Определение № 1764 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 730/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. А. против решение № 128/01.02.2026г. по гр.д.№ 2600/2025г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 4646/15.07.2025г. по гр.д.№ 8551/2024г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Нюстил Инженеринг„ ЕООД, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 14 530,10 евро - главница, дължима съгласно т. 2 от сключен между страните договор за консултантски услуги, ведно със законна лихва върху същата от 24.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 632,52 евро - неустойка за забава в издължаване на главницата. Касаторът оспорва въззивното решение, като нищожно, недопустимо и неправилно, позовавайки се формално на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК. Нищожност обосновава с фигурирането в диспозитива на разпоредби от договора за консултантски услуги / т. 2 и т. 13/, въпреки че същият е изключен от доказателствата по делото, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК. Недопустимост се твърди, поради произнасяне на въззивния съд по непредявен иск - за договорно неизпълнение по неформален договор за изработка. Сочат се съществени процесуални нарушения: непроизнасяне в съответствие с всички доказателства по делото и по всички възражения на страната. Така съдът не се е произнесъл по възраженията му, че: 1/ ищецът не е развивал дейност към релевантния за спора период, поради което няма как да е сключил договор с когото и да било, и за каквото и да било; 2/ ищецът не е разполагал с персонал към същия период и не би могъл да съществява консултантска дейност. Във връзка с последното, съдът не е отчел в пълнота свидетелските показания на Г. К., факта на неосчетоводяване на писмения договор от ищеца, публикуваните в ТР нулеви финансови отчети на ищцовото дружество за релевантния период. Необоснован от доказателствата е извода на съда, че в отношенията си със С. А. лицето Г. К. е действало от името и за сметка на „Нюстил Инженеринг„ЕООД, а не от свое име, макар да се касае за действия в период, предхождащ сключен от същото граждански договор с дружеството - на 19.05.2021г.. Неоправдано не е отчетен факта, че не само писменият консултантски договор между страните е подправен / досежно подписа на С. А., установен за неавтентичен /, но и други документи от преписката за подбор на консултантски оферти – кореспонденция с други консултантски фирми, формално изходяща от него - не носят неговия подпис. По същество твърди манипулиран чрез неистински / неавтентични / документи избора на ищцовото дружество за консултантска фирма. Не се установява постигнато между страните съгласие по съществените елементи на консултантския договор. В тази връзка касаторът излага съображения за неотносимост на разменената - на e-mail адрес, който не е на дружеството - кореспонденция, още повече в тази кореспондеция не се упоменава фирмата на ищеца. Неустановимо е и съдържанието на пратката по Еконт от 05.10.2021г., при това повече от година спрямо датата на писмения договор - 17.09.2020г.. Следователно, няма каквото и да било основание да се приеме, че между страните са осъществени неформални контакти, водени преговори и постигнато неформално съгласие по съществените елементи на консултантския договор. Насрещните воли трябва да имат ясно и конкретно проявление във физическия свят, те не могат да се предполагат, както е сторила въззивната инстанция допускайки, че като е участвал в процедурата пред Държавен фонд „Земеделие“ и попълвайки формуляр, С. А. очевидно е бил в известност за съществуването на неавтентичния консултантски договор. Ответната страна - „Нюстил Инженеринг„ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителен селективен критерий по всички формулирани въпроси. Оспорва доводите на касатора, като годни да обосноват нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Нюстил Инженеринг„ ЕООД е предявил срещу ответника С. А. обективно съединени искове за дължими, на основание сключен договор за консултантски услуги № 9/17.09.2020г., възнаграждение за изпълнението му и неустойка за забава в издължаването му. По силата на този договор твърди възложено му от ответника - земеделски производител, изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на документи и изготвяне на бизнес - план за закупуване на селстостопанска техника по Програма за развитие на селските райони, за периода 2014г. - 2020г., като възнаграждението по консултантския договор е дължимо след одобрение на ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие„. Твърди, че е изпълнил възложеното и помощта е одобрена, за което ответникът е уведомен с писмо на Разплащателната агенция към Фонда - на 31.03.2022 г. Тъй като ответникът не е заплатил нито договорения аванс, нито извършил окончателно плащане след одобрение на помощта, съгласно т. 13 от договора се претендира и неустойка за забава от 0,1 % върху главницата, за всеки просрочен ден, считано от 01.05.2022г., но не повече от 25 % от главницата или 7 104, 60 лева. Писменият договор е оспорен от ответника досежно автентичност на подписа му и същата е успешно оборена с графологична експертиза по делото. С молба от 17.02.2025г. ищецът е навел допълнителни доводи, че дори писменият договор да е неавтентичен, то същият обвързва ответника, предвид използването му в процедурата по отпускане на финансовата помощ пред ДФ„Земеделие„, като се съобрази и разменената между страните електронна кореспонденция, както и обстоятелството, че договорът е изпратен на ищеца лично от ответника, с пратка чрез куриерска фирма „Еконт Експрес„. Електронната кореспонденция е водена в периода 31.08.2020г.–26.09.2023г., между електронен адрес [електронна поща] / за който не се спори, че е на дъщерята на ответника и е ползван от същия в кореспонденцията му с ДФ „Земеделие„/ и елекронен адрес [електронна поща] / който ищецът твърди, че ползва /, бидейки адресирана от ответника до Г. Н. К.. По делото е представена товарителница на куриерска фирма „Еконт Експрес„, за доставена пратка с описание „документи“, изпратена от ответника С. А. и получена от лицето Г. К. на 05.10.2021г.. В изисканата от ДФЗ преписка по проектно предложение № BG 06RDNP001- 4.008-0431 се съдържа договор за консултантски услуги, идентичен с представения от ищеца, установен за неавтентичен, както и изявление на ответника / протокол за избор /, че избира за консултант ищцовото дружество. Предвид установената неавтентичност, първоинтанционният съд е изключил писмения консултантски договор от доказателствата по делото. Разпитан като свидетел, Г. К. заявява, че е в правоотношение по граждански договор с ищцовото дружество от 19.05.2021г., познава ответника и е комуникирал с него. Заявява, че през пролетта на 2020г., заедно с друг служител на ищцовото дружество, са посещавали земеделски производители, с цел набиране клиенти за консултантски услуги, във връзка с кандидатстването им „по реда на мярка № 41„.Твърди, че е посетил стопанството на ответника в [населено място] поне три пъти, изготвил проект на договора – окончателно само за кандидатстване за помощ за закупуване на трактор с прикачен инвентар – и лично го оставил на дъщерята на ответника, ведно с протокол за избор на консултант. След множество подканвания, договорът му бил върнат подписан, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“. Свидетелят сочи, че документи по програмите на ДФЗ могат да се подават само и единствено лично от бенефициента. Ответникът не оспорва осъществявани контакти с лицето Г. К., вкл. възлагане на консултантски услуги, но нему - в лично качество, а не на ищеца. За да промени правния резултат – отхвърляне на исковете, въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел следното: Договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд, консенсуален, неформален, възмезден. Писмената му форма е само форма за доказване. Съгласието на страните за сключването му, респ. по съществените елементи на договора, не е необходимо да бъде изразено в строго определена форма. Постигането му съдът е приел за доказано при кумулативното съобразяване на: фигурирането на писмен договор, с идентично на представения от ищеца и оспорен за автентичност договор, в административната преписка към ДФЗ; подписан от ответника формуляр за кандидатстване, както и целия пакет, подадени като приложение документи, с личен електронен подпис на ответника. Съдът е приел, че подавайки тези документи „се предполага„ ответникът да е бил запознат със съдържанието им, т.е. и с процесния писмен договор, а оттук – с обвързването му в правоотношение с „Нюстил Инженеринг „ЕООД, при съществените условия на договора за изработка такива, каквито са в представения от самия него писмен договор. Макар съдът да използва формулировката „предполага се„, по същество той изхожда от задължението за полагане грижата на добрия търговец / стопанин /, предвид което, дори ответникът да не се е запознал със съдържанието на използваните документи, ще следва да се счита обвързан с последиците от съществуването им и позоваването на същите. Тези му действия - на ползване на документите, в частност на писмения консултантски договор, без изрично противопоставяне, съдът е преценил като одобрение на сключването му чрез трето лице. Само в подкрепа на този си извод съдът се е позовал на разменената електронна кореспонденция, от съдържанието на която е видно, че се отнася до действия по възлагане и изпълнение на дейности по изработването на бизнес плана, предмет на консултантския договор, както и че част от приложените документи са идентични с документи, приложени към формуляра за кандидатстване от самия ответник. Съдът се позовава на приложен в кореспонденцията, като сканиран, подписан впоследствие от ответника, административен договор за отпускане на финансовата помощ, прилагането на който би било лишено от смисъл и основание, освен ако по този начин не се е целяло доказване изпълнението на ищеца по консултантския договор. Тези обстоятелства съдът приема косвено потвърдени и от свидетеля К., отчитайки че ответникът не е оспорва воденето на кореспонденцията от дъщеря му и на нейната електронна поща. Съдът се позовава, само като косвено доказателство, на доказана доставка на документи, с изпращач ответника и адресат ищеца, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес„, ценейки го в унисон с твърдението на свидетеля, че точно по този начин са получили обратно предоставения на ответника, като проект, консултантски договор, съответно подписан от възложител. Съдът е счел, че няма основание да не кредитира показанията на св. К., които не се опровергават, напротив – подкрепят се от останалите доказателства по делото, независимо от качеството му на служител на ищеца. Предвид доказаното сключване на неформален договор, при липса на противопоставяне от ответника на съществените условия на писмения такъв, независимо от неговатга неавтентичност, равносилно на потвърждаване, както и предвид доказаната изправност на изпълнителя - ищец, съдът е остойностил вземанията му в съответствие с клаузите на т. 2 / досежно възнаграждението / и т.13 / досежно неустойката за забава /, вкл. възпроизвеждайки първата в диспозитива на съдебното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, наред с доводите за нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, са формулирани 5 групи въпроси, но към никой от тях не е обоснован допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, което е достатъчно да се приеме за непреодоляна селективната фаза на касационното производство, в хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид това, възпроизвеждането им се явява излишно. Като цяло, въпросите гравитират около това: допустимо ли е правоотношение, основано, според една от страните, на писмен договор и съществуването на което се оспорва от насрещната, при установена неавтентичност на писмения договор да се установява като възникнало неформално, без това да се твърди от някоя от страните. Въпросите са относими към обосновката на касатора за нищожност и недопустимост на въззивния акт, за които пороци съдът следи служебно и без необходимост от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. В една съществена част въпросите са фактологични, тъй като дирят отговор какви са подлежащите на доказване конкретни обстоятелства, за установяване сключването на неформален договор за изработка и как се доказват, унифициран отговор на което не би могъл да се даде извън конкретиката на правния спор. Нищожността на съдебно решение е легално понятие, но закона не определя кое съдебно решение е нищожно. В практиката на ВКС се приема, че нищожно е съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, постановено от незаконен състав на съда, извън пределите на правораздавателната власт на съда или когато решението не е обективирано в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена, поради абсолютната му неразбираемост. Недопустимо е съдебно решение, постановено по недопустим иск - при наличие на процесуална пречка или липса на процесуална предпоставка от вида на абсолютните, за които съдът следи служебно, както и когато е постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса – произнасяне по непредявен иск. Наведеният от касатора довод - позоваване в диспозитива на съдебния акт на разпоредби от установен за неистински писмен договор, обективиращи размери на дължимо възнаграждение и на неустойка за забава - не може да бъде причислен към никоя от хипотезите на нищожност. Към посочените разпоредби съдът е препратил в съответствие с решаващия си извод, че съдържанието им е било известно и припознато от ответника, с факта на представяне оспорения консултански договор и оспорения протокол за избор на консултант / независимо, че не е изследвана автентичност на подписа на ответника в последния, т.е. дори да би бил неавтентичен /, чрез изпращането им от самия ответник на ДФ „Земеделие„, по електронен път, с личен електронен подпис, спрямо който фактически извод касационната жалба не съдържа довод. Спрямо мотивите на съда, посочването на разпоредбите от договора в диспозитива на решението действително е било излишно. Обосноваването на правни изводи, въз основа на неистински писмен документ, би могло да е съществено процесуално нарушение, ако води до неправилност на съдебния акт, но не е произнасяне в отклонение от предоставената от закона правораздавателна компетентност на съда, нито е форма на опорочаване на волята му / в смисъл на непринадлежност на постановилия акта съдебен състав, неформирана от членовете му /. И със, и без посочените разпоредби от установения за неавтентичен консултантски договор в диспозитива на съдебния акт, произнасянето на съда не е в нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса, не е произнасяне по непредявен иск. Основанието на исковете са разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с твърдение за сключен между страните договор за изработка, който, независимо дали е устен или писмен – винаги е неформален договор. Сключването му в писмена форма не го прави формален - такъв, при който писмената форма е условие за неговата действителност. В този смисъл, дали е обективиран в писмена форма за доказване или устен, обстоятелството не променя правното основание на претенциите, но би могло да е от значение за доказването му / вж. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК /. Впрочем, в случая ищецът се е позовал на писмения договор, осланяйки се на получаването му подписан от ответника, чрез куриерска пратка, т.е. без твърдение да е присъствал пряко на полагане подпис от последния, а с оглед установената му неавтентичност е поддържал твърдения за установимо сключване, все като неформален, въз основа на конклудентни действия на ответника. Именно такива - в съвкупност - е зачел съдът. Правилността на този му извод не е обект на преценка в настоящата селективна фаза на касационното производство. Впрочем, в заявлението си за профил за достъп до ИСУН 2020г., ответникът изрично се е съгласил, че всички действия, извършени чрез профила за достъп до системата ИСУН, ще се считат правно валидни волеизявления, извършени от негово име, в качеството на бенефициент. Данни за ищцовото дружество, като автор на оферта към ответника, фигурират и в изходящи от Фонда изявления / отправени до ответника запитвания за отстраняване неясноти и пропуски /. Касационните доводи, извън тези за нищожност и недопустимост на въззивното решение, се концентрират до незачитането от съда на релевантни факти и оспорвания от ответника в хода на производството, но процесуалноправен въпрос относим към задълженията му, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е формулиран. Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение – само и единствено от мотивите, без анализ на действителното съдържание на събраните доказателства и извършените от съда и страните процесуални действия. Съдът не се е основал на недопустими - за установяване на договор на съответната стойност - доказателства: както се посочи по-горе, показанията на свидетеля К. и разменената електронна кореспонденция със същия, са съобразени само като косвено потвърждение на установимия от самата преписка във ДФ„Земеделие„ / т.е. документиран в писмен вид / факт, на осъществен от ответника избор на консултант, в лицето на ищцовото дружество и позоваване на самия ответник / доколкото твърденията за подхвърляне от трето лице са останали недоказани по делото / на писмен консултантски договор, идентичен с представения с исковата молба, като материализиращ съгласието им / резултатът би бил същият и ако договорът не носеше подписа му – волята на насрещната страна е материализирана в същия, а волята на ответника изхожда от ползването на договора, като доказателство в отношенията му с ДФ „Земеделие„ /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение