Определение № 102 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 804/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.260039/26.01.21 по ч.г.д.№.32/21 на АС Пловдив е потвърдено протоколно определение от 9.12.20 по г.д.№.2357/20 на ОС Пловдив, с което производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по дело С-262/20. Постъпила е частна касационна жалба от М. Г. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявени от М. М. срещу ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР искове за заплащане на 1603,53лв. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и 228,76лв. лихви. Касае се за хипотеза, в която цената на иска е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,