Определение № 179 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 39/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. дирекция на вътрешните работи - ОПП,[населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Х. М., срещу определение №125 от 03.08.2010 г. по ч. гр. дело №СП 99/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.05.2010 г. по гр. дело №С-39/2009 г. на Софийския градски съд. С първоинстанцинното определение съобразно изхода на делото на жалбоподателя са присъдени 150 лв. Твърди се, че не са присъдени деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за разликата от 150 лв. до 1050 лв. Иска се допълнително да се присъдят 900 лв. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парично вземане до 1000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. до изм. – ДВ, бр.100 от 2010 г./ производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.