Определение № 89 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 539/2021 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на И. Д. В. чрез адвокат И. В. от АК-Бургас срещу определение от 18.11.2020 г. по частно гр.д. № 703/2020 г. на Окръжен съд Сливен, с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане №10185/28.10.2020 г. по гр.д. № 2668/2020 г. на Районен съд Сливен, с което не се приема за съвместно разглеждане предявеният от него насрещен иск от 27.10.2020 г. поради пропускането на срока по чл.133 ГПК. В частната касационна жалба се твърди, че определението на съда е немотивирано и са налице основанията за нищожност, недопустимост и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, а в изложение към жалбата се поддържат предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1.„Допустимо ли е първоинстанционен съд в открито заседание да лиши страните по делото /при непосредствено присъствие на едната страна/ от становище по определение за самоотвод на основание чл.22, ал.1, т.2 ГПК?“; 2.„Допустимо ли е въззивен съд да се произнесе с определение по администриране на гр.д. № 330/19 г. /прекратено/ и с „резолюция“ да изпрати частната жалба на РС-Сливен с указание за произнасяне по нея при ясното съзнание за липса на компетентност?“; 3.„Допустимо ли е чрез бездействане на РС-Сливен и ОС-Сливен да се постановяват актове по гр.д. № 2668/2020 г. на РС-Сливен при крещяща очевидна неправилност на непроизнасянето по частната жалба от 10.08.20 г. с/у определението от 04.08.20 г. на съдия Б., племенница на жалбоподателя, който ѝ е чичо?“; 4.„Следва ли да се отменят всички процесуални действия /в предвид законовата забрана да бъде съдия/ до администрирането на делото – избор на съд. състав?“; 5. „Допустимо ли е произнасяне по чл.129, 130, 131 и чл.140 при възражение по чл.22, ал.1, т.2 от ГПК?“. По делото е постъпило и „допълнително заявление“ от 19.01.2021 г., по което съдът не дължи произнасяне, с оглед на подаването му извън едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима. Неоснователни са съображенията за нищожност или недопустимост на въззивното определение. Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен състав и в рамките на неговата правораздавателна власт и компетентентност, поради което е валиден. Не се установяват процесуални нарушения във връзка със съществуването и упражняването на правото на жалба, с оглед на което не е налице и основанието за допускане до касация на въззивното определение поради евентуалната му недопустимост по чл.280, ал.2 ГПК. За да постанови определението, въззивният съд е констатирал, че е сезиран с частна жалба против разпореждане на първоинстанционния съд, с което не е приет за съвместно разглеждане в едно производство предявеният от ответника И. Д. В. насрещен иск от 27.10.2020 г., тъй като е бил предявен след срока по чл.133 ГПК. Правната възможност за предявяване на насрещен иск в гражданския исков процес е ограничена до изтичането на срока за отговор на исковата молба, а пропускането му е основание да бъде отказано разглеждането му съвместно с първоначалния иск /още повече, че ответникът вече е подал насрещен иск на 16.09.2019 г., отделен за образуване в самостоятелно производство, съгласно определение на Районен съд Котел от 24.10.2019 г./. Според мотивите на окръжния съд, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е приел разглеждането на повторно предявения насрещен иск с вх.№ 15967/27.10.2020 г., тъй като е подаден след срока по чл.133 ГПК, който за ответника тече от 17.08.2019 г. При тези фактически и правни изводи в обжалваното определение, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.131 ГПК относно последиците при пропускане на срока за предявяване на насрещен иск. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а определението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, се предпоставя от въведените основания по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който обуславя изводите на съда в обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, обаче, формулираните от жалбоподателя въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като нямат връзка с предметния обхват на процесуалноправния спор, разрешен с обжалваното определение на въззивния съд. По своето съдържание тези въпроси представляват оплаквания срещу процесуални действия от районния съдия по гр.д. № 330/2019 г. в РС Котел, преди той да се отведе и делото да бъде изпратено на РС Сливен, но те нямат връзка с неприемането на насрещния иск с вх.№ 15967/27.10.2020 г. за съвместно разглеждане с предявения от Р. Е. Г. против И. Д. В. главен иск. Непосочването на правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.