Определение № 5514 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р. П., против решение № 227 от 12.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 782/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 12502 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 73751/2021 г. по описа на Софийски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът Н. Н. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 505.35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42484/2021 г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се и доводи касателно предявения иск за лихва за забава върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Н. Н. Б., подаден чрез процесуален представител адв. Н. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., констатира следното: Касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, но с оглед цената на предявения иск, по който е постановено обжалваното въззивно решение и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният Софийски районен съд е сезиран с искова молба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Н. Н. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8039.86 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9 с абонатен № 2050059, сумата от 1102.97 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сумата от 30.42 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г. и сумата от 5.40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42484/2021 г. по описа на Софийски районен съд. Решението на Софийски районен съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът на „Топлофикация София“ ЕАД по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над 3085.23 лева до 3675.76 лева и за периода м. 05.2018 г. - м. 10.2018 г. вкл. като погасен по давност, и за разликата до 8039.86 лева като неоснователен, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия за сумата над 505.35 лева до предявения размер от 1102.97 лева и за сумата от 5.40 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г. Пред касационната инстанция спорът е пренесен само по иска за мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., който е отхвърлен от въззивния съд по съображения, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД – ищецът не е издал обобщени фактури в предвидения в чл. 32, ал. 2, вр. с чл. 33, ал. 4, предл. 2 от Общите условия срок, която освобождава длъжника от собствената му забава. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 68 ГПК е определено, че цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Касаторът обжалва постановеното въззивно решение по предявен иск с цена 1102.97 лева, която очевидно е под прага за достъп до касационно обжалване от 5000 лева, поради което подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация Н. Н. Б. разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение