Определение № 956 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Община Монтана и на Р. П. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 33 от 31.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 317/2023 г. на Монтанския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 266 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 2494/2022 г. на Монтанския районен съд, и вместо това по предявения от Р. П. И. против Община Монтана иск с правна квалификация чл. 109 ЗС ответникът е осъден да разчисти и възстанови общински път с идентификатор *** по КККР на [населено място] в състояние, годно за експлоатация по предназначение. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Р. И. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. „П.“, представляващ земеделска земя, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Път с идентификатор *** е общинска публична собственост, като към настоящия момент не е възможно да се стигне до имота на ищцата по този път. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че достъп до имота на ищцата е имало посредством пътища с №№ *, * и *, а понастоящем единственият възможен за преминаване път е с № *, но и той е в лошо състояние, тъй като е с прокопани на 2-3 места напречни канавки. Постройките в имота на ищцата се намират от страната на път с № * и достъпът до тях се осъществява от портичка към него, а с оглед голямата денивелация на имота до тях може да се достигне от път с № * при сухо време, но при мокро е доста проблемно. С оглед на това съдът е приел, че от страна на ответната община са налице неоснователни действия, изразяващи се в създаване на затруднение /дори невъзможност/ от страна на ищцата да достигне в своя имот и за неговото пълноценно ползване чрез неподдържането на селскостопанския път в състояние, годно за експлоатация по предназначение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Община Монтана е посочил, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли в мотивите към решението на съда да бъдат обсъдени и преценени всички доказателства, събрани в производството; 2. Неоснователното бездействие, изразяващо се в неподдържане на съседни имоти, с което не се пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца, част ли е от фактическия състав на чл. 109 ЗС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Р. П. И. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Да се установи дали действията на Община Монтана са неоснователни и пречат да упражни правото й като собственик на имота. Ответната страна по тази жалба Община Монтана е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. По жалбата на Р. И.: Жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с въззивното решение предявената от касаторката искова претенция е уважена изцяло, поради което за нея не е налице правен интерес от обжалването му. По жалбата на Община Монтана: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни раззяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, не е решен в противоречие със соченото от касатора решение № 230 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1090/2011г. на ВКС, II т. о., нито е налице противоречие със създадената по този въпрос задължителна практика на ВКС. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно да остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Несъгласието на касатора с крайния резултат от въззивната проверка и изложените в тази връзка аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не са предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос е формулиран според тезата на касатора, че неподдържането на пътя не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост и не кореспондира на установените от съда факти. За да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Наред с това не е налице и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - ТР № 4/2015 г. на ОСГК и решение № 3 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 2139/2021 г.,I г. о., на която касаторът се позовава. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторката Р. И. следва да заплати на ответната страна по нейната жалба Община Монтана сумата 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,