Определение № 50014 от 13.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 897/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Срещу решение № 58 от 18.10.2021 г. по в. т. д. № 136/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас са постъпили следните жалби, подадени от ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД (н.), чрез синдика адв. Н. Г.:

1/ Касационна жалба срещу решението в частта, с която след отмяна на решение № 352 от 10.12.2020 г. по т. д. № 274/2019 г. на Окръжен съд – Бургас са отхвърлени предявените от касатора срещу М ЛИЗИНГ ЕАД искове за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 111, т. ІІ, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К., по силата на който касаторът е прехвърлил на И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД, с настоящо наименование М ЛИЗИНГ ЕАД, правото на собственост върху недвижим имот – хотелска сграда в [населено място], [улица], подробно индивидуализиран, като съглашение, в което предварително е уговорен начин, различен от предвидения в закона, за удовлетворяване на купувача, и като съглашение, което е привидно;

2/ Касационна жалба (първоначално депозирана от жалбоподателя и администрирана от въззивния съд като „частна жалба“) срещу въззивното решение в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение съдът е прекратил като недопустимо производството по предявените от касатора срещу М ЛИЗИНГ ЕАД искове за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД и евентуално на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД на нищожността на договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., сключен между ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД и И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД, с настоящо наименование М ЛИЗИНГ ЕАД, относно същата сграда, като съглашение, противоречащо на закона, с което предварително е уговорен начин, различен от законоустановения, за удовлетворяване на лизинговото дружество, както и поради привидност на същото.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е извършил преценка на приобщените по делото доказателства в нарушение на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност множеството писмени доказателства по делото. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че по спора за действителността на договора за лизинг е налице сила на пресъдено нещо, с оглед сключените спогодби по т. д. № 611/2015 г. и т. д. № 357/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, които според касатора имат различен предмет от този по настоящото дело. Навежда доводи и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряването на гарантирания от ЕКЗПЧОС справедлив, равнопоставен и публичен процес. Касаторът бланкетно сочи и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД от страна на въззивния съд, а необосноваността на решението извежда от поддържаното противоречие на направените правни изводи с установените по делото факти. Моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, с присъждане на сторените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)? Съдът трябва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения, каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат?; 2. Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба и направените възражения в отговора?; 3. Действителни ли са Договорът за лизинг и Договорът за покупко-продажба на имот, които прикриват съглашение за обезпечаване на договор за кредит, сключен от трето лице, с оглед разпоредбата на чл. 152 ЗЗД? Договорът за продажба, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за кредит, има ли вещно прехвърлително действие? Когато са налице няколко сделки, които имат за цел прикриване на съглашение за обезпечаване на кредит, от значение ли е тяхната поредност и възможно ли е да са съставени преди, по време или след кредитния договор, изпълнението по който обезпечават?; 4. Може ли да се направи извод за вероятна симулация, като е възможно документите Договор за „ескроу сметка“ и Договор за лизинг да са съставени както преди, така и по време, а също и с оглед обезпечение на Договор за кредит в полза на трето лице, и когато са налице няколко сделки, които имат за цел прикриване на дадено в нарушение на чл. 152 ЗЗД обезпечение?; 5. Има ли прехвърлително действие Договор за покупко-продажба на имот, сключен в изпълнение на Договор за лизинг, когато Договорът за лизинг е заменил Договора за кредит с трето лице („ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД), средствата, получени по Договора за лизинг, са погасили задълженията на третото лице по Договора за кредит, а Договорът за покупко-продажба е заменил Договора за учредяване на ипотека? В този случай нарушен ли е чл. 152 ЗЗД?; 6. Когато в Договор за „ескроу сметка“ са описани няколко сделки, във връзка с които се сключва този договор, и те прикриват съглашение за обезпечаване на кредит в нарушение на чл. 152 ЗЗД, въпросът за тяхната поредност част ли е от фактическия състав на нищожното съглашение по чл. 152 ЗЗД, като се вземе предвид, че сключеният договор за продажба е след договора за кредит? (въпроси от № 1 до № 6 са поставени във връзка с първоначално подадената касационна жалба); 7. Не следва ли да се ползват със сила на пресъдено нещо само категорично установените факти, предмет на спогодбата, която има за предмет договор между две спорещи страни, който е резултат и на взаимни отстъпки, и е насочен към предаване владението на сградата, предмет на договора за лизинг?; 8. Имайки предвид, че съдебната спогодба е договор, който, утвърден от съда, е със значение на съдебно решение и в тази част има охранителен характер, то нейният предмет – договор, не следва ли да се тълкува съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД и на непререшаемост да подлежат само правоотношенията, които са уредени в нея, т. е. – предаване на владението? и 9. След като със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения – чл. 298, ал. 4 ГПК, то не значи ли, че правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения срещу съществуването и валидността на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо и следователно правоизключващото възражение за нищожност на договора също не се ползва със сила на пресъдено нещо, от което следва ли възможност това възражение да се предяви в самостоятелно производство, тъй като не е преклудирано? (въпроси от № 7 до № 9 са поставени във връзка с първоначално подадената частна жалба, с характер на касационна).

Касаторът сочи наличието на допълнителния селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване на следните съдебни актове на ВКС, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 22 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 4447/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 109 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 706 от 09.03.2011 г. по гр. д. № 1394/2009 г. на ВКС, IV г. о. – по въпроси №№ 1 – 6, вкл., и решение № 166/1997 г. на ВКС, I г. о., решение № 118 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 467/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 303 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на ВКС, I г. о., определение № 180 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 3903/2017 г. на ВКС, II г. о., определение № 709 от 10.10.2013 г. по ч. т. д. № 3639/2013 г. на ВКС, I т. о., определение № 60200 от 30.12.2021 г. по гр. д. № 4788/2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 466 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1231/2011 г. на ВКС, I г. о. и определение № 184 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 5148/2021 г. на ВКС, I г. о. – по въпроси №№ 7 – 9, вкл. По въпросите от № 1 до № 6 навежда бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът в изложението към втората касационна жалба, озаглавена „частна жалба“, поддържа, без да поставя изричен въпрос в тази връзка, и произнасяне на въззивната инстанция в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото ищецът изрично е навел твърдения досежно нищожността на договора за лизинг, което предполагало произнасяне на съда по този въпрос.

Ответникът по касационните жалби – М ЛИЗИНГ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, с писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява подробно становище за липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационните жалби и правилност на въззивното решение във всички обжалвани части.

Отговори по касационните жалби са постъпили и от БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ АД, които не следва да бъдат съобразявани, доколкото производството по отношение на това дружество е прекратено с влязъл в сила съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства се установяват следните безспорни фактически обстоятелства:

• на 25.06.2008 г. между И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД (сега М ЛИЗИНГ ЕАД), като лизингодател, и ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД (сега в несъстоятелност), в качеството на лизингополучател, е сключен договор за лизинг № 4572-002, с който лизингодателят е поел задължение да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя следния лизингов актив: хотелска сграда в [населено място], [улица], подробно индивидуализиран; съгласно чл. 1 от договора лизинговият актив е следвало да се придобие за цена в размер на 12 168 723.76 евро без ДДС, апортиран тогава в капитала на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД, съгласно обявения към този момент актуален устав на дружеството; съгласно чл. 2.3 договорът за лизинг е бил сключен за срок от 180 месеца, в който период е следвало да бъдат изплатени 180 бр. лизингови вноски, включващи и лихва – определена в разпоредбата на чл. 2.8 от договора, съгласно приложен погасителен план, в общ размер на 21 849 986.11 евро без ДДС и 23 786 238.59 евро с ДДС в края на периода, вкл. остатъчната стойност от 6 023 518.26 евро; съгласно чл. 2.1 от договора за лизинг, сумата от 12 168 723.76 евро без ДДС е следвало да се изплати по доверителна сметка при условията на Договор от 25.06.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка;

• с Договор от 25.06.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка (представен по делото към допълнителната искова молба с твърдение, че същият разкрива симулацията по процесния договор за лизинг № 4575-002 от 25.06.2008 г. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111, т. II, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К.), сключен между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ И ЕФ ДЖИ АД, И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД – „купувач“, ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД – „продавач“ и ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ – „кредитополучател“, е постигнато съгласие в чл. 1, имащо характер на предварителен договор, за придобиване на собствеността от И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД, като купувач, от ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД, като продавач, на същия имот – описан и в чл. 1 на договора за лизинг; страните са посочили в чл. 1.3, че между ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД, като кредитополучател, и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ И ЕФ ДЖИ АД е сключен договор за банков кредит № 100-636/17.10.2007 г. относно инвестиционен кредит в размер на 21 000 000 евро, като вземането на банката е обезпечено с договор за ипотека № 121, т. III, рег. № 4259, д. № 444/2007 г.; ипотеката е учредена съгласно решение по протокол от заседание на 22.10.2007 г. на Съвета на директорите на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД върху същия имот – посочен като лизингов актив в процесния договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г.; съгласно условията на договора от 25.06.2008 г. за ескроу сметка цената на имота, определена в чл. 1.4 от договора за продажба на същия имот – също в размер на 12 168 723.76 евро без ДДС, е следвало да постъпи по договорената ескроу сметка на името на купувача – И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД, като всяка постъпила част е следвало да се блокира и е подлежала на освобождаване след представяне на описаните в т. 1, 2 и 3 към чл. 2.3 от договора документи; съгласно чл. 3.1 след изпълнение на условията по т. 1 и т. 2 на чл. 2.3 за освобождаване на постъпилите по ескроу сметката средства сумата е следвало да се преведе за частично погасяване на дълга на кредитополучателя ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД по посочения в чл. 1.3 договор за кредит;

• на 26.06.2008 г. страните сключили договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111, т. II, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К., с който ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД прехвърлило на И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД собствеността върху актива, за продажна цена в размер на 12 168 723.76 евро без ДДС, като сумата е била изплатена при спазване условията на Договор от 25.06.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка, към който препраща чл. 2.1 от договора за лизинг;

• цитираната в Договора от 25.06.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка договорна ипотека в полза на банката за обезпечаване задълженията на ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД до размера на 18 558 000 евро по договор за банков кредит № 100-636/17.10.2007 г. е била заличена на 11.08.2008 г. след изповядване на сделката за покупко-продажба от 26.06.2008 г.;

• относно насрещните задължения във връзка с ДДС, дължими по договора за продажба от И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД и лизинговите вноски от страна на лизингополучателя ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД по договора за лизинг, с протокол от 26.06.2008 г. страните извършили прихващане на ДДС в общ размер на 2 499 792.44 евро;

• с допълнително споразумение № 1 от 27.12.2013г. и допълнително споразумение № 2 от 02.02.2015 г. към договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г. страните са изменили срока и броя за изплащане на лизинговите вноски – 176 месеца, считано от 01.01.2014 г., уговорили са гратисен период; изменили са клаузата на т. 2.4 от договора за лизинг, приемайки че сумата от 5 046 000 евро – по първото допълнително споразумение, и в размер на 3 548 520.67 евро – по второто допълнително споразумение, е „изравнителна вноска“, дължима с последната лизингова вноска; променили са и реда за определяне на базовия лихвен процент, като е уговорена и вноска в размер на 500 000 евро за предсрочно погасяване на главницата; постигнато е съгласие, че лизингодателят има безусловно и неограничено право, при извършване на плащане от страна на лизингополучателя или трето лице с посочено основание по процесния договор, да ги отнася по свое усмотрение за погасяване на други договори, сключени между лизинговото дружество и БПИ ЕАД, като е поето задължение за предоставяне и на допълнителни обезпечения - запис на заповед с авалисти ПЕТРОЛ ЕКО ТУР ИНВЕСТ ЕООД и М. В. С.; подписан е и нов погасителен план;

• по повод намеренията от страна на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД да осигури предсрочно погасяване на задълженията по договора за лизинг и с това да упражни правото да придобие собствеността върху лизинговия актив, с връчено на 19.10.2015 г. писмо до лизингодателя и банката е поискано представяне на копия от пълната документация относно състоянието на отношенията по договора за лизинг и размера на неизпълнените задължения на лизингополучателя; в отговор, чрез нотариална покана, последният е бил уведомен, че лизингодателят счита, че не са налице условията за упражняване на това право, като е предоставена възможност то да бъде упражнено при изплащане в 7-дневен срок на задължения в общ размер на 10 481 164.26 евро, след изтичане на който и при липсата на плащане лизингодателят е посочил, че ще счита договора за прекратен; на 23.11.2015 г. ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД е връчило отговор, с който е направено уточнение, че лизингополучателят не желае прекратяването на договора и оспорва размерите на посочените неплатени задължения;

• на 24.11.2015 г. от страна на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД е бил предявен иск срещу лизингодателя на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, инкорпориран в т. 2.18.1 от договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008 г, по който е било образувано т. д. № 611/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, а от своя страна лизингодателят И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД (следващо наименование на И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД, т. е. се касае за същото дружество) се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1544/2016 г. на Бургаски районен съд срещу ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД за предаване държането на придобития и предоставен за ползване имот по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111, т. II, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. и подписаните към него допълнителни споразумения, като във връзка с подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК е бил предявен иск по чл. 422 ГПК и е образувано т. д. № 357/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

• между страните по делото, а също така и БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ АД, като купувач, и ЕМ ВИ ЕФ ХОЛДИНГ АД, на 14.12.2016 г. е подписано рамково споразумение, с което, посочвайки в преамбюлната част на споразумението описаните по-горе отношения, а също и договор за наем и управление от 03.06.2015 г., сключен между ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД и ПЕТРОЛ ЕКО ТУР ИНВЕСТ ЕООД, страните са поели ангажимент за сключване на спогодби и прекратяване на т. д. № 611/2015 г. и т. д. № 357/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд; в чл. 2 от рамковото споразумение е постигнато съгласие И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД да продаде на БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ АД хотелската сграда, находяща се в [населено място], [улица] подробно описание, съвпадащо с описанието на лизинговия актив по договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., като съгласно чл. 2, ал. 2 от Рамковото споразумение от 14.12.2016 г. И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД се е легитимирало като собственик на имота по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111, т. II, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К.; посочено е, че разпоредбите на споразумението, отнасящи се до правата и задълженията на И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД и купувача БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ АД във връзка с покупко-продажбата на недвижимия имот имат характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като окончателният договор е следвало да се сключи в срока по чл. 11, ал. 11 на рамковото споразумение или по-рано и при условие, че И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД е получило държането на недвижимия имот от ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД; подробно в рамковото споразумение страните са уговорили условията за прекратяване на споровете между тях;

• съгласно приложените по делото преписи от съдебни протоколи, ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД и И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД са сключили одобрени съдебни спогодби, съобразно които исковите спорове са прекратени, както следва: по протокол от с. з. на 15.12.2015 г. по т. д. № 611/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд страните са се съгласили, че договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г. е прекратен считано от 27.11.2015 г. с получената на 19.11.2015 г. от ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД нотариална покана, като ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД се е задължило да предаде на И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД държането на процесния недвижим имот, а именно – хотелска сграда, находяща се в [населено място], [улица], описан подробно в договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К.; с оглед сключената спогодба ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД е заявило, че прави отстъпки и няма претенции за сключване на окончателен договор по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за имота, описан в договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., като от своя страна И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД е заявило, че прави отстъпка и няма претенции за обезщетение за пропуснати ползи вследствие ползването на имота от ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД за периода от 27.11.2015 г. до предаването му; по протокол от с. з. на 02.02.2017 г. по т. д. № 357/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, страните са постигнали спогодба в същия смисъл по отношение на същия договор за лизинг – за неговото прекратяване и за предаване на имота по нотариален акт № 111 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К., за което задължение е била издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 5 ГПК по ч. гр. д. № 1544/2016 г. на Бургаски районен съд;

• на 12.01.2017 г. е бил сключен договор за покупко-продажба с нотариален акт № 11, том I, рег. № 154, дело № 7/2017 г. на нотариус К. К., с който И АР БИ ЛИЗИНГ е продало на БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ АД посочения недвижим имот за сумата от 8 400 000 евро с вкл. ДДС, като владението е предадено с протокол от 11.01.2017 г.

При тези данни, въззивният съд съобразно задължението си да се произнесе служебно по допустимостта на първоинстанционното решение е приел, че същото е частично недопустимо в частта по предявените искове за нищожност на договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., сключен между ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД и И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ ЕАД, поради което на основание чл. 270, ал. 2 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

Решаващият състав на въззивния съд е изложил аргументи, че недопустимостта на посочените искове за нищожност произтича от забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, каквато съгласно чл. 234, ал. 4 ГПК законът придава и на съдебната спогодба, приравнявайки я на съдебно решение с последиците по чл. 297 и чл. 298 ГПК, като задължението на съда, който е одобрил спогодбата, както и на всички съдилища, учреждения и общини в Република България да я зачитат, по същността си е задължение да приемат, че спорът между страните, които са я сключили, се урежда от нея със сила на пресъдено нещо и е налице забрана спорът да бъде пререшаван по съдебен ред – както относно съдебно предявените права и фактите, от които се пораждат предявените права, така и относно възраженията, които ги отричат, унищожават или погасяват.

В тази връзка и след констатация, че производството по гр. д. № 357/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, образувано по иска на И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК за съществуване на задължението на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД да предаде лизинговия актив е приключило със съдебна спогодба, обвързваща страните с постигнато по съдебен ред съгласие да считат сключения договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г. за прекратен на 27.11.2016 г., съставът на апелативния съд е извел извод, че същият е действителен и поражда произтичащата от факта на прекратяването му последица относно правото на И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД да получи описания в нотариален акт № 111, т. II, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. недвижим имот с оглед произтичащото от същия нотариален акт право на собственост за лизингодателя.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК сключената и одобрена по гр. д. № 357/2016 г. спогодба има значението на влязло в сила решение, установяващо със сила на пресъдено нещо съществуването на съдебно предявеното право на ищеца, като лизингодател по прекратения договор за лизинг, да получи, и съответстващото му задължение на ответника, като лизингополучател по същия договор, да предаде посочения лизингов актив, но заедно с това стабилизира издадената на основание чл. 417, т. 5 ГПК заповед за предаване на имота, издадена по ч. гр. д. № 1544/2016 г. на БРС, с което са преклудирани всички предявени и непредявени от ответника факти, настъпили до приключване на съдебното дирене, на които факти ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД (н.) е могло да основе правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, в т. ч. и тези, от които могат да се черпят възражения за нищожност на договора за лизинг.

Според въззивния съд, предявявайки исковете, предмет на настоящото дело, основани на твърдения за нищожност, каквито възражения ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД е могло да предяви в своя защита срещу предявения иск за установяване правото на лизингодателя по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1544/2016 г. на БРС, дружеството е поискало преразглеждане на вече разрешен със сила на пресъдено нещо спор, което е недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Възможността на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД да се позове на нищожността на договора за лизинг и сключения съгласно чл. 1 от същия договор за продажба на лизинговия актив, като правоизключващ факт, е отречена чрез съдебната спогодба, поради което производството по предявените искове за нищожност на договора за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., сключен между ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД и И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД, подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

Този извод е подкрепен с мотиви в смисъл, че съдебната спогодба по т. д. № 357/2016 г. на Бургаски окръжен съд, обвързваща изрично със сила на пресъдено нещо страните относно последиците от прекратяването на договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., имплицитно обхваща и обуславящия спор относно валидността на договора, в който смисъл е и разянението по т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Съотнесено към конкретните искове, според състава на Апелативен съд – Бургас това означава, че с оглед одобрената по съдебен ред спогодба е налице забрана за пререшаване и на имплицитно обусловените въпроси по обуславящия въпрос във връзка с предмета на т. д. № 357/2016 г. на БОС и стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, включително относно валидността на договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., предмет на който е задължението на лизингодателя да придобие правото на собственост и да предостави на лизингополучателя за ползване процесния недвижим имот. Нищожността на всеки договор подлежи на преценяване към момента на сключването му, поради което преклузията на правото за въвеждане на всички настъпили факти, на които би могло да се основе всяко едно възражение срещу неговата валидност, е настъпила към момента на съдебната спогодба, вкл. за нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД за уговаряне на непозволен от закона начин за удовлетворение на кредитора или като привиден.

По отношение на останалите предявени искове въззивният съд е приел, че със сключените съдебни спогодби по т. д. № 357/2016 г. и т. д. № 611/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд страните не са обвързани от сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111 от 26.06.2008 г. на нотариус Л. К., като предявените в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД – като главен, и по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД - като евентуален, подлежат на разглеждане.

За да отхвърли главния иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, въззивният съд се е позовал на задължението си по чл. 297 ГПК с оглед посочените по-горе съдебни спогодби да приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че правоотношенията между страните се определят от валиден договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., поради което страните са валидно обвързани да изпълнят произтичащите от него задължения и да съобразят правата на насрещната страна във връзка със същия договор. Съобразно това изпълнението на задължението на лизингодателя по чл. 1 от договор за лизинг № 4572-002 от 19 25.06.2008 г. – да придобие и да предостави ползването на лизинговия актив, следва да се приеме, че е действително, като същото представлява типичното и произтичащо от закона задължение на лизингодателя по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ – да придобие правото на собственост, в изпълнение на което е сключен и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 111, т. II, рег. № 2381, д. № 289 от 26.06.2008 г. Според въззивната инстанцияя, наличието на това задължение по валидно сключения договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г. изключва основателността на твърдението, че задължението за придобиване на собствеността върху имота представлява непозволен от закона начин за удовлетворяване на лизингодателя за извършеното финансиране с договора за лизинг.

Евентуално предявеният иск за нищожност на същия договор за покупко-продажба, като прикриващ непозволено от закона фидуциарно правоотношение – за обезпечаване и удовлетворяване на И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД, като заемодател, относно връщането от страна на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД на средствата по предоставеното финансиране със сумата в размер на 12 168 723.76 евро, също е намерен от въззивната инстанция за неоснователен.

В тази връзка са изложени съображения, че от анализа на клаузите в представеното писмено доказателство относно симулативния характер на уговорката за придобиване от И АР БИ ЛИЗИНГ ЕАД на собствения към 25.06.2008 г. актив на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД – Договор от 25.06.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка, във връзка включително с препращането на чл. 2.1 от договора за лизинг, не може да се обоснове извод за симулативен характер на сключения договор за лизинг, като прикриващ предварителното уговаряне на обезпечаването на лизингодателя като заемател спрямо ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД.

Позовавайки се на съответно цитирана практика на ВКС при произнасяне по искове за обявяване на нищожност по чл. 152 ГПК на гражданскоправни сделки, въззивният съд е посочил, че в хипотеза на сключен договор за заем и договор за продажба на определен имот за обезпечаване на вземането на кредитора – заемодател, се касае за своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно близка до симулативната, като характерното за такива сделки е, че страните не желаят прехвърляне на вещта, а преследват друга цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение, различен от предвидения в закона.

В настоящия случай обаче от изричното препращане от чл. 2.1 на договора за лизинг към условията на Договор от 25.06.2008 г. за разкриване на специална доверителна сметка, по която е преведена цената от 12 168 723.76 евро, следва извод за връзка между договорите, като сключени при съобразяване правата, задълженията и интересите на всички дружества, обхванати от трите сделки – многостранният договор за разкриване на ескроу сметка, договор за лизинг и договор за продажба, а не като симулативна и прикрита сделка. Според въззивния съд връзката между посочените договори в аспекта на валидността на договора за лизинг се разкрива в едновременното удовлетворяване на ипотекарния кредитор и погасяването на вече възникнал към 26.06.2008 г. дълг на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД като ипотекарен длъжник и същевременно обезпечаване на интереса на това дружество да продължи ползването на актива, но не и за прикриване на предварително уговорено обезпечение или начин за удовлетворяване на лизингодателя като кредитор, различен от предвидения в закона. Във връзка с така възникналите и уредени отношения между дружествата от двете финансови групи по повод на вече възникналия дълг на прехвърлителя – ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД, като ипотекарен длъжник, със сключения договор за покупко-продажба е целено валидното прехвърляне на собствеността в полза на приобретателя – И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ЕАД, придобита от него в изпълнение на задължението по договора за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008 г., с който договор е осигурен интересът на ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ ЕАД да продължи ползването на лизинговия актив.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:

Извън хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване се предпоставя от формулирани от касатора правни въпроси със значение за изхода на спора, спрямо които следва да се докаже и някоя от нарочно наведените факултативните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

По процесуалноправните въпроси (№ 1 и № 2) от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт по съществото на спора не се установява приложното поле на касационното обжалване, поради липса на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелствата, че съдът при съвкупната преценка на обсъдените от него доказателства не им е придал това значение, което касаторът е поддържал с исковата молба, както и че не е споделил защитните му доводи, не води до извод за допуснато противоречие с трайноустановената практика на касационната инстанция по поставените въпроси.

По групата въпроси под № 3 следва да се посочи, че същите не са обхванати от мотивите, изразили решаващата правна воля на въззивния съд за резултата от спора. В случая съдът не е приел, че са налице договори, прикриващи или целящи да прикрият друго съглашение, а е изложил съображения, че предвид установената и неподлежаща на пререшаване валидност на договора за лизинг, придобиването на собствеността върху лизинговия актив от лизингодателя представлява част от изпълнението на задълженията по действителния договор и затова липсва както нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД за уговаряне на непозволен от закона начин за удовлетворение на кредитора, така и привидност на сделката. С оглед горното въпросите нямат нужното значение за изхода по конкретното дело и по тази причина не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от изложеното, посочената практика по тези въпроси не се отнася за разглеждания казус и от нея не може да се изведе твърдяното от касатора противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Четвъртият формулиран от касатора въпрос няма характера на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - не е ясен и не съответства на изразената в решението правна воля за резултата по делото, като частично е относим само към правилността на извода на съда, че договорът за ескроу (доверителна) сметка не представлява „обратно писмо“ по смисъла на ГПК и в случая не е годен да разкрие симулация. Предвид разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, че правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да касае обосноваността и законосъобразността на въззивното решение, които не са предмет на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че и въпрос № 4 не удовлетворява общата селективна предпоставка за достъп до касационен контрол.

Изцяло свързан с правилността на обжалвания съдебен акт и по тази причина - несъответстващ на общото селективно изискване е и поставеният пети въпрос - има ли прехвърлително действие договор за покупко-продажба на имот, сключен в изпълнение на договор за лизинг, при множество поставени условия – факти и обстоятелства по делото, изложени в исковата молба. Същото се отнася и за въпрос № 6, който сам по себе си представлява синтезиран израз на оплакванията на касатора по чл. 281, т. 3 ГПК. Като цяло по тези въпроси не се сочи и релевантна практика на ВКС, а казуистичният им характер отрича възможността същите да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По въпросите, касаещи правните последици на съдебната спогодба съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК и приетата от съда в тази връзка преклузия на правоизключващите възражения на касатора, не се установява противоречие с цитираната от касатора практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последната касае невъзможността съдебната спогодба да се атакува по пътя на обжалването, както и по реда на чл. 303 ГПК, респ. възможността да се претендира нищожността й по исков ред – обстоятелства, които нямат връзка със спорния предмет. Ето защо по формулираните въпроси от № 6 до № 9 съдът приема за недоказана допълнителната селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което по тях също не е налице приложното поле на касационното обжалване. Въпреки липса на изрично поставен въпрос следва да се отбележи, че ТР № 1/27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение спрямо обжалвания акт в частта, с която е приета недопустимост на исковете за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 ЗЗД, ев. чл. 26, ал. 2 ЗЗД на нищожността на договора за лизинг от 25.06.2008 г.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение