Определение № 339 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 259/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. К. М. Ю. и С. М. М. чрез процесуалния представител адв.В. М. са обжалвали въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 166 от 25.10.2019г. по гр.д.№ 142/2019г. Ответникът Ф. Р. Б. изразява становище в писмения отговор по чл. 287 ГПК, че обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд М. № 51 от 03.04.2019г. по гр.д.№ 382/2016г., с което е прието за установена по отношение на К. М. Ю., С. Р. М. и С. М. М., че Ф. Р. Б. е собственик на поземлен имот пл.№ ... кв... по ПУП на [населено място], [община] и е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК на нот.акт № ... от 01.08.2016г. на нотариус Гр.Г. рег.№ ..., с който К. М. Ю. и С. Р. М. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на същия имот. Въззивният съд е приел, че към 2002г. процесният имот е бил записан по разписния лист по плана на името на Р. М. Г. – бивш съпруг на К. М. Ю. и наследодател /баща/ на С. Р. М.. В същата година, приживе Р. М. Г. е сключил неформален договор за продажба с Ф. Р. Б. –ищец по делото, по който купувачът е платил сумата 2100лв. и е установил владение върху имота. Ф. Р. Б. започнал да обработва имота със семейството си като го ползвали за градина и го предоставяли за обработване и на други лица – свидетелката Е. Д. К.. Владението е продължило повече от десет години и ищецът Ф. Р. Б. е придобил имота по давност на основание чл. 79 ал.1 ЗС. Оттук съдът е приел, че констатациите на нотариуса при съставяне на нот.акт № 23/2016г., с който ответниците К. М. Ю. и С. Р. М. са признати за собственици на основание наследство и давност са опровергани, а продажбата на имота от К. М. Ю. и С. Р. М. на С. М. М. не е породил транслативен ефект, защото е продадена чужда вещ. Въззивният съд не е кредитирал показанията на ответниците К. М. Ю. и С. Р. М. за осъществено владение от тях в същия период. В касационната жалба на К. М. Ю. и С. М. М. се посочва, че съдебният акт на Кърджалийския окръжен съд е постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че правните изводи в решението на въззивния съд са напълно неправилни. Ищецът не е успял да докаже изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи основанията на претендираното от него право на собственост. Той неправомерно се е позовал на настъпване на придобивна давност като в производството по делото не са установени предпоставките на това придобивно основание. Показанията на разпитаните свидетели, които са посочени от ищеца, са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.1 ГПК, напълно пристрастни са и не са ценени от съда с оглед тяхната заинтересованост на основание чл. 172 ГПК, а в хода на процеса не са представени надлежни писмени доказателства за извършена покупко-продажба. Същевременно доказателствата по делото установяват обстоятелствата, изложени от ответниците в отговорите на исковата молба, че К. М. Ю. и Р. М. Г. са придобили по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имота, заедно със сградите в него преди развода между тях през 1981г. След смъртта на Р. М. Г., бившата съпруга и дъщеря му са посещавали и ползвали имота като не е установено ищецът или някой от членовете на семейството му да са го ползвали. Изложението за допускане на касационното обжалване по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, което са представили касаторите, възпроизвежда доводите в касационната жалба. В него не са формулирани специфични прани въпроси по приложението на закона по конкретното дело, които са формирали решаващите изводи на съда. Липсата на такива въпроси като общо основание по чл. 280 ал.1 ГПК според приетото в ТР 1/2010г на ВКС, ОСГК и ТК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В производството по чл. 288 ГПК се извършва селектиране на касационните жалби от гледна точка на критериите, посочени в чл. 280 ал.1 ГПК. Касационните отменителни основания на чл. 281 ГПК не могат да служат едновременно и като основания за допускане на касационното обжалване, защото се отнасят до правилността на решението, а тя не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Ето защо поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба на К. М. Ю. и С. М. М. не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника Ф. Р. Б. следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 400 лв., поискани с отговора на касационната жалба и доказани с представения договор за правна защита от 14.02.2020г. Воден от горното Върховният касационен съд, I г.о.