Определение № 3090 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9341 от 23.05.2024г. на „Трансвагон“ АД, ЕИК[ЕИК], обективираща искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 347 от 15.04.2024г. по в.гр.д. № 253/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 2420 от 05.12.2023г. по гр.д. № 2159/2023г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Трансвагон“ АД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Г. А. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 20 973.12 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от трудова злополука на 01.07.2021г., призната за такава с разпореждане № 5104-02-54 от 15.07.2021г. на ТП на НОИ – Б., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 01.07.2021г. до окончателното плащане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, Гражданска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена касационна жалба от молителя в срока по чл. 283 от ГПК, която е в процес на администриране съгласно Разпореждане от 29.05.2024г. на съдебен състав при БОС. След дадени указания, с молба от 18.06.2024г. молителят е представил платежно нареждане от 14.06.2024г., видно от съдържанието на което е наредил обезпечение по чл. 282, ал. 1, т. 1 от ГПК в размер на 20 973.12 лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 18.06.2024г. от счетоводител при ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК; налице е постъпила касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 от ГПК, която се администрира от въззивния съд, както е налице и внесено съответно по размер надлежно обезпечение. Ето защо молбата за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение в обжалваната му част е основателна и следва да се уважи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение