Определение № 5104 от 08.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Олимпия парк“ ЕООД, чрез адв. Г. М., против въззивно решение № 404/07.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 577/2023 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 724/18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 5006/2022 г. на Районен съд - Русе, с което е признато за установено, че „Олимпия парк“ ЕООД дължи на С. С. М. сумата от 3971 евро или техния паричен еквивалент в лева по курс 1,96 лева за евро, съгласно т. 2.1 от предварителен договор № 106/25.06.2019 г., а именно сумата от 7783,16 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 04.08.2021 г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2022 г., начислена за неизпълнение на задължението на длъжника за въвеждане в експлоатация на имот – апартамент № 12 в секция „Д.“, ведно с изба № 17 и паркомясто № 40, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 72/06.08.2019 г., която неустойка представлява 10 % от платената от купувача - заявител продажна цена за имота в размер на 39 710 евро, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3990/02.06.2022 г. по ч. гр. д. № 7465/2022 г. на Районен съд - Пловдив. С решението са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Недействителна ли е спогодба по чл. 365 ЗЗД, когато в нея не е цитиран номера на делото, по което се сключва, въпреки, че урежда спорния момент между страните?“; 2. „При наличие на пълномощно с нотариална заверка, с което на пълномощника са дадени всички права, включително „Всички клаузи да се тълкуват изцяло в полза на това, което упълномощения реши да извърши от мое име и за моя сметка без ограничения“ следва ли да се приема, че упълномощеният има права само да получава от името и за сметка на упълномощителя, но не и да задължава същия?“; 3. „Може ли да се приеме, че част от споразумение е валидна и обвързва страните, а друга част е без представителна власт и не обвързва страните?“; 4. „Следва ли лицето, което е действало като представител, без да има представителна власт, да участва в процеса, като задължителен другар или следва да се привлече, като ответник по обратен иск за обезщетение на причинените вреди?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а решението е явно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба С. С. М., чрез адв. М. Н., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че ищцата е заплатила продажната цена на имота, предмет на предварителния договор и НА № 72, както и че предаването на владението върху имота, предмет на договора е извършено от строителя на 11.08.2022 г. с приемо-предавателен протокол. В последния е записано, че „Купувачът и Продавачът, на основание чл. 365 от ЗЗД се споразумяват, че с подписването на настоящия двустранен приемо-предавателен протокол, се приемат за изпълнени в срок и без взаимни претенции задълженията на всяка от страните по подписаният помежду им Предварителен договор и последващ нотариален акт.“. Установил е, че строителят не е изпълнил строежа и предаването на имота в сроковете, предвидени в предварителния договор, както и че страните не са подписвали анекс за удължаване на сроковете за изпълнение от страна на строителя /по делото са представени такива по отношение на други купувачи/. Установил е от приемо-предавателния протокол,че имота е предаден на купувача чрез В. В. М., която е действала в качеството на пълномощник на купувача С. С. М. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 22.05.2013 г., а при сключване на договора с НА № 72 с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 04.06.2019 г. и от 27.06.2019 г. според съдържанието на нотариалния акт. Посочил е, че в случая е релевантно, че приемо-предавателният протокол е подписан след като М. е подала заявление по ч. гр. д.№ 7465/2022 г. на Районен съд - Пловдив за издаване на заповед за изпълнение и такава е издадена на 02.06.2022г, а и след като строителят като длъжник по издадената заповед за изпълнение е възразил срещу нея и С. М. е предявила иска с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането. Приел е от представеното по делото пълномощно, че В. В. М. не е имала представителна власт да сключва спогодба със строителя по чл. 365 ЗЗД, поради което са недоказани твърденията на ответника „Олимпия парк“ ЕООД в обратния смисъл, тъй като в първата инстанция не е искал събиране на доказателства за наличие на такава представителна власт, а направените в тази насока доказателствени искания във въззивната жалба са били преклудирани и по отношение на събирането им не са били налице основанията на чл. 266 ГПК. Освен това възражение за липса на представителна власт изрично е направено в писмено становище, което е докладвано от съда в съдебно заседание на 15.02.2023 г. в което е присъствал пълномощника на дружеството. Посочил е,че липса на представителна власт следва от събраните по делото писмени доказателства, а не от събраните в първата инстанция гласни доказателства – показанията на св. В. М., които са недопустими с оглед обстоятелството, че същото лице е пълномощник на ищцата по делото и не може да участва в процеса и като пълномощник на ищеца и в качеството на свидетел по делото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Изложените от касатора съображения в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване четири правни въпроси не могат да послужат за допускане на обжалването. По тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по въпросите в решението си и същите не са относими към изхода на спора. Решението е съобразено с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 365 ЗЗД и приетото в Тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,че при доброволното представителство от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който то се учредява – пълномощното. Поради отсъствие на обща правна норма в действащото законодателство, която да установява изрични изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действия, извършени чрез пълномощника или да разграничава и квалифицира пълномощните, според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за извършването на такива на обикновено управление на имуществото на упълномощителя, обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В мотивите на т. 1 е прието още, че според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване биват: общо/генерално/ и изрично/специално, конкретно/. При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия и сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт или не се ограничава - отнася се до всякакъв вид правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по- общи характерни белези. Затова и общото упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД и поражда редица проблеми, свързани с липсата на представителна власт, споразумяването във вреда на представлявания и други подобни, за разрешаването на които проблеми е постановено тълкувателното решение. Изричното пълномощно обикновено не създава подобни трудности, тъй като волята на упълномощителя и съответно представителната власт се ограничава до ясно и конкретно посочени правни действия. С оглед свободата на договаряне всеки един от тези два вида може да има различни варианти, но винаги е в зависимост от външно изразената воля на упълномощителя. Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията. В други случаи изричното пълномощно позволява известни незначителни отклонения, ако те са лесно обясними с правилата на логиката и интересите на представлявания. Поначало обаче изричното пълномощно не може да бъде произволно тълкувано и превърнато по този начин в общо пълномощно. Когато съдържанието на използваните за упълномощаването думи и изрази не буди никакво съмнение относно действителната воля на упълномощителя, обхватът на упълномощаването не може безпричинно да се разширява и да се обосновава с предположения /чл. 20 ЗЗД/. Отделно от изложеното касаторът не е обосновал релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 1205 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.