Определение № 343 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2404/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №991 от 16.07.2025 г. по в.гр.д.№1998/2024 г. на САС. С решението в обжалваната му част: 1. е потвърдено решение №260190 от 20.03.2024 г. по гр.д.№9927/2018 г. на СГС в частта, с която на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Б. Г. И. сумата 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от влошаване на здравословното му състоянието, настъпило след 13.12.2014 г., представляващо усложнения на получени увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г., ведно със законната лихва от 13.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2848.25 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение във връзка с посоченото влошаване на здравословното състояние, настъпило след 13.12.2014 г. в резултат от уврежданията, причинени от посоченото ПТП, ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното изплащане и 2. след частична отмяна на решение №260190 от 20.03.2024 г. по гр.д.№9927/2018 г. на СГС „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Б. Г. И. допълнително сумата от 40 000 лв. (разликата над присъдените 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв.), обезщетение за неимуществени вреди, причинени от влошаване на здравословното му състоянието, настъпило след 13.12.2014 г., представляващо усложнения на получени увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г., ведно със законната лихва от 13.12.2014 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Съставляват ли влошаване на здравословното състояние на пострадалия (ексцес), настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното производство, проявления на хронична инфекция, възникнала за първи път, развила се и установена по предходното дело, както и свързаното с тях продължаващо лечение, за чието неизменно настъпване в бъдещето е направена обоснована и категорична прогноза по предходното дело и тази прогноза е обусловила решаващите изводи на съда при определяне не дължимото обезщетение по предходното дело. 2. За приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при ексцес и тяхната релевантност за справедливия размер на допълнителното обезщетение. 3. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните и следва ли формираният от съда извод за основателност на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на делото доказателства и доводи на страните или изводът може да почива на предположения и противоречиво възприети факти. Ответникът по касация Б. Г. И. заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение потвърждаващо решение №260190 от 20.03.2024 г. по гр.д.№9927/2018 г. на СГС в частта, с която на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Б. Г. И. сумата от 2848.25 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение във връзка с влошаване на здравословното му състоянието, настъпило след 13.12.2014 г., представляващо усложнения на получени увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г., ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното изплащане, е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК и размера на цената на посочения иск (2963 лв.), поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд, след като е обсъдил подробно приетите по делото доказателства, вкл. заключението на СМЕ, е приел, че: на 13.12.2014 г. на ищеца е определена 96% намалена работоспособност, т.е. увеличена е по – рано определената степен на неработоспособност, която е била 92%, като промяната се дължи на установеното допълнително скъсяване на десния крак с 8 см към посочената дата (скъсяването е било 3,5 см при първото освидетелстване); налице е атрофия на десния долен крайник, който е с ограничен обем на движенията в дясната колянна и дясната тазобедрена става, а походката е накуцваща със замятане настрани на десния крак; в периода от м. 04.2016 г. до м. 11.2016 г. на ищеца са извършени нови пет операции, при които частично е премахната кост от таза (тази интервенция е предприета, поради усложнение на хроничния остеомиелит - възпаление на костната тъкан, който е диагностициран през 2009 г. и е наложила болничен престой в периода 13.04.2016 г. - 19.04.2016 г.), извадена е имплантираната дясна тазобедрена става (което е наложило ищецът да остане на легло в продължение на 2-3 месеца, а след това да се придвижва с патерици на един крак без натоварване), поставен е преходен имплант, зареден с антибиотик (временната става следва да се замени с постоянна и тогава се очаква известна компенсация на скъсяването на крака); според вещото лице всички оперативни интервенции са свързани с получените от ищеца увреждания в резултат от настъпилото през 2008 г. ПТП, както и че са предизвикани от усложнения от травмите, получени от него, но са различни от взетите предвид от съда към 11.12.2014 г. - те са различни от съобразените от медицинската експертиза в предходното съдебно производство, тъй като прогнозираните и посочени усложнения за в бъдеще от експертите в заключенията им не съдържат прогноза за новополучените като вид и интензитет нови усложнения, независимо че са предизвикани от развилия се хроничен остеомиелит. В този смисъл е счел, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в премахване на част от костта и меките тъкани на дясното му бедро, както и отстраняване на постоянната протеза, заместваща дясната тазобедрена става и поставянето на временна, като най – съществено е влошаването на анатомията на десния крак на ищеца след 2014 г. (моментът, към който е определено обезщетението за вредите от ПТП), състоящо се в скъсяването на десния крак с още 4,5 см и значителна редукция на мускулната му маса. Приел е, че това състояние е необратимо и е резултат от оперативните интервенции от 2016 г., при които е премахната постоянната протеза, в резултат на което е променена и функционалността на десния крайник, което налага ищецът да се придвижва само с патерица, а за определени периоди и само на левия крак, включително да е напълно обездвижен. Посочил е, че вещото лице изготвило СМЕ счита, че е възможно да настъпи подобрение, но не и възстановяване на десния долен крайник, дори и ако се постави постоянна протеза на ставата (което обаче е несигурно като възможност и време на поставяне, заради усложненията от хроничния остеомиелит). Изложил е съображения, че при първоначалното определяне на обезщетението е обсъдено, че са възможни усложнения при ищеца и допълнителни оперативни намеси, но въпреки това следва да се приеме, че вероятността за настъпване на допълнителни усложнения в установения в настоящото производство обем, не е можело да бъде предвидена в пълна степен. Установил е, че изрично в решението на САС от 2015 г., с което е индивидуализиран окончателното размерът на обезщетението е посочено, че е налице неблагоприятна прогноза за здравословното състояние на ищеца, изразяваща се в промени в другата тазобедрена става и гръбначния стълб, поради скъсяването на десния крак, способстващи за появата на коксартроза и спондилартроза, като заедно с това е отчетено, че предстоят нови операции за изваждане на метални тела от дясното рамо и лявото коляно и за почистване на остеомиелита на дясното бедро. Намерил е обаче, че така изброените възможни усложнения в здравословното състояние на ищеца, които са съобразени при първоначалното определяне на обезщетението, не са се проявили през 2016 г. и след това, с изключение на предвидената операция за почистване на остеомиелита на дясното бедро, която е една от претърпените от ищеца след определяне на първоначалното обезщетение пет броя операции. В този смисъл е приел, че усложненията при ищеца, с изключение на последното, не са предвидени от СМЕ по гр.д. №110/2012 г. на СГС и не са вреди, за които е определено, респ. изплатено обезщетение от ЗК „Дженерали застраховане“ АД, като новопроявените вреди не са и такива с хипотетичен характер, които да са повлияли на размера на обезщетението, поради възможното им бъдещо проявление, поради което те следва да бъдат приети за ексцес и обезщетени в настоящото производство. След като е достигнал до извод, че обсъденото влошаване на състоянието е в резултат от настъпилото през 2008 г. ПТП, а болките и страданията, свързани с него, са различни от отчетените от съда при присъждането на предходното обезщетение, е посочил, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 120 000 лв. Изразил е становище, че конкретният размер е обусловен от обстоятелството, че усложненията в здравословното състояние на ищеца са наложили в рамките на 1 година той да претърпи 5 хирургически интервенции, което сочи на голям интензитет на физическите болки и страдания, като в част от оздравителния период той е бил и напълно неподвижен дори и в легнало положение и в този период, така и след него, поради новонастъпилите усложнения ищецът е напълно зависим от съдействието и грижите на близките си и е непригоден за полагане на труд, от който да се издържа. Намерил е, че доказателство за това е високият, почти максимален процент на призната неработоспособност на пострадалия, като в случая следва да бъде съобразено, че хипотетично при сполучливо развитие на остеомиелита, е възможно ищецът да претърпи поне още една операция за отстраняване на временната тазобедрена става и заменянето й с постоянна протеза, което допълнително ще му причини болки и неудобства. Приел е, че освен физическите страдания, значение за размера на обезщетението имат и емоционалните изживявания на ищеца, които разпитаната по делото свидетелка сочи, че са се изразили в отчаяние за възможно добро развитие на здравословните проблеми и раздразнителност от физическото му безсилие, което го е лишило от пълноценен и удовлетворяващ живот, към какъвто се стреми всеки човек, а не по - малко по значимост е и обстоятелството, че тежките здравословни проблеми, причинени от ексцеса, са затвърдили перспективата за ищеца да не може да бъде физически активен и да полага труд, респ. да бъде и финансово независим. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Първият въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като по отношение на наличието на ексцес е формирана сила на пресъдено нещо, с оглед влизане в сила на въззивното решение по частично уважения иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван във връзка с иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (още повече, че въпросът се отнася до правилността на решението тъй като е израз на поддържаните от касатора, но невъзприети от въззивната инстанция тези и с него се предпоставя, че последващото влошаване на здравословното състояние на увредения е било предвидено и съобразено от съда при първоначалното обезщетяване). При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Преценил е експертното заключение, свидетелските показания и писмените доказателства, като е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи и е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след подробно произнасяне по всички доводи и възражения на ответното застрахователно дружество. Въззивният съд е обсъдил, анализирал и оценил подробно и задълбочено всички установени по делото факти и обстоятелства, които с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. и в практиката на ВКС, са относими при определяне на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С оглед изложеното спрямо останалите поставени от касатора въпроси не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, поради което касационно обжалване отново не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,