Определение № 3009 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 527/01.12.2022 г. по гр.д. № 551/2022 г. в частта, с която Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 154/14.06.2022 г. по т.д. № 1471/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдил „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на Д. Д. Р. на основание чл. 493 КЗ сумата 22 928.40 евро (равностойни на 44 844.00 лв.) – обезщетение за разходи за погребение и надгробен паметник, ведно със законната лихва от 16.11.2021 г. Решението се обжалва от застрахователя с искане за допускане на касационния контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правни, уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Законът допуска ли дължимото обезщетение по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите да е в размер, по-нисък от разходите на увреденото лице? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението на ответника по иска, на което той е основал оплакванията си в жалбата срещу първоинстанционното решение? и 3. По иска за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане на ищеца ли е тежестта да докаже причинно-следствената връзка между противоправното поведение на делинквента и вредите? Касаторът счита въпросите обуславящи решението (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че материално-правният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), като на процесуално правните въззивният съд е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е необосновано, при съществено процесуално нарушение и е нарушен материалният закон – касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски. От ответника по касационната жалба Д. Р. не е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1, изр. 1 ГПК. За да уважи изцяло иска по чл. 493 КЗ за сумата 22 923.40 евро (равностойни на 44 844.00 лв.), въззивният съд е приел, че ответникът дължи да обезщети всички разходи, които ищецът е направил по погребението и надгробния паметник на сина си Н. Р. Т., починал на 31.12.2016 г. при пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от водача на МПС, застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Приел е, че всички те имат за причина настъпилото застрахователно обезщетение. Не се е произнесъл по възражението, че за част от тях застрахователят не отговаря/не е длъжен да репарира, защото надхвърлят обичайните и ищецът ги е направил по своя преценка. Това са цена на правото на ползване на три, а не на едно гробни места за срок от 50 години, допълнителни услуги по фактура № 8312/19.01.2017 г. и поставянето на специален надгробен паметник от гранит с постамент на погребален параклис с две колони от фин черен гранит и гравюри в златно. Възражението е въведено своевременно (с отговора на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 2 ГПК). На него ответникът/сега касатор е основал и оплакванията си в жалбата, че произнасянето по това възражение на първоинстанционния съд е немотивирано, като неговата основателност обосновават събраните писмени доказателства за направените от ищеца разходи по погребението, нито е правилно съждението, че ответникът носи доказателствената тежест в установяването на причинно-следствената връзка на вредите с противоправното деяние на водача на МПС като условие/материално-правна предпоставка, задаваща обема/границите на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка. Следователно първите два въпроса обуславят решението. Начинът, по който въззивният съд е отговорил на материално-правния (въпрос № 1), противоречи на практиката на Върховния касационен съд, която включва в обема на отговорността на застрахователя да репарира разходите на увреденото от застрахователното събитие лице, но само тези, които са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на виновния за смъртта на пострадалото лице, и не допуска застрахователното обезщетение да включи онези, които са увреденият е направил по своя преценка. Начинът, по който въззивният съд е отговорил на процесуално-правния (въпрос № 2) противоречи на изходната позиция в т. 1 и т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и на казуалната практика на ВКС в приложението на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според нея, въззивният съд като инстанция по същество дължи мотиви по доводите и възраженията, с които са обосновани оплакванията в жалбата и в отговора на жалбата и имат значение за крайния изход на спора в решението по чл. 271 ГПК. По тези въпроси касационният контрол следва да бъде допуснат при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната). Третият повдигнат въпрос не обуславя решението. Въззивният съд не е прилагал неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ответника (чл. 153 ГПК). Дали всички направени разходи за погребението и надгробния паметник на сина на ищеца (пострадалия от ПТП) по трите фактури ангажират отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, е въпрос, който ще бъде изяснен с решението при разглеждането на касационните оплаквания, с които третият въпрос е свързан. При тези мотиви, съдът