на 24.07.2025г. ответникът е подал молба с искане за продължаване на срока за отговор на исковата молба, а от съдържанието на това искане е видно изричното изявление на италианския застраховател, че по повод на получени от СГС книжа по делото, на 23.07.2025г. се е свързал с упълномощени впоследствие от него адвокати, а самото упълномощаване е извършено на 24.07.2002г., когато адвокатите са се запознали със съдебните документи. Сдружението поддържа, че при тези фактически данни, за да е приложена правилно разпоредбата на чл.54 ГПК, въззивният съд е следвало да приеме, че най- късно на 24.04.2025г. до „Групама Асикурациони“АД действително са достигнали съдебните книжа, съдържащи исковата молба на НББАЗ, писмените доказателства към нея и указанията за подаване на отговор с посочени реквизити и последиците при бездействие. В случая, в рамките на двуседмичния срок, считано от 24.07.2025г. ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което изводите на въззивната инстанция, че определението на СГС е постановено при отсъствие на предпоставките молбата по чл.64,ал.2 ГПК да бъде разгледана по същество, са неправилни и необосновани. Отново се акцентира, че към датата на подаване на молба от 18.08.2025г., съдържаща и отговор по чл.367,ал.2 ГПК, законовоустановеният двуседмичен срок е изтекъл и приложеният към нея отговор е просрочен. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището, че „Групама Асикурациони“АД не установява, че пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които дружеството не е могло да преодолее. Според сдружението, при нередовното връчване на съдебни книжа, на което застрахователят се позовава, ГПК допуска адресатът да иска възстановяване на срока, само ако книжата са връчвани на друго лице, а той е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването, каквото твърдение не е заявено от застрахователя, поради което искането за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба е неоснователно. Изложени са и съображения, че връчването без превод на италиански език на съдебни книжа само по себе си не е особено непредвидено обстоятелство, а СГС е изпратил документите по реда на чл.18 от Регламент (ЕС)2020/1784 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020г., приложим в конкретния случай. При това положение съгласно чл.12, пар.6 от Регламента, адресатът е могъл да откаже приемането на документите, ако не са съставени на езика, който разбира и ако не са придружени с превод. Възразява се, че наличието на формуляр Л (чл.12, пар.2 и чл.12, пар.3 от Регламента) сред връчените на адресата документи не е задължителна предпоставка, за да може да се направи отказ в рамките на регламентирания за това двуседмичен срок от получаването. Поддържа се, че при добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, не е имало пречка за своевременно подаване на възражение срещу връчване на непреведени на италиански език съдебни книжа, а пропускът да се подаде отговор на исковата молба в срок, не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/ „ Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и да подложи на самостоятелен анализ всички доказателства по делото?“ в хипотезата на чл.280,ал.1 т.1 ГПК с позоваване на постановления на Пленума на ВС, на тълкувателни решения на ОСГК и ОСГТК на ВКС и на актове на състави на ВКС. Отново се посочва, че молбата на ответника от 24.07.2025г. е цитирана от САС без да е анализирано съдържанието й и без да са формирани въз основа и на нея правните изводи на САС по приложението на чл.54 ГПК, които са решаващи за изхода на конкретния спор. 2/ „ Може ли да се направи извод за нередовно връчване на съдебни книжа, приемайки за относима дата, различна от тази, която страната сама е посочила по делото за дата на редовно връчване на тези съдебни книжа?“ с позоваване на решението по т.д.№ 2705/2013г. на І т.о. на ВКС, съгласно което, ако самият адресат е приел връчването за редовно на посочената от него дата, съдът не би могъл да прави обратен извод. Отново се акцентира, че в обжалваното определение САС е приел 18.08.2025г. за дата на редовно връчване на исковата молба, въпреки че в предходна молба от 24.07.2025г. ответникът сам е посочил, че е редовно уведомен за исковата молба и за възможността да подаде отговор на 24.07.2025г. По втория въпрос в евентуалност се поддържа и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради „отсъствие на други решения на ВКС, които да разглеждат втория процесуалноправен въпрос“. В писмен отговор „Групама Асикурациони“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и счита въззивното определение за правилно. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с частна жалба от италианското застрахователно дружество, въззивната инстанция е проследила извършените по делото процесуални действия: С искова молба пред СГС Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е предявило срещу „Групама Асикурациони“ АД [населено място], иск за възстановяване на остатъка от цялото задължение по щета № І - 18 - BG - 12575 l в размер на 2 064 437 евро главница, ведно с лихви - мораторна и законна. В условията на евентуалност (при установяването на виновно съпричиняване на вредите от застрахования при него водач на МПС), е претендирал срещу „БулИнс“ АД присъждането на припадащата му се част от посочените суми. С разпореждане № 4304 от 28.05.2025 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да се връчи на ответниците, с указания за правата им и последиците от неподаването на отговор. В бланка с наименование „ежедневен опис на СГС“ с дата 30.05.2025г. е отбелязано, че описаните в разпореждането документи са изпратени до получателя „Групама Асикурациони“ АД с препоръчана пратка с обратна разписка с баркод AR І 314 787 550 BG. В бланка с наименование „проследяване на пратка Интерконект“ е посочено, че пратката е била доставена на адресата на 10.06.2025 г. С молба с вх. № 89967/ 24.07.2025 г. „Групама Асикурациони“ АД, чрез пълномощниците - адвокати Г. Д. и И. В., е сезирало съда с искане за продължаване на срока за отговор на исковата молба на основание чл. 63, ал. 1 ГПК с тридесет дни, със съображенията, че съдържащата исковата молба пощенска пратка е била получена на адреса на дружеството на 10.07.2025г., но връчването не било редовно, тъй като документите не били преведени на италиански език, затова и дружеството въобще не знаело, че „за същите документи тече срок“. Поддържано е, че за превода на документите и за съгласуване на защитата е необходимо допълнително време, поради което са налице уважителни причини за продължаване на срока за отговор на исковата молба. С определение № 3099 от 30.07.2025г. СГС е оставил молбата без уважение с мотивите, че препис от исковата молба и приложенията е връчен на 10.06.2025 г., а не на 10.07.2025г., както твърди ответникът, поради което срокът за подаване на отговор е изтекъл и не можелда бъде продължен, а само евентуално възстановен, при наличието на предпоставките на чл. 64 ГПК. С молба с вх. № 97804 от 18.08.2025 г. пълномощниците на „Групама Асикурациони“ АД са сезирали съда с искане за възстановяване на срока з а отговор на исковата молба на основание чл. 64 от ГПК, но отново са твърдели, че този срок не е пропуснат. Повторно са заявили становището си, че исковата молба не е редовно връчена поради неспазването на процедурата, установена в Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. С тази молба е представен и отговор на исковата молба с преписи. Съставът на СГС е оставил искането по чл.64,ал.2 ГПК без уважение със съображенията, че исковата молба и приложенията са били редовно връчени чрез пощата на държавата - членка на Европейския съюз с препоръчано писмо с обратна разписка. Изложил е, че в случай, че при връчването на непреведените на италиански език книжа, адресатът не е могъл да се ориентира какви документи му се връчват, той е могъл да откаже да ги приеме - или веднага при връчването, или в предвидения в регламента достатъчно дълъг двуседмичен срок, но такъв отказ по делото не е представен. Счетено е, че посочената едва в молбата по чл.64 ГПК като извинителна причина за неспазването на срока липса на превод, не е основание за възстановяване на срока, а е била причина за отказ от приемане на книжата, какъвто своевременно не е направен. Въззивната инстанция е приела от правна страна, че възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Очертано е, че основателността на молбата за възстановяване на пропуснат срок е обусловена от наличието на такива обективни обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени и преодолени от страната, която се позовава на тях като причина за неизвършването на конкретно процесуално действие. Мотивирано е, че абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен, а ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван - не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат. Разграничено е, че в конкретния случай същината на спора е съсредоточена в отговора на въпроса, дали срокът за представяне на писмен отговор е започнал да тече на 10.06.2025 г., предвид възражението за нередовно връчване на съдебните книжа. Становището си по този спорен въпрос, съставът на САС е основал на съображенията, че „Групама Асикурациони“ АД е юридическо лице със седалище в Италианската република - държава членка на Европейския съюз, поради което приложими са разпоредбите на Част седма, Глава 56, Раздел І от ГПК „Връчване по Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Въззивната инстанция е разяснила реда за връчване в съответствие с правилата на Раздел І на Регламента: -подаване на документа с цел неговото предаване от заявителя (ищеца) на предаващият орган (съдът пред който делото е висящо - чл. 611, ал.1 ГПК, вр. с чл. 3, ал. 1 от регламента), който, съгласно чл. 8, ал. 2 от Регламента, трябва да изготви искане при използване на формуляр A, който се попълва на официалния език на държавата членка - адресат и да уведоми заявителя, че адресатът може да откаже да приеме документа, ако той не е на един от езиците, предвидени в член 12, § 1 - чл. 9, ал.1 от регламента. -на основание чл. 11 получаващият орган (определеният от Италианската република, на основание чл. 3, ал. 2 от регламента, орган, който е компетентен да получава съдебни документи от друга държава членка) трябва да връчи сам или да осигури връчването на документа на адресата, в съответствие със законодателството на Италианската република, като вземе всички необходими мерки за осъществяване на връчването във възможно най-кратък срок и във всички случаи в срок от един месец от получаването му. -съгласно чл. 12, ал. 2 получаващият орган следва да информира адресата за правото му да откаже да приеме документ, който трябва да бъде връчен, ако този документ не е съставен или не е придружен от превод на език, който адресатът разбира или на официалния език на държавата членка. Адресатът може да откаже да приеме документ или в момента на самото връчване, или в срок до две седмици от момента на връчването чрез писмена декларация за отказ от приемане, като за тази цел той може да върне на получаващия орган или формуляр Л в приложение I, или друга писмена декларация, указваща, че адресатът отказва да приеме документа заради езика, на който той е бил връчен. Съпоставяйки тези изисквания, въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай няма нито твърдения, нито данни по делото, връчването да е станало по описаните правила. С оглед на този извод е счела, че съображенията на първоинстанционния съд за бездействие на ответника - липса на заявен отказ за приемане на съдебните книжа в срока по чл. 12, ал. 3 от Регламента, на които е основан обжалваният първоинстанционен акт, както и доводите на жалбоподателя срещу тяхната неоснователност, не е нужно да бъдат обсъждани. Анализирано е, че съгласно чл. 609, ал. 1 ГПК връчването на съдебните книжа може да стане и по пощата, в който случай то се удостоверява съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2020/1784 - посредством препоръчано писмо с обратна разписка или по равностоен начин. За установено е прието, че в настоящия случай доставянето на 10.06.2025 г. в седалището на ответното дружество на пощенската пратка, съдържаща исковата молба и приложенията към нея, е удостоверено с връщането в съда на обратната разписка, но изпратената на ответника - чуждестранно юридическо лице искова молба, не е била преведена на официалния език на държавата - членка на Европейския съюз, което предпоставя нередовност на връчването на съдебните книжа. Мотивирано е, че тази нередовност е пречка за проявлението на правните последици, които процесуалният закон свързва с връчването - установяването на началната дата, от която започва да тече срокът по чл. 367, ал. 1 ГПК. С тези съображения е формиран крайният извод по отношение на контролираното първоинстанционно определение - че по отношение на ответника „Групама Асикурациони“ АД, срокът за представяне на писмен отговор на исковата молба не е започнал да тече на 10.06.2025г. заради нередовно връчване на съдебните книжа, поради което обжалваното определение е постановено при липса на условия молбата с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК да бъде разгледана по същество - отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка - изтичането на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Формиран е втори самостоятелен извод - че на основание разпоредбата на чл. 54 ГПК може да се приеме, че връчването на исковата молба следва да се смята за извършено на 18.08.2025 г. - деня, в който тя действително е достигнала до адресата, с оглед обстоятелството, че на тази дата ответникът, чрез своите процесуални представители, е сезирал съда с молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, към която е приложил и отговор на исковата молба, който изпълнява всички изисквания на разпоредбата на чл. 367, ал. 2 ГПК. Произнасянето на настоящия състав на ВКС е подчинено и обусловено от обстоятелството, че обжалващата страна не оспорва правилността на възприетата от въззивната инстанция нередовност на връчването на съдебните книжа на ответника, в отговор на които той да може да упражни правото по чл.367,ал.2 ГПК. Посредством касационната жалба и поставените въпроси страната изразява несъгласието си с извода относно началния момент, от който за ответното дружество тече двуседмичният срок за подаване на становище -отговор на исковата молба. Основателна е тезата на сдружението, че по делото няма съмнение, че италианският застраховател в молбата си от 24.07.2025г. изразява недвусмислено становището си, че на същата дата (24.07.2025г.) неговите адвокати, упълномощени да го защитават в процеса, са се запознали с исковата молба, доказателствата към нея и с разпореждането на съда от 28.05.2025г., с което са дадени указания до ответника за възможността да подаде писмен отговор с конкретно съдържание, както и указания относно последиците при неподаване на такъв. Същевременно в тази молба, съдържаща искане за продължаване на срока за депозиране на отговор на исковата молба с 30 дни, чуждестранното юридическо лице ясно е изразило становището си за причините, поради които счита за нередовно връчването на исковата молба (макар неточно да е посочено на дата 10.07., вместо на дата 10.06.2025г.). Изрично е заявена позицията, че при изпращане на документи на български език на италианското дружество, то не е узнало за исковата молба към момента на получаването й и въобще не е знаело, че за същите документи тече срок“, „че не са връчени надлежно съдебните книжа на дружество, което няма седалище в България“, че документите не е следвало да се изпращат по пощата, а по надлежния ред, предвиден в глава ІІ, раздел І от Регламента (Предаване и връчване на съдебни документи), а не по раздел ІІ (Други начини за връчване на съдебни документи и конкретно чл.18 - чрез пощенски услуги). При тези обстоятелства първоинстанционният съд е следвало да извърши предварителна преценка преди да обоснове извода си, обективиран в определението от 30.07.2025г., дали връчването на исковата молба, ведно с приложенията и указанията по чл.367,ал.1 ГПК, е било редовно, за да започне да тече срокът по чл.367,ал.2 ГПК. Тази проверка е дължима изначално - преди съдът да заключи, че срокът (чието продължаване се иска) е изтекъл. Поради отсъствие на такава изнапред дължима оценка, на страната, вместо да бъде указано, че срокът за отговор по чл.367,ал.2 ГПК тече по смисъла на чл.54 ГПК от 24.07.2025г., когато са поправени нередовностите при връчването, са дадени указания, че може да реализира защитата си по реда на чл.64 ГПК - чрез искане за възстановяване на пропуснат срок, а не по чл.63 ГПК чрез искане за продължаване на срок, счетен от съда за изтекъл. В този смисъл именно поради неправилно дадени указания с определението от 30.07.2025г., чуждестранното дружество е било поставено в ситуация да иска възстановяване на срок, който то изрично е твърдяло, че не е пропуснат. Това становище е ясно поддържано в молбата по чл.64 ГПК от 18.08.2025г., в която „Групама асикурациони“ е посочило: „Ние считаме, че не е бил пропуснат срокът за подаване на отговор на исковата молба, защото тя не е била редовно връчена на довереното ни дружество, поради това, че не е спазен приложимият за това ред, установен в Регламент 2020/1784. По подробни съображения по този процесуален въпрос сме развили в отговора на исковата молба, който прилагаме към настоящата молба. Независимо от твърдението ни, че не е изтекъл срокът за отговор на исковата молба по отношение на ответника “Групама-Асикурациони” АД и с цел най-пьлно осъществяване на правната му защита, подаваме настоящата молба с правно основание чл. 64 ГПК с искане да бъде възстановен срокът за отговор на исковата молба поради следните особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее…“ При тези констатации искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено, тъй като, независимо от отговора на въпросите, въз основа на които се иска осъществяване на проверката за правилност на обжалвания акт, друг резултат на повдигнатия спор не би могъл да бъде постигнат. Съображенията са, че страната не може да носи последиците от неизпълнените в цялост служебни задължения на първоинстанционния съд - чл.7 ГПК във връзка с преценката дали исковата молба е редовно връчена, за да могат да текат сроковете, които процесуалният закон свързва с (и предпоставя от) надлежното уведомяване на ответника за инициирания срещу него процес. Страната не следва да носи и последиците от неправилно дадени указания - в случая да депозира пред СГС искане по чл.64 ГПК (каквато молба е подадена в едноседмичен срок от уведомяването на ответника за определението за отказ да бъде уважена молбата му по чл.63 ГПК, към която е представен и отговорът на исковата молба). Действително некоректна е преценката в обжалваното определение, че срокът за подаване на отговор е започнал да тече на 18.08.2025г., вместо на 24.07.2025г. Следва да се има предвид обаче, че към последната дата дружеството е заявило искане за продължаване на срока, в отговор на което първоинстанционният съд му е дал указания да иска възстановяването му. Факт е, че отговорът на исковата молба не е постъпил 14 дни, считано от 24.07.2025г., но това не е бездействие, което да може да бъде вменено по причина на ответника. В периода 24.07.2025 до 07.08.2025г., когато изтича 14 дневния срок, страната е очаквала произнасянето на СГС по молбата по чл.63 ГПК, което е станало на 30.07.2025г. и е съобщено на 11.08.2025г. и както се посочи, в едноседмичен срок след тази дата е депозиран отговорът на исковата молба, ведно с молбата за възстановяване на срок, съобразно указанията на съда от 30.07.2025г. Видно е, че страната е действала съобразно указанията, дадени й от съда и като краен резултат твърденията й, че е нередовно връчването на съдебните книжа на дата 10.07.2025г., са останали необсъдени от първата инстанция. Именно тези обстоятелства, които са убегнали от преценката на първоинстанционният съд, като краен резултат са съобразени от въззивната инстанция, и както се посочи, изходът при допускане до касационно обжалване на нейния акт, не може да доведе до друг резултат. По мнение на настоящия състав проверката (процесът относно процеса) дали отговорът на исковата молба е депозиран в срок резонно е осъществена преди отпочване на същинските процесуални действия по разглеждане на спора пред първоинстанционния съд. В обратния случай, евентуален порок на становището, на оценката, дали отговорът по чл.376,ал.2 ГПК е подаден в срок, би се мултиплицирал в крайния съдебен акт. С тези съображения ВКС, състав на Първо т.о.