Определение № 46 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5381/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2344/9.10.23 по ч.г.д.№.2339/23 на ОС Пловдив е потвърдено определение №.6288/2.06.23 по г.д.№.18025/22 на РС Пловдив, 3с., с което е върната искова молба вх.№.101001/12.12.22, депозирана от Б. Д. Б. /в лично качество и като пълномощник на Д. Б. Д./ срещу Община Пловдив, с която се претендира признаване за установено в отношенията между страните, че не се дължат на ответника суми, описани в Акт за установяване на задължение по декларация №.843/6.11.18, изд. от Община Пловдив - 1482лв. данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег.№............., за периода 1.01.13-31.12.18 и 403,78лв. лихви за времето 1.07.13-6.11.18, и в Акт за установяване на задължение по декларация №.854/7.11.18, изд. от Община Пловдив - 1311лв. данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег.№..........., за периода 1.01.13-31.12.18 и 357,54лв. лихви за времето 1.07.13-7.11.18, като недопустимо. Постъпила е частна касационна жалба от Б. Д. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявени от Б.Б. и Д.Д. срещу Община Пловдив искове за признаване за установено, че не се дължат на ответника суми по гореописаните актове - 1482лв. данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег.№............... и 403,78лв. лихви и 1311лв. данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег.№...................., и 357,54лв. лихви. Касае се за хипотеза, в която цената на исковете е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба /погрешното отразяване в акта, че подлежи на касационно обжалване, не дава право на касационна жалба на страната/. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,