Определение № 585 от 20.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 860/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М., чрез адв.МихаилМиланов, срещу решение № 252/24.10.2018г. по в.гр.д. № 305/2018г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 217/14.05.2018г. по гр.д. № 379/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе за отхвърляне на иска на касатора против КСК”Р. популярна каса” за сумата от 45 000лв., представляваща неплатена дялова вноска при прекратяване на членство, както и сумата от 10 294 лв.– обезщетение за забава за периода 28.02.2015г. - 30.05.2017г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът КСК „Р. популярна каса” /н/, чрез пълномощника адв. Ф. М., упълномощен от председателя Ю. Д., и синдика И. С. Т. оспорват основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач „Кредиткооп-България”АД /в ликвидация/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.14, ал.1 ЗК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Установено е било членството на касатора в ответната кооперация от 2001г., както и внасянето от него на дялови вноски в общ размер на 45 000лв. Членственото правоотношение е било прекратено с изтичане на едномесечния срок от депозиране на предизвестие в тази връзка от страна на Р. М. до кооперацията. ВТАС е счел, че касаторът е подписал декларация с оглед сключен договор за заем между „Кредиткооп”ЕАД и „М. груп”О. /с управител Р. М./, с която Р. М. е дал съгласие за срок до шест месеца след погасяване на заема от 380000 лв. по посочения договор сумата в размер на неговото дялово участие в кооперацията да остане на разположение на последната. Поради което съдът е заключил, че изплащането на дяловата вноска на Р. М. по негова собствена воля е поставено в зависимост от погасяването на дълга на „М. груп”О. към „Кредиткооп”ЕАД. Условието по декларацията, при което се дължи връщане на дяловата вноска, не е настъпило, тъй като в изпълнителното производство с взискател „Кредиткооп”ЕАД от длъжника „М. груп”О. е събран част от дълга, а именно в размер на 231697,75лв. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед проверка допустимостта на въззивното решение. Съобразно възраженията в писмения отговор на ответниците по касацията и вписването в ТР на 19.10.2018г. по партида на кооперацията се установява, че спорът е по осъдителни искове за вземания срещу кооперация, спрямо която е било открито производство по несъстоятелност и в рамките на последното се е развила процедура по чл.685 и сл. ТЗ. Предвид нормата на чл.637, ал.1 ТЗ и липсата на съобразяването й във въззивното производство следва да се допусне касационно обжалване на акта на ВТАС. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса от първоинстанционния съд, поради което не се дължи такава от него на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд