Определение № 60310 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. П., чрез процесуалния представител адвокат К. И. Т., срещу въззивно решение № 288/21.12.2020 г. по гр. д. № 2544/2020 г. на Окръжен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Следва ли съдът при допускане на жилищен имот до делба да изясни въпроса дали същият е поделяем на два или повече самостоятелни жилищни обекта, и едва след което да пристъпи към втората фаза на делбата; 2. Задължен ли е съдът, при съблюдаване на принципа за служебното начало по чл. 7 ГПК, сам да възложи на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в първата фаза на делбения процес, да изследва дали един жилищен имот е поделяем на два самостоятелни жилищни обекта; 3. Второинстанционният съд в първата фаза на делбата може ли с решението си да възложи разноски на страна, която не е оспорвала правото на насрещна страна на иск за делба и не е препятствала реализиране на потестативното й право, с оглед специалната разпоредба на чл. 355 ГПК, спрямо чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК. Не е посочена практика на ВКС във връзка с основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Сочат се конкретни въззивни решения, но тази практика на съдилищата е извън основанията по чл.280,ал.1 ГПК. Касаторът твърди, че по поставените въпроси обжалваното решение противоречи на цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика на районен и окръжен съд. Ответниците по касационната жалба Н. К. К. и Т. Р. К. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 260151/31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 3655/2019 г. на Районен съд - Бургас в частта, в която съдът е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите Н. К. К., Т. Р. К. и П. К. П., на съсобствения им недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. Ляв, който се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ от 79,94 кв. м., с прилежащи части - избено помещение № 3, с площ от 2 кв. м., при квоти от 1/6 ид. ч. за П. П., 1/6 ид. ч. за Н. К. и 4/6 ид. ч. общо (в режим на СИО) за Н. К. и Т. К.. Въззивният съд е приел, че след смъртта на К. К., съпругата му Р. К. е придобила 4/6 ид. ч. от процесния имот, доколкото по делото не се спори, че същият е придобит по време на брака й с наследодателя в режим на СИО. Неговите деца - Н. К. и П. П., са наследили по 1/6 ид. ч. от имота. Видно от нотариален акт № 41/2013 г., майката Р. К. продала на Н. К., по време на брака й с Т. К., собствените си 4/6 ид. ч. от имота. Квотите на страните в съсобствеността са: 1/6 ид. ч. за П. П., 1/6 ид. ч. за Н. К. и общо 4/6 ид. ч., в режим на съпружеска имуществена общност, за Н. К. и Т. К.. За неоснователно е прието съдържащото се във въззивната жалба възражение, според което първоинстанционният съд не е изследвал поделяемостта на имота. Посочено е, че този въпрос подлежи на разглеждане във втората фаза на производството по съдебна делба. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е дал на страните достатъчно възможности да постигнат спогодба, поради което делото не е следвало да бъде отложено за други заседания. Освен това ищците са направили изрично изявление, че не са постигнали спогодба. Ето защо възражението на жалбоподателя П., че на страните не е предоставена възможност за постигане на спогодба се явява неоснователно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият е решен в съответствие с практиката на ВКС. В мотивите на въззивното решение е прието, че въпросът за поделяемостта на имота и за извършване на процедурата по чл. 201 ЗУТ и чл. 203 ЗУТ се изследва във втората фаза на делбеното производство. Изложени са доводи, че в зависимост от поделяемостта на имота, делбеният съд следва да постанови делбата да се извърши по някой от способите по чл. 374 и сл. ГПК и чл. 353 ГПК, а когато имотът е неподеляем – по чл. 348 ГПК и чл. 349 ГПК. Тези изводи на въззивния съд са съобразени с установената практика на ВКС, според която процедурите по чл. 201 - чл. 203 ЗУТ се провеждат едва при вече допусната съдебна делба, за да се постигне правно регламентираната цел на това производство - трансформирането на правото на собственост върху идеални части в право на собственост върху самостоятелни вещи /в този смисъл и определение № 275 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 736/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и др./. В тази връзка и въпросът относно задължението на съда да възложи служебно извършване на съдебно-техническа експертиза в първата фаза на делбата за установяване поделяемостта на недвижимия имот не е обуславящ изхода на делото, поради което не представлява обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по третия въпрос от изложението. Същият не може да се приеме за относим доколкото жалбоподателят е осъден да заплати на насрещните страни разноски за въззивното производство на основание чл.78 ГПК като резултат от неоснователността на подадената от него въззивна жалба, а не поради спецификата на делбеното производство. В случая въззивният съд е приложил правилата на чл. 273, вр. чл. 71, вр. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, а не правилото на чл. 355 ГПК. С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че по посочените въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.