Решение № 8845 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2026 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката и Министерство на образованието и науката (МОН), чрез процесуален представител държавен експерт С. Спасов, срещу Решение № 22779 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1949/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), в частта, в която са отхвърлени жалбите им против Решение № 15/16.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. I и т. IV. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Не се претендират разноски по делото. В съдебно заседание касаторите се представляват от процесуалния си представител държавен експерт в дирекция „Правна“ С. Спасов. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) (Комисията), чрез процесуален представител юрк. Бешков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АССГ, да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Р. К., редовна призована в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – А. Г. Х. – директор на основно училище „Христо Ботев“, редовно призована в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Сдружение на директорите в средното образование в Република България, представлявано от председателя А. А., редовно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), представлявано от председателя А. Т., редовно призован в съдебно заседание не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, представляван от председателя Ю. П., редовно призован в съдебно заседание не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Синдикат на българските учители към КНСБ, представляван от председателя Я. Т., редовно призован в съдебно заседание не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, представляван от председателя Д. С., редовно призован в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, са отхвърлени подадените от Министерство на образованието и науката и от министъра на образованието и науката жалби срещу Решение № 15/16.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. I и т. IV от административния акт. За да постанови обжалвания правен резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба с вх. № 44-00-3609 от 16.10.2023 г., подадена от Р. К. срещу директора на Основно училище (ОУ) "Христо Ботев ", с. Гълъбник и срещу Министерство на образованието и науката. В нея тя е посочила, че е започнала работа в училището през учебната 2021-2022 г. и от първия месец разбрала, че не всичко се изплаща, така както е в КТ и Колективния трудов договор (КТД) и Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО). К. напуснала по собствено желание на 01.08.2023 г. и същия ден била назначена, тоест не е напускала системата на образованието. Подала заявление до директора на училището за увеличението на трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия й договор - 01.08.2023 г., прието с Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 г. на ОУ "Христо Ботев " с. Гълъбник. Жалбата е допълнена два пъти след дадени указания от КЗД. С разпореждане № 812/08.11.2023 г. председателят на КЗД е образувал преписка с № 275/2023 г. по признак "лично отношение" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и наведена претенция за нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. Преписката е разпределена на трети специализиран постоянен състав. Разяснена е доказателствената тежест. За образуваното производство са уведомени страните - Р. К., директорът на ОУ "Христо Ботев " с. Гълъбник, заместник-министър на образованието и науката, министърът на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката. На 29.12.2023 г. в КЗД е постъпило становище от директора на училището, според което от момента на прекратяване на трудовия договор с Р. К. не съществува правна връзка и основание, от което да произтичат права за минал период от това отношение, тъй като то вече не съществува. Посочено е, че по прекратено трудово правоотношение страните не биха могли да извършат допълнения и изменения на неговите клаузи, както и че Анексът към КТД от 10.08.2023 г., който регламентира увеличението на учителските заплати, не урежда изрично правата на учителите, които са с прекратени трудови договори преди тази дата. Директорът се е позовал и на становище на МОН № 80812-41 от 25.08.2023 г., което представил в КЗД. В становище от Министерство на образованието и науката е посочено, че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на поисканото увеличение, тъй като от една страна трудовото възнаграждение, като елемент на трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор, а от друга страна, трудовото правоотношение определя кръга от лицата - работници и служители, за които могат да се приложат съответните разпоредби. Възприето е разбиране според което посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., тоест основанието за увеличаване на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписване на Анекса към КТД. Посочено е, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличаване на работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 от КТ. Със становището е представен Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. Становища по жалбата на Р. К. са изразени и от Синдиката на българските учители, КНСБ, Синдикат "Образование" към Конфедерация на труда "Подкрепа", Съюза на ръководителите в системата на Народната просвета, от финансовия министър, Независимият учителски институт. Изготвен е доклад-заключение. Насрочено е заседание и делото е обявено за решаване. С т. І на Решение № 15/16.01.2025 г., на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. Комисията е установила, че министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието и науката, е допуснал бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01-269/06.12.2022 г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., съгласно защитения по чл. 4, ал. 1 признак "лично положение" спрямо жалбоподателката Р. К.; с т. ІV на Решението е установено, че ответните страни- Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката; Сдружение на директорите в средното образование в РБ, представлявано от председателя А. А.; Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, представляван от председателя Д. С., Независим учителски синдикат към КНСБ, представляван от председателя А. Т.; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, представляван от председателя Ю. П.; Синдикат на българските учители към КНСБ, представляван от председателя Я. Т., в качеството им на страни по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към браншови КТД 01-269/06.12.2022 г. за системата на образованието - чрез създаването на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., като по този начин са създали предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Р. К.. Прието е, че страните не спорят, че в периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. Р. К. е била педагогически специалист в ОУ "Христо Ботев ", с. Гълъбник, че на 19.09.2023 г. е подала заявление до директора на училището с искане да й бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения с увеличение от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на договора, прието с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. и че директорът на училището е отказал да стори това. Установено е още, че МОН и социалните партньори са подписали на 10.08.2023 г. Анекс към КТД от 06.12.2022 г., който предвижда, считано от 01.01.2023 г., увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Комисията е провела производството в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., при изяснени фактическите и правни обстоятелства по спора. При обсъждане на материалната законосъобразност на решението на КЗД, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци. Понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация" са дефинирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същата правна норма. Първоинстанционният съд е намерил за верен извода на КЗД, че изменението на чл. 27 от КТД с Анекса от 10.08.2023 г. се отнася за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по действащ трудов договор. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. / е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Предвидената с § 2 промяна влиза в сила от 1 януари 2023 г., видно от заключителната разпоредба на § 3 от наредбата. Съдът е постановил, че промяната, предвиждаща увеличението на минималните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти е утвърдена в Закона за държавния бюджет за 2023 г., който изрично проявява действието си от 01 януари 2023 г., без значение, че е обнародван в ДВ бр. 66 от 01.08.2023 г., т. е. придадено е обратно действие, считано от 01.01.2023 г. Обсъден е правния институт на обратното действие и е направено заключение, че смисълът е, че обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения /Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г. /. Изхождайки от изложеното, съдът счита че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 от КТД се отнася за работните заплати на всички педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и училищното образование, заети към 01.01.2023 г., и предвижда нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. И след като в закона или в КТД не е визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено трудово правоотношение, придаденото обратно действие на нормата следва да се тълкува разширително, а не стеснително и следва да се приеме, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в учебни заведения и са се намирали в трудови правоотношения (арг. от чл. 46 от ЗНА). Изложен е извод, че правилно КЗД е приела, че неизплащането на дължимите увеличения на Р. К., която е упражнявала законосъобразно труда си по трудово правоотношение към 01.01.2023 г., я поставя в по-неблагоприятно положение спрямо останалите лица, работили по трудово правоотношение към 01.01.2023 г., на които са били преизчислени и изплатени увеличените трудови възнаграждения. Постановено е от съда по съществото, че отказът на директора на училището да заплати полагащото се увеличение на заплатата на К. е нарушение на антидискриминационното законодателство – чл. 14 ЗЗДискр.. С оглед на което е направено заключение, че директорът на училището, представляващ работодателя, е допуснал непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. по защитен признак "лично положение" в нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. по отношение на Р. К.. Оспореното решение по т. ІІІ е правилно. Осъществен е състава на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр, - непряка дискриминация, тъй като чрез привидно неутралния чл. 27 от Анекса са поставени лица с прекратени след 01.01.2023 г. трудови договори, т. е. лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата чиито трудови договори не са прекратени към датата на договаряне на увеличението. Р. К. е била в сферата на образованието към 01.01.2023 г, но по собствено желание трудовият й договор е прекратен преди подписване на Анекса определящ увеличението със задна дата, а другите лица продължават да са във валидно трудово правоотношение и към датата на договаряне на увеличението. Направен е извод, че между тези две групи следва да се извърши сравнението, а не както се сочи в жалбата на МОН – с други лица, на които трудовото правоотношение също е било прекратено към момента на подписване на Анекса. Анексът създава еднакво положение за лицата заети в сферата на образованието към 01.01.2023 г, независимо дали трудовото им правоотношение впоследствие преди увеличението е прекратено. Посоченото задължава изплащане на увеличението на работната заплата със задна дата считано от 01.01.2023 г. на всички работещи към тази дата, съгласно отработеното време до датата на прекратяване на трудовото им правоотношение. Прието е, че именно чрез привидно неутрална разпоредба, се осъществява непряка дискриминация, тъй като не е отчетено особеното положение на лицата чиито трудови правоотношения впоследствие след 01.01.2023 г до датата на подписване на анекса са прекратени. МОН, представлявано от министъра на образованието и науката е страна по Анекса, заедно с други лица, които чрез непрецизната формулировка на Анекса са създали привидно неутрална разпоредба, която е в основата на различното тълкуване и прилагане спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения преди подписването му. Изложени са изводи, че по този начин МОН, заедно с другите страни по Анекса е допуснало нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и така са създадени предпоставки за неравно третиране спрямо Р. К.. Министърът на образованието и науката не е издал указания за прилагане на Анекса с въведени критерии за съответните групи лица, на които следва да се увеличи размерът на трудовите възнаграждения, изплащани със задна дата и съответно е създал предпоставки за нарушение на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр., относно защитения признак „лично положение“ спрямо Р. К.. Действително заместник – министър е изпратил писмо до училищата относно прилагането на Анекса, но министърът не е осъществил контрол и не е съгласувал писмото, респ. налице е бездействие. С оглед на гореизложеното АССГ е постановил, че оспореното решение и по т. І и т. ІV също е правилно. Съдебното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е достигнал до неправилен краен извод за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – на забраната за непряка дискриминация, от Министерство на образованието и науката, с което са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Р. К. по признака "лично положение", по следните съображения: Основният спорен въпрос по делото е дали с разпоредбите на Анекса е допусната непряка дискриминация - чрез създаването на привидно неутрална разпоредба по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищното образование, но са напуснали образователната система преди 10.08.2023 година. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Следователно, за да се приеме наличие на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че такава разпоредба/практика не прави разлика между лицата по защитен признак, но еднаквото третиране на всички адресати обективно води като страничен ефект до негативно засягане /поставяне в неблагоприятно положение/ на лица/група, определена според защитен признак, в несъразмерно по-голяма степен, отколкото засяга други лица/групи в сравними ситуации. С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./ и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, които са приети съгласно Закона за държавния бюджет за 2023 г. /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г./, се предвижда увеличение на възнагражденията на педагогическия и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г., т. е. преурежда се с обратна дата съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. С оглед придаденото обратно действие на увеличението на минималните заплати, считано от 01.01.2023 г., това е и моментът, към който се определят лицата, които отговарят на изискванията на закона, а именно – страни са по действащо трудово правоотношение със съответната образователна институция. Тук следва да се посочи, че според съдебната практика, общите съдилища в исковите производства с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда тълкуват и прилагат нормативните разпоредби и текста на чл. 27 от КТД по аналогичен начин, като уважават исковите претенции на лицата, претендирали присъждане на следващото се увеличение на трудовото възнаграждение. Настоящият касационен състав намира, че т. 1 от Анекса, с която се изменя чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД, определя кръга на лицата, до които се отнася предвиденото увеличение – заетите лица – педагогически и непедагогически персонал, в училищното и предучилищното образование към 01.01.2023 година. С разпоредбата на ал. 1 на чл. 27 от КТД е предвидено, че "За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. " и следва изброяването им по длъжности. Използваният нормотворчески изказ в т. 1 не може да се счете за неясен и непрецизен, въпреки че е тълкуван и прилаган по различен начин, видно от становищата на участниците в процеса, приложени по делото. Съгласно позицията на Министерство на образованието и науката, поддържана в хода на административното и съдебното производство, тези служители, които към 10.08.2023 г. са напуснали образователната система, не би следвало да бъдат обхванати от предвиденото увеличение на работните заплати, доколкото същите не са се намирали във валидно трудово правоотношение към момента на подписването на Анекса – 10.08.2023 година. Въз основа на указанията по прилагането на нормативната уредба и Анекса е постигнат обективно неблагоприятният краен резултат за жалбоподателката (касационен ответник) – разпоредбата да се прилага не еднакво, а различно към адресатите й в зависимост от това дали и кога е прекратено трудовото правоотношение, което е видно от позицията на работодателя й. В резултат на този подход на работодателите по индивидуалните трудови договори, лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата, които към тази дата продължават да са заети в системата на предучилищното и училищното образование. Представлява ли пряка дискриминация различното прилагане на разпоредбата спрямо лица, които са били заети към 01.01.2023 г. в сферата на училищното образование, но не и към 10.08.2023 г. спрямо тези, които са продължили да работят, е извън предмета на касационната проверка, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото решение. Предмет на касационен контрол са изводите на решаващия съд за допусната непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от Министерството на образованието и науката и министъра на образованието и науката. Касационният съд приема, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., тъй като не е налице първото изискване за осъществяване на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – привидно неутрална разпоредба/практика, която се прилага еднакво спрямо всички адресати, без оглед на защитен признак, но еднаквото им третиране обективно да води до диспропорционално засягане на лице или група, носители на защитен признак. Обратно, в случая разпоредбата на т. 1 от Анекса /чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД/ очертава определен кръг лица, в сходна ситуация, които се третират еднакво, спрямо които обаче същата не е приложена еднакво, т. е. отрицателното им засягане не е в причинна връзка с общото приложение на правилото спрямо всички адресати, както изисква фактическият състав на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., а е поради изключване на част от лицата от обхвата му. Неправилно съдът е приел, че е налице нарушение на забраната за непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр, с което са създадени предпоставки, т. е. допуснатото е по-неблагоприятно третиране на лицата, заети в училищното образование към 01.01.2023 г., чието трудово правоотношение е прекратено преди 10.08.2023 г., в т. ч. жалбоподателката Р. К., което е основано на признака "лично положение". Както се посочи по-горе, за да е налице нарушение на принципа на равенство в хипотезите на антидискриминационния закон е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя или работника е в причинна връзка с някой или някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики. Във всички случаи обаче разглеждането на нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на този закон следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., т. е. при упражняване на трудовите права лицето е третирано неравно в сравнение с други лица, защото е носител на защитен признак. Установеното неблагоприятно третиране на Р. К. се явява пряко обусловено от указанията на заместник- министъра на образованието и науката по прилагането на анекса към КТД и въведената въз основа на тези указания практика от различните образователни институции по тълкуване и прилагане на приетото при колективното договаряне увеличение на заплатите със задна дата по начин, който е различен по отношение на лицата, заети към 10.08.2023 г. в образователната система и тези, които са я напуснали към този момент. Това различно третиране обаче не се основава на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Неправилно КЗД и първоинстанционният съд приемат, че съдържание на признака "лично положение" е правото на труд. Правото на труд е признато за основно право на гражданите и неговата закрила е прогласена на конституционно ниво – чл. 48 от Конституцията на Р България. Закрилата на правото на труд е доразвита на законово ниво, част от която е изискването за спазване на принципа за равно третиране в сферата на трудовите правоотношения. Разгледан на плоскостта на Закона за защита от дискриминация, прилагането на принципа на равно третиране, залегнал в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., изисква от работодателя да осигурява равно възнаграждение за равен труд без оглед признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При твърдения за нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на ЗЗДискр., каквито се съдържат в жалбата на Р. К. до КЗД, правото на труд и произтичащите от него права, в частност правото на равенство в заплащането, съставляват защитимото от закона благо, чиято закрила е предмет на образуваното административно производство. Поради това не би могло конституционно признатото субективно право на труд на гражданите да съставлява едновременно обект на защита и защитим признак на личността по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Обективният факт, който обединява сравняваните правни субекти в казуса е наличието на валидно трудово правоотношение към 01.01.2023 година. Разликата в третирането по отношение на следващото им се трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. произтича от наличието или не на действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 година. Неблагоприятното третиране е резултат от обективния факт на прекратяване на трудовото правоотношение преди 10.08.2023 г., без значение на какво конкретно правно основание е сторено – по взаимно съгласие, поради завръщане на титуляря, при пенсиониране и др. Както упражняването на правото на труд, така и прекратяването на трудовото правоотношение - в случая на Р. К., не може да изпълни съдържанието на защитимия признак "лично положение", защото не представлява част от личността в смисъл на белег, характеристика, а е правен акт, израз на волята на страната/страните по правоотношението. Последица от прекратяването на трудовото правоотношение преди 10.08.2023 г. е изключването от прилагането на правилото за увеличаване размера на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г., но по-неблагоприятното третиране не може да се квалифицира като основано на защитен признак "лично положение", който я отличава от правните субекти, заети в образователната система към 10.08.2023 година. В този смисъл не е налице и второто изискване за осъществяване на фактическия състав по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. - неблагоприятно третиране, основано на защитен признак, тъй като правото на труд само по себе си, както и придобитото право на пенсия, не са трайна и присъща характеристика на личността в смисъла на дискриминационния признак "лично положение". По горните съображения решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което касационната инстанция следва да постанови друго решение по същество, с което да отмени решението на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. I и т. IV. Разноски не се претендират от касаторите, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, състав на Пето отделение