Определение № 404 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3917/09.07.2020 г. на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сливен“, подадена чрез адвокат М. Х. против определение № 324 от 16.06.2020 г. по ч. гр. дело № 279/2020 г. на Сливенски окръжен съд. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Искането за допускане на разглеждането й е неоснователно поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С определението на въззивната инстанция е оставена без уважение частната жалба на Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“, [населено място] против определение № 872 от 09.03.2020 г. по гр. дело № 684/2020 г. на Сливенски районен съд, с което е върната искова молба вх. № 20091/01.10.2019 г. по регистъра на първоинстанционния съд и е прекратено производството по гр. дело № 864/2020 г. Съставът е приел, че Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сливен“ е предявил процесуално недопустим иск против ТП „ДГС – Сливен“ /Териториално поделение на „Държавно горско стопанство – Сливен“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по въпроса: „Когато има спор относно съществуването на едно правоотношение, лицето което има правен интерес да го установи разполага ли с иск по чл. 124, ал. 3 от ГПк, който се предявява срещу страната с която има правен спор“. Изложението възпроизвежда част от мотивите на определение № 8 от 18.02.2020 г. по дело № 54/2019 г. на петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, с което е постановено, че компетентен да разгледа исковата молба е Сливенски районен съд, както и отразява становището на страната, че искът е по чл. 124, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател счита, че за „ищеца съществува правен интерес за установяване на оспореното от ответника правоотношение“, както и намира, че „Настоящият случай е именно такъв с оглед установяване на права по чл. 29 от ППЗЛОД“. В обжалваното определение са посочени обстоятелствата по исковата молба, както следва: на 08.07.2010 г. между Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сливен“ и ТП „ДГС Сливен“ е сключен договор по чл. 30 ЗЛОД, съгласно който на сдружението се предоставя стопанисването и ползването на дивеча в определени райони, в това число и в ловностопански район Сливен 1; на 21.06.2016 г. между ТП „ДГС Сливен“ и „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец“ е сключено допълнително споразумение във връзка с договор от 28.06.2010 г., относно преминаването на Ловно-рибарска дружина „Сливен 1“ в „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец“; „Ловно-рибарско дружество Сливен“ е поискало от директора на ТП „ДГС Сливен“ да развали сключеното от 21.06.2016 г. допълнително споразумение с „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец“ във връзка с решение по гр. дело № 378/2013 г. на Ямболския окръжен съд, съгласно което „Ловно-стопанско дружество Сливен“ е носител на правото по чл. 30, ал. 3 ЗЛОД да поддържа заявената регистрация на Ловно – рибарска дружина Сливен 1; във връзка с това съдебно решение, сдружението е уведомено с писмо на директора на ТП „ДГС Сливен“ от 04.09.2019 г., че споразумението е сключено, след като на 26.05.2016 г. е проведено ново общо събрание на Ловно-рибарската дружина „Сливен 1“, в изпълнение на решение по гр. дело № 236/2019 г. на Сливенски окръжен съд, с което е признато за установено, че е налице съществуване на правоотношение между „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец“ и ТП „ДГС Сливен“. Като петитум на исковата молба е посочено искането на „Ловно-рибарско дружество Сливен“ да се отмени отказ за предприемане на действия за изпълнение на решение № 10 от 21.02.2014 г. по гр. дело № 378/2013 г. на Окръжен съд, [населено място] и да се развали сключеното между „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец“ и ТП „ДГС Сливен“ на 21.06.2016 г. допълнително споразумение. Развити са съображения за процесуална допустимост на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието, че в случая не е налице правен интерес да се прекрати правоотношение, възникнало с допълнително споразумение между различни от ищеца правни субекти. Формулираният от частният жалбоподател въпрос не изпълнява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Приетото разрешение за недопустимост на иска е мотивирано от състава с липсата на правен интерес да се прекрати правоотношение, възникнало с допълнително споразумение между различни от ищеца правни субекти. Въпрос по това разрешение не е поставен в изложението. Цитираният по – горе въпрос няма връзка с процесното правоотношение, отнасящо се до допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД, тъй като същото споразумение е формирано между различни от ищеца правни субекти – -„Ловно-рибарско сдружение „Гребенец“ и ТП „ДГС Сливен“, т.е., въпросът на касатора не засяга правоотношение, по което той е страна. Цитираният въпрос не произтича от решаващите изводи на въззивния съд, защото не третира разрешенията на състава за липсата на правен интерес, когато искането за прекратяване на правоотношение се отнася до договор между различни от ищеца правни субекти. Не е засегнат във въпроса на жалбоподателя решаващият извод на съда за недопустимостта на претенция, с която се заявяват права от лице, което е чуждо на възникналото правоотношение, тъй като не е страна по материалното правоотношение. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че липсата на правен въпрос, който да е изведен от решаващите мотиви на обжалвания акт, каквато се констатира от настоящата инстанция, лишава изложението от общи предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат допълнителните предпоставки /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19. 02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Необходимо е да се отрази още, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа мотиви на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, съответно на съдебна практика, която не е актуализирана, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата й, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на правна уредба, която страната счита за непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по приложението й. Частният жалбоподател релевира и довод за очевидна неправилност на въззивното определение, без да конкретизира, в какво точно се състои същата. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на въззивния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. Доколкото жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на основанието, не е налице предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение