Определение № 126 от 14.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. К. К., чрез процесуалния представител адвокат С. К. от ВАК, срещу определение № 3541 от 21.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№1622/2024г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8309/25.07.2024 г. по гр. д. № 4858/2024 г. на Варненския районен съд.С последното е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по предявения от частния жалбоподател иск за делба срещу Т. К. Т., Й. Т. П., Л. Т., К. К. Б. и А. А. К., поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и иска то да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на ВРС, с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по предявения от частния жалбоподател иск за делба срещу Т. К. Т., Й. Т. П., Л. Т., К. К. Б. и А. А. К., поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Посочено е, че ВРС е сезиран с искова молба от П. К. К. против Т. К. Т., Й. Т. П., Л. Т., К. К. Б. и А. А. К. за допускане на делба на съсобствен имот: ПИ с ид.***по Кадастралната карта на [населено място] с площ от 1486 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищецът е изложил твърдения, че 1380 кв.м. ид.части от имота са негова собственост и на А. А. К., съгласно нотариален акт № 8/2017г., а 106 кв.м. ид.части са собственост на наследниците на К. Т. Т. - синът му Т. К. Т., съпругата му Р. С. Т. и децата им К. Т. К. и Й. Т. П.; Л. Т. - съпруга на другият му син Й. К. Т., който е починал, а също и К. К. Б..Констатирано е, че с уточняваща молба от 17.05.2024г. ищецът е посочил, че със Заповед № 1672/01.12.2004г. на Община Варна, при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. А. К. /С. П. Д., П. К. К. и А. А. К./ е възстановено правото на собственост по отношение на 1380 кв.м. ид.части от общо 1486 кв.м. представляващи ПИ с ид.***по ПНИ на местност „П.“, като в същата заповед е посочено, че имотът е съсобствен с наследниците на К. Т. Т..С четири последователни разпореждания /от 10.05.2024г., 21.05.2024г., 06.06.2024г. и от 12.06.2024г./ съдът е давал указания на ищеца за конкретно посочване на лицата спрямо които се насочва иска за делба, както и за излагане на фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността по отношение на всеки от съделителите, включително за уточняване на имота предмет на делбеното производство - дали се касае за целия ПИ с ид.***по Кадастралната карта на [населено място] или за ид.части от него. С определение от 25.07.2024г. ВРС е приел, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените му указания и е постановил прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че от изложената фактическа обстановка може да се заключи, че се касае за иск за делба на целия имот с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място] /съгласно уточненията с молбата от 11.06.2024г./, без обаче да е налице яснота за фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между участниците в нея, както и кои точно са те.Ищецът не е навел твърдения за придобивното основание, на което счита че е придобил идеални части от имота, а позоваването на нот.акт № 8/2017г. не замества необходимостта от конкретни твърдения за собствеността с оглед на това, че е констативен. Посочено е, че дори правата на ищеца да произтичат от завършило реституционно производство /предвид цитирането на заповедта на кмета на община Варна от 01.12.2004г. по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ в качеството му на наследник на общия наследодател К. А. К., то липсват каквото и да било твърдения за фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между него и наследниците на К. Т. Т., както и кои точно са те.В титулната част на исковата молба като ответници са посочени имената на част от наследниците на К. Т. Т., починал на 02.12.1994г., в това число и лицето Т. К. Т. /негов син/, което обаче е починало към датата на депозиране на исковата молба /на 11.09.2008г./.В уточняващата молба от 11.06.2024г. в изпълнение на указанията на съда за посочване на лицата, които понастоящем са собственици на делбения имот, ищецът е посочил имената само на К. Т. К., Л. Т. /без посочване на трите и имена/, К. К. Б. и А. А. К..Липсва насочване на иска за делба и по отношение на наследниците на Т. Т. /последният като наследник на К. Т./ - неговата съпруга Р. С. Т. и дъщеря му Й. Т. П., което е индиция за неучастие на задължителен необходим другар в делбеното производство, което е съществена и неотстранена от ищеца нередовност на исковата молба. Прието е, че ищецът по иск за делба следва да наведе коректни твърдения за фактите и обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността и да насочи иска си за делба срещу всички лица с права в съсобствеността в качеството им на задължителни необходими другари.Липсата на твърдения за основанието, на което е придобита собствеността по отношение на делбения имот прави невъзможно извършването на преценка за кръга от лица, които следва да участват в производството.А дори да се приеме, че става дума за съсобственост съществуваща между две групи наследници - тези на К. А. К. и на К. Т. Т., то с оглед представените удостоверения за наследници е прието, че искът за делба не е насочен спрямо всички наследници на К. Т. като лица с притежавани или предполагаеми права в съсобствеността, а отделно от това не е посочено и основанието, на което наследодателят Т. има права по отношение на делбения имот, каквито указания също са дадени на ищеца, но не са били изпълнени от него, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил санкцията на чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил производството по образуваното въз основа на нея дело. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение не е нищожно, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.Същото не е и недопустимо, тъй като е постановено по подадена частна въззивна жалба от компетентен да я разгледа съд. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки дадените изрични указания от съда в този смисъл, което съгласно казаното по-горе е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ако общото основание е налице.Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл. 280, ал. 2, предл.3 ОТ ГПК, тъй като същото се явява очевидно неправилно. В постоянната си практика ВКС приема, че за допускане на съдебна делба на недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен между страните.С оглед на това е нужно при предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост.В този смисъл са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК за представяне на удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници и на чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК за представяне на удостоверение или други писмени доказателства относно собствеността на наследствените имоти.Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да даде на страните точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба.Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства/решение №210 от 3.10.2014г. на ВКС по гр. д. № 1900/2014г., I г. о., ГК, решение № 131 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2015 г., II г. о., ГК и решение № 60121 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 161/2021 г., I г.о./. В процесния случай предявената искова молба е била нередовна, тъй като от нейното съдържание не е могло да се определи: дали се иска делба на притежаваните от общия наследодател К. А. К. 1380кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, или се претендира делба на целия имот, който е съсобствен между неговите сънаследници и трети лица; на какво основание общият наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като наследяването не е самостоятелен придобивен способ по смисъла на чл.77 от ЗС/процесният имот е бил надлежно индивидуализиран и първоинстанционният съд не е следвало да дава указания в тази връзка/. Постъпила е уточняваща молба вх.№39803, в която ищецът е посочил, че наследници на К.К. са той и ответникът А. А. К., а правото на собственост им е било възстановено по реда на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед №1672/01.12.2004г.Уточнено е, че се иска делба на целия ПИ с идентификатор ***, който е съсобствен с наследниците на К. Т. Т.. Тъй като не е посочено на какво основание К. Т. е придобил качеството на съсобственик, ВРС е постановил разпореждане №20617/21.05.2024г., в което е дал указания в тази връзка.Постъпила е нова уточняваща молба, в която ищецът е заявил, че в заповед №1672/01.12.2004г. на кмета на Община Варна е посочено, че възстановеният имот е съсобствен с наследници на К. Т. Т., но същият няма данни на какво основание е възникнала съсобствеността. Въз основа на посочената по горе съдебна практика на ВКС следва да се приеме, че от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК се установява, че процесният имот е съсобствен между наследниците на К.К. и наследниците на К. Т..При изрично отразено изявление на ищеца, че не оспорва правата на последните върху останалите 106кв.м.ид.ч. и желае съсобствеността върху имота да бъде прекратена, следва да се приеме, че са изложени обстоятелствата, на които се основава искът за делба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. В делбеното производство всички лица, притежаващи идеална част от вещното право, предмет на делбата, имат качеството задължителни необходими другари /т. 12, буква „д“ ППВС № 1/10.11.1985 г./.Съдът следва да следи служебно за правилното конституиране на всички съсобственици в производството и ако установи, че някой от тях не участвува в делбата, да даде указания за предявилото иска лице за отстраняване на тази нередовност на исковата молба.Това в случая означава, че след като делото бъде върнато на първата инстанция съдът следва да остави исковата молба без движение и след като съобрази съдържанието на представените на стр.12 и стр.50 удостоверения за наследници на К. А. К. и К. Т. Т., да даде указания към ищеца да насочи искът си за делба срещу всички техни наследници/конкретно определени от съда/, а при тяхното неизпълнение върне исковата молба и прекрати производството по делото.След формалното конституиране на надлежните ответници в производството за делба първоинстанционният съд трябва да прояви необходимата активност да изясни на какво основание е възникнала съсобствеността между страните върху процесния имот. Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на ВРС за продължаване на следващите се процесуални действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение