Определение № 5796 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2024 г.

Допустимо ли е прогласяването на нищожност на сделка по ДИГ при внезапна смърт на прехвърлителя ,при претендирана от ищцовата страна липса на основание, изразяваща се в знание за скорошна смърт ,когато между постановеното съдебно решение,с което е разрешено изповядването на сделката и датата на кончината има малък период от време.(3)Допустимо ли е при иск за прогласяването на нищожност на ДИГ поради липса на основание по чл.26, ал.2 ЗЗД ,претендирано като знание за скорошна смърт на прехвърлителя ,СОС /Силистренски окръжен съд/ да обсъжда не доказателства, свързани с посоченото правно основание,а факти и обстоятелства относими към развалянето на ДГИ поради неизпълнение на същия - налице ли е произнасяне по непредявен иск ? Ответницата по касационната жалба С. И. В. представлявана от адв. Й. С. изтъква в отговор, че касационно обжалване не е допустимо съгласно чл. 280,ал.3 т.1 ГПК, евентуално не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения в подкрепа на фактическите и правни изводи на съда,установил основанието иска и произнесъл се именно по него. Претендират се разноски При служебната проверка Върховен касационен съд трето гражданско отделение намира,че касационната жалба има допустим предмет. Решението на въззивния съд е по иск,попадащ в изключението по чл.280,ал.1 т.1, предл. второ ГПК поради обуславящото значение на иска за правото на собственост, чиято защита по съдебен ред преодолява въведения праг за касационно обжалване, свързан с цената на иска. Върховен касационен съд,трето гражданско отделение намира,чене е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване за проверка по допустимостта на въззивното решение. .(ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС) Въззивният съд е потвърдил решение,с което искът по чл. 26, ал.2 ЗЗД е разгледан на предявеното основание.Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280,ал.1, т. 1- 3 ГПК Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираните три въпроса не отговарят на посоченото изискване.Предварителното разрешение на районния съд по реда на чл.165, ал.4 във вр. чл.130 СК, дадено на 12.06.2019г от РС Силистра за процесната сделка не е съдебно решение, както се постулира във въпроса. Разрешението на съда има охранителен характер при разпореждания с имущество на недееспособни лица ,не формира пресъдено нещо и няма правоустановително действие по спорния предмет на делото при иск за установяване на порок по чл.26, ал.2 ЗЗД, поради което отговорът на първия въпрос няма обуславящо за изводите на съда значение по допустимостта на иска,или по предпоставките за неговата основателност.Вторият въпрос също не отговаря на общо изискване в чл. 280, ал.1 ГПК, след като се основава на фактически извод за „внезапна смърт на прехвърлителя”,какъвто извод при установените факти въззивният съд не е направил. Проверка на изводите на въззивната инстанция затова дали причината за смъртта, отразена в издадената след смъртта му в болничното заведение епикриза, е от естество да обори извод за знание относно скорошно настъпване на смъртта, включително обсъждане на доводи на страната отнасящи се до медицински критерии, не се извършва от касационната инстнация във фазата по допускане на касационно обжалване,съответно не може да обуслови необходимото правно съдържание на поставения въпрос. Третият поставен въпрос също не кореспондира със съдържанието на въззивното решение и изложените мотиви на съда по основателността на иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД. Поначало въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани доказателства по делото във взаимна връзка ,което е и сторил.Обсъждането на доказателствата не е в насока изпълнение ли представляват полагани ли са грижи от ответника преди договора и от какво естество са били те.Изрично въззивният съд е посочил,че обсъждането на този въпрос е безпредметно, тъй като липсата на основание е определяща за нищожността на договора.Няма значението на решаващ мотив изтъкнатото от въззивмния съд по- нататък, изложено при обсъждане на евентуално основание за недействителност на договора поради противоречие със задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК да се грижи за запретения. Накрая въззивният съд подчертава, че при това основание за недействителност предварителното разрешение на съда по чл.165,във вр. чл.130 СК би имало известно значение, включително че е била предварително разрешена и осъществена друга сделка с имущество на запретения,която би могла да компенсира настойника за евентуални разходи свързани с лечението на поднастойния ,но предвид изначалната нищожност на процесния договор поради липса на основание ,на тези въпроси окръжният съд не е отдал никакво значение при формиране на крайните си изводи. Съответно ,сочените в изложението обстоятелства и въпроси нямат претендираното от касаторите значение. За пълнота следва да се изтъкне ,че в практиката си Върховен касационен съд е дал отговор на въпроса кога алеаторен договор като сключения е без основание и поради това нищожен. В решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Четвърто г.о на ВКС, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на Трето г.о на ВКС, решение №569/2011г по гр.д №76/2009г на Четвърто г.о на ВКС и др. е консолидирана по-старата практика на ВКС по въпроса (Решение № 1042 от 29.ХІІ.2006 г. по гр.д.№ 768/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 660 от 26.ІХ.2000 г. по гр.д.№ 1080/1999 г. на І г.о. на ВКС и Решение № 1040 от 11.Х.1993 г. по гр.д. 382/1993 г. на ІІ г.о. на ВКС и др ). Изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя.Такива заболявания са включително онкологичните в стадий предшестващ смъртта като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък- дни, по-малко от месец,както е приел и въззивния съд. Ответницата претендира съдебни разноски, каквито се дължат и следва да се присъдят за настоящата инстанция в установения размер от 1200 лева,за адвокатска защита. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.