Определение № 4982 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Е. П. против решение № 20/06.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 296/2023 г. от състав на ОС – Търговище. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.74, ал.4, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, трудов договор със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на служителя да я изпълнява, като за една и съща работа договор за изпитване може да се сключва само веднъж-чл.70, ал.5 от КТ, изискващо преценка дали последната длъжност на ищеца „експерт по сигурност“е една и съща с предишната длъжност „организатор охрана“. Съдът е приел с оглед съдържанието на приложените длъжностни характеристики, че новата длъжност не само се отличава като наименование от старата длъжност, но има съществена разлика в общите изисквания и характеристики, както и в специфичните трудови функции, а така също и различно място и подчиненост в структурата на работодателя. Сравнението на длъжностните характеристики налага извод, че длъжността „експерт сигурност“ е по-висока длъжност от „организатор охрана“, тъй като са възложени повече ръководни, организаторски, отчетнически и контролни задължения, както и обучителни функции, което се потвърждава и от показанията на св.С. и св.С. относно фактическите параметри на дейността, като именно отказът на ищеца да изпълнява част от новите задължение са мотивирали и неговото освобождаване от работа. Прието е, че липсва нарушение на императивни разпоредби на закона по смисъла на чл.74, ал.1 и 4 във вр.с чл.70, ал.5 от КТ при сключването на договора със срок за изпитване, както и на изискванията на чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на договора по усмотрение на работодателя, като съдът е посочил, че първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, като се е позовал на задължителна съдебна практика, които мотиви се споделят и въззивния съд, поради което последният е извършил препращане към същите по реда на чл.272 от ГПК. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи материалноправен въпрос, недействителна ли е клаузата за срок на изпитване по трудов договор, когато работодателят знае годността на работника или служителя и в този случай налице ли е злоупотреба с право при прекратяване на трудов договор на основание чл.71 КТ. Сочи се и процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, въведени в спора. Процесуалноправния въпрос се сочи именно с липсата на произнасяне по поставения и посочен по-горе материалноправен въпрос относно недействителността на трудовия договор и злоупотребата с право, на която се е позовал ищеца с исковата молба. По поставения процесуалноправен въпрос следва да се допусне касационно обжалване,за проверка на противоречие с трайната практика на ВКС по този въпрос – цитираното решение от касатора № 222/27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. на ІІ т.отд. на ВКС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, състав на ВКС