Определение № 268 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2811/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. С. Г., С. С. Г. ,С. Д. Г. и Д. К. Б., против решение № 462 / 12.03.2013 год. по гр.д.№ 3801 / 2012 год. на Окръжен съд - П., с което е частично отменено отхвърлително решение № 463 / 01.11.2012 год. по гр.д.№ 363 / 2012 год. на Районен съд – Асеновград и предявените против касаторите искове на [фирма], с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ, на основание договор за кредит спрямо първите трима, като наследници на кредитополучателката Л. И. Г., а спрямо четвъртата, като поръчител по договора за кредит, са уважени до размера на общата сума от 9 539,93 лева, вместо предявената обща сума от 10 107,35 лева, от които претендирани 5 619,44 лева - дължима главница по договора за банков кредит, 3 591,44 лв. - договорна лихва за периода 21.12.2006 – 21.02.2012 год., 329 ,05 лева – наказателна лихва за периода 11.08.2006 - 21.12.2010 год. / именована от ищеца „ такси за закъснение „ /, присъдени в пълния им размер. Неприсъдената от въззивния съд сума от 567,42 лева касае претенция за възмездяване на разноски, понесени от ищеца в предварително проведено производство по реда на чл.237 б.”в” ГПК / отм. /, издаденият изпълнителен лист по което е последващо обезсилен, счетена за неоснователна. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Предмет на исковете / главница и лихви /, цената на всеки от които предпоставя самостоятелна преценка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, са вземания на ищеца срещу първите трима касатори, основани на договор за кредит, сключен от наследодателката им, а спрямо четвъртата - на основание договор за поръчителство по същия договор за кредит. Следователно, спрямо първите трима касатори, исковете се основават на абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 пр. първо ТЗ, обуславяща характеристика на образуваното дело като търговско, независимо от непритежавано от ответниците качество „ търговец „, по смисъла на чл. 1 ал.2 и ал.3 ТЗ, съгласно чл. 287 ТЗ. Понятието „ търговско дело„, по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК, обаче, е по - широко както от понятието „ търговски спор „, по смисъла на чл.365 от ГПК, като последните не изчерпват предмета на търговските дела, каквато е и непротиворечивата практика на касационната инстанция, така и от „ спор по търговска сделка „, какъвто се явява спорът по предявените от ищеца против първите трима касатори искове. Въпреки, че договорът за поръчителство не е търговска сделка, то спорът основан на същия, в качеството му на обезпечение на търговска сделка и предвид обусловеността на отговорността на поръчителя от тази на длъжника по същата и солидарно с нея / чл. 141 ЗЗД /, предпоставя търговски характер на делото. Предявеното срещу касаторката Д. Б. право на ищеца е предпоставено от съществуването на вземането му срещу длъжника по търговската сделка, преценката за което, вкл. за действителността на сделката / чл.138 ал.2 ЗЗД / по необходимост предпоставя приложение правилата за търговските сделки и оттук търговски характер на делото и в тази му част. Последователно в практиката на Върховен касационен съд е прокарана концепцията, че търговски характер имат, освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата, претенциите по които п р о и з т и ч а т от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното или при които претенциите, и без наличието на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС - чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о. и № – иск по чл.59 ЗЗД във връзка с държане на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели, предявен от търговец; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139 / 2012 год. І т.о. – иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество, предявен от търговец; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697 / 2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание, по преддоговорно отношение; исковете по чл.125 ал.3 от ТЗ и за отговорността на управителя на търговско дружество за вреди, суброгационните искове на застрахователя – така опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС, ІІ т.о., опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о., опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др. / Цената на исковете - всеки под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото, предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение