Определение № 65 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 526/2019 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от ответниците по мотивираното искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./, сега КПКОНПИ, а именно Я. М. П. от [населено място], област Б., и „СПИКА К“ ЕООД – [населено място], област Б., срещу въззивно решение №31/21.6.2018 г. по гр.д.№415/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С молба, вх.№1348/12.02.2019 г. процесуалните представители на ответниците по искането: адвокат Д. Р., на Я. М. П. и адвокат Г. Гарова, на „СПИКА К“ ЕООД, са поискали спиране на делото, като се мотивират, че още с отговора по искането на КПКОНПИ са заявили възражение за процесуална недопустимост на искането на комисията с оглед неспазване на сроковете, визирани в ЗОПДИППД/отм./, но първоинстанционният Бургаски окръжен съд е приел възраженията за неоснователни., а производството за допустимо с мотиви, че установеният в закона срок по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./, не е преклузивен, а „административен и инструктивен“. Въз основа изложеното молят касационния съд да спре производството по делото до приключване на тълк.д.№1/2018 г. по описа на ВКС, ОСГК. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационните жалби, подадени от молителите са подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и са процесуално допустими. Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като е предмет на тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е за характера на срока по чл.15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,