Определение № 151 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4871/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2. Обжалвано е определение № 3785/23.07.2025г. по ч.гр.д. № 2500/2025г., с което друг състав на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба на Н. К. К. срещу определение № 3259/17.12.2024г. по ч.гр.д. № 3385/2024г. на Софийския апелативен съд. Определението се обжалва от Н. К. К. с доводи, че е неправилно, тъй като ВКС не е изпълнил конституционно установеното си правомощие да разгледа делото, с което е сезиран – чл. 124 от Основния закон. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Настоящият състав я намира с допустим предмет (определението е преграждащо в смисъла по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд, от процесуално легитимирана страна, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна. Съображения: Предходният състав на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение № 3259/17.12.2024г. по ч.гр.д. № 3385/2024г. на Софийския апелативен съд не подлежи на касация, доколкото е по дело, решението по което с оглед цената на иска не би подлежало на касационен контрол. Изводът му е съответен на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и не нарушава чл. 124 от Основния закон. Въведеният праг за достъп до касационно обжалване на актовете на въззивните съдилища – решенията и определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, се базира на обективен критерий, свързан с паричната оценка на предмета на делото и се прилага за всички дела извън изчерпателно изброените изключения в чл. 280, ал. 3 ГПК. Настоящият състав не съзира несъответствие на приложената разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, включително на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, към която препраща, т.е. за него не възниква задължението по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. В мотивите на решение № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. – обн. ДВ, бр. 47/23.06.2009 г. Конституционният съд на Република България приема, че чл. 119 от Конституцията изброява видовете съдилища, осъществяващи правораздаването, а от него не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно. Как да функционират съдебните инстанции, се урежда в устройствените, процесуалните и други закони, съдържащи процесуални правила – чл. 133 от Конституцията. Оттук е изводът, че с решението си ГПК да предвиди селекция на обжалваните дела пред Върховния касационен съд, като въведе факултативен достъп за обжалване, не е противоконституционен. В действащия ГПК достъпът до две инстанции пред съд не е ограничен. Правилно предходният състав на ВКС е приел, че цената на предявените искове по делото, по което е постановено обжалваното пред него въззивно определение, е под прага от 5000 лв., а частната касационна жалба, с която е бил сезиран, е с недопустим предмет и не подлежи на разглеждане по същество. При този изход на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 51.13 евро. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви съдът