Определение № 2482 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1827/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД („ОББ“ АД) - чрез процесуален представител, срещу определение № 11724 от 26.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 13068/2023 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение подадената от „ОББ“ АД частна жалба с вх. № 320220/10.11.2023 г. срещу разпореждане № 134749 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 46353/2023 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на „ОББ“ АД, с която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, и за обезсилване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени срещу М. Т. М. по ч. гр. д. № 42088/2022 г. на Софийски районен съд. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че е внесъл своевременно дължимата за производството по чл.422 ГПК държавна такса, поради което изводът на въззивния съд за наличие на основание за връщане на исковата молба по причина на непредставяне на документ, удостоверяващ внасянето на таксата, е незаконосъобразен. Излага доводи, че преди да върне исковата молба съдията - докладчик от първоинстанционния съд е бил длъжен съгласно чл.7 ГПК да извърши служебна проверка дали държавната такса е платена реално. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Следва ли съдията - докладчик да следи служебно за извършени плащания на дължима държавна такса, разноски и депозити; 2. Какъв е обемът на процесуалните действия, които съдът следва служебно да извършва съгласно чл.7 ГПК; Трябва ли на това основание преди да постанови неспазване на дадени указания за плащане на дължима държавна такса, служебно да изиска от съответната служба справка за постъпила в срок сума; 3. Кога се счита за надлежно извършено едно плащане за дължими такси и/или разноски към съда - със заверяване на съответната банкова сметка или само с предоставяне на платежно нареждане“. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в определение № 47/18.01.2011 г. по ч. гр. д. № 592/2010 г. и определение № 1074/30.11.2012 г. по ч. т. д. № 151/2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е върната подадената от „ОББ“ АД искова молба, Софийски градски съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок ясните и конкретни указания на първоинстанционния съд за представяне на вносен документ, удостоверяващ заплащане на дължимата за производството по чл.422 ГПК държавна такса. Въззивният съд е изложил съображения, че представянето на документ за внесена държавна такса е въведено като изискване за редовност на исковата молба с разпоредбата на чл.128 ГПК, поради което пропускът да се представи такъв документ, въпреки дадените от съда указания (с предупреждение за неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение), съставлява основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Софийски градски съд определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода по конкретното дело. Първите два въпроса отразяват защитната теза на частния жалбоподател, развита в частната касационна жалба, че преди да върне исковата молба по съображения за непредставяне на вносен документ, доказващ заплащане на дължима за исково производство държавна такса, съдът е длъжен съгласно чл.7 ГПК да извърши служебна проверка за реалното заплащане на таксата от задължената страна. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд не е обсъждал дали връщането на исковата молба поради неизпълнение на дадени указания за представяне на документ за внесена държавна такса е обвързано със служебно задължение за съда да извърши проверка относно реалното заплащане на таксата. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е формирал правни изводи и по въпроса в кой момент се счита за надлежно извършено плащането на дължима държавна такса. Потвърждаването на първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба е обусловено единствено от преценката, че неизпълнението на изричното указание за представяне на вносен документ, удостоверяващ заплащане на дължимата за производството по чл.422 ГПК държавна такса, предпоставя връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. С оглед съображенията, с които въззивният съд е мотивирал приложението на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, поставените въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Несъответствието на въпросите, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, с изискването на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение е в съответствие с константната практика на ВКС, според която неизпълнението на законосъобразните указания на съда за отстраняване на наредовности на исковата молба, за които ищецът е уведомен надлежно с предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението, съставлява основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,