Определение № 10 от 06.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1257/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 64 от 18.09.2012 год. по т.д.№ 193/2012 год. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 108 от 16.03.2012 год. по т.д.№ 742/2009 год. на Бургаския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу К. „В. Г.” иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 31.10.2008 год. предварителен договор за продажба на незастроен недвижим имот с идентификатор 07079.10.928 и площ 90.652 дка, находящ се в землището на[жк]на [населено място] в м.”Ченгене скале” Ангажирал е отговорността на [фирма] за плащането на разноски. За да отхвърлят иска, съдилищата са се позовали на това, че не е доказано правото на собственост на продавача към момента на постановяване на съдебното решение и на второ място, че приобретателят е бил неизправен при плащането на част от дължимите вноски по предварителния договор. В представен по реда и м срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация К. „В. груп”, чрез процесуалния си представител изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Допустимо ли е правораздаващият орган чрез тълкуване, в разрез с установените критерии по чл.20 от ЗЗД да изменя уговорени от страните условия за влизане в сила на договор; 2./ При предявяването на иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, следва ли задължително продавачът по предварителния договор да е собственик на материалните права, които ще се прехвърлят; 3./ Допустимо ли е правораздавателният орган да основе решението си само на част от установените обстоятелства в хода на делото”. По отношение на първия въпрос се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 559/93 год. по гр.д.№ 1724/92 год. на ІV г.о.; Решение № 89/2009 год. по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 81/2009 год. по т.д.№ 761/2008 год. на І т.о. на ВКС и Решение № 502 от 26.07.2010 год. по гр.д.№ 222/2009 год. на ІV го. На ВКС. Това основание се подържа и по отношение на третия въпрос – противоречие с ППВС № 1/1985 год. и ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с втория от посочените въпроси, без да е посочена конкретна съдебна практика. Първият и третият от посочените въпроси нямат качеството на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Под формата на въпроси, с тях са въведени твърдения за допуснато от въззивния съд неправилно тълкуване на договора и многобройните изменения и допълнения към него (І-ви въпрос), както и за необоснованост на въззивния акт (ІІІ-ти въпрос). Освен това, въпросът за тълкуването на договора не е и обуславящ изводите на БАС доколкото основният аргумент е недоказаност на правото на собственост. Оттук и липсата на предпоставките на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на втория от посочените въпроси. – посочване на съдебна практика, приемаща, че не е задължително продавачът да е собственик на прехвърляемото право към момента на съдебното решение по чл.362-364 ГПК (респ.чл.297-298 ГПК (отм.). С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за направени такива пред ВКС не са представени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.