Определение № 27 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г.,гр.Б., чрез процесуалния му представител адвокат П.М., срещу въззивно решение № 69/06.03.2020 г. по гр. д. № 181/2019 г. на Окръжен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, тъй като е налице произнасяне на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. Не са формулирани конкретни правни въпроси. Сочи се, че правните въпроси, които са обусловили изводите на съда, са: Допустимо ли е в решението по допускане на делбата определяне на квоти на съделителите, без да се конкретизира за кои имоти се отнасят.Следва ли съдът да се произнесе по валидността на извършена покупко-продажба, с посочени пороци, влечащи нищожност в отделни нейни части, макар страната, позоваваща се на тези пороци, да се явява трето лице по сделката. Неправилно приложение на ЗН при определяне кръга наследници. Решението е в противоречие с решение №241/2012г. по гр.д.№850/2011г.,ВКС, ІІг.о., и приетото в него, че „решението по допускането на делбата трябва да установява ясно и несъмнено правата на съделителите и делбените квоти“, в противоречие с решение №48/2014г. по гр.д.№14/2012г.,ВКС, ІІ г.о. и приетото, че „в решението по допускане на делбата съдът разрешава въпросите между кои лица и за кои имоти трябва да се извърши тя и каква е частта на всеки съделител“. По отношение на нот.акт №170/2007г. за покупко-продажба на 5/24 ид.ч. от наследствените имоти, решението е в противоречие с решение №167/2013г. по гр.д.№ 1889/2013г., І г.о. и приетото в него, че „..никой не може да прехвърля повече права, отколкото притежава..“ Твърди се противоречие с ТР№3/1994г., ОСГК, ВС в частта за определяне кръга на наследници в делбения процес.

Ответникът по касационната жалба К. С. К., [населено място], [община], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.Останалите ответници по касация не изразяват становище.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение №108/2018г., поправено с решение № 145/2018г. по гр.д.№508/2014г. на РС-Балчик в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Г. срещу П. Г. Х., Р. С. Я., Б. Д. Г. и С. Х. Г. за делба на дворно място с площ от 850 кв.м., имот с идентификатор № * по КК на [населено място], [община], съставляващ УПИ , кв.11 по регулационния план на селото, в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Г. срещу П. В. Л., П. Г. Х., Б. Д. Г. и С. Х. Г. за делба на нива с площ от 8,400 дка, имот с идентификатор № * по КК на [населено място]. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е допусната делба на дворно място с площ от 850 кв.м., съставляващо имот с идентификатор № * по КК на [населено място] и на УПИ , кв. 11 по регулационния план на селото от наследството на А.Я., поч.2000 г., между съделители: П. Ц. Л., Ф. С. Я. и Д. Г. Г. като обаче решението частично е отменено относно квотите и са определени други, а именно: 21/24 ид.ч. за П. Л., 1/24 ид.ч. за Ф. Я. и 1/24 ид.ч. за Д. Г.. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е допусната съдебна делба на нива с площ 8,400 дка, идентификатор № * по КК на [населено място] между съделителите и при квоти: К. К. – 21/24 ид.ч., Ф. Я. -1/24 ид.ч. и Д. Г. – 2/24 ид.ч.

Въззивният съд е приел, че искът е за делба на наследство, оставено от А. Л. и включващо незастроено дворно място - УПИ **, кв.11 по плана на [населено място], с площ от 850 кв.м. и нива с площ 8,400 дка, находяща се в същото село. Наследодателят е починал на 29.05.2000 г. и е оставил наследници по закон: съпруга П. Л., с която сключил граждански брак на 23.06.1969 г., сестра П. Х., брат Д. Г., племенниците си Р. Я. и Ф. Я. - деца на починалата на 13.02.1997 г. негова сестра С. и племенниците си Г. Г. и Д. Л. - деца на починалия на 11.02.1985г. негов брат Л.. Призовани към наследяване са наследниците от трети ред - братята и сестрите - член 8,ал.1 от ЗН и с оглед правилото на член 10,ал.2 ЗН, допускащо заместване на тези от тях, които са починали преди наследодателя - само от техните деца или внуци. Правилото на член 8,ал.4 ЗН - за изключване от по - близките по степен роднини или низходящите на по - близкия по степен роднина на по - далечните по степен е приложимо, когато са призовани към наследяване роднините от четвъртия ред - тези по съребрена линия от ІІІ до VІ степен - братовчеди, вуйчовци и т.н. Следователно преживелият наследодателя А. Л. негов брат Д. Г. /ищецът/ и преживялата го сестра П. Х., не изключват от наследяването децата на починалите преди него роднини, а именно ответниците Р. и Ф. Я. - синове на сестрата С., ответника Г. Г. /починал в хода на процеса/ и починалия преди завеждане на иска Д. – всички синове на брата Л.. Бракът на наследодателя е продължил повече от 10 години, поради което делът на съпругата при наследяване с братя и сестри или с техни низходящи по чл. 9,ал.2,изр.1,пр.2 ЗН е равен на 2/3. Наследственият дял на брата Д. и сестрата П. е 1/12 идеална част, а наследственият дял на всеки един от племенниците - Р., Ф., Г. и Д., е по 1/24 идеална част. С договор за продажба, обективиран в нот. акт № 170/2007 г., част от наследниците: П., Р., Г. и Д., чрез пълномощник, са продали на преживялата съпруга притежаваните от тях 5/24 ид.ч. от дворното място и от нивата. Въззивният съд е приел за неоснователно оспорването на договора от страна на ищеца Д. Г., поради липса на представителна власт на пълномощника - чл.42,ал.2 ЗЗД, позовавайки се на т.2 от ТР№5/2014г., ОСГТК, тъй като ищецът е трето на сделката лице. При това положение е приел, че преживялата съпруга е придобила по наследяване и сделка по 21/24 ид.ч. от процесните имоти.Впоследствие е прехвърлила с договор за дарение, сключен с нот. акт № 75/2008 г., на К. К. 21/24 ид.ч. от нивата. На основание наследяване Ф. Я. е собственик на 1/24 ид.ч. от делбените имоти, а ищецът Д. Г. на 2/24 ид.ч. от тях. Преживялата съпруга, братът Д. и племенникът Ф. са съсобственици на дворното място, но при 21/24 ид.ч. за първата, 1/24ид.ч. за втория и 2/24 ид.ч. за третия.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Така формулираните въпроси не могат да предпоставят приложение основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Първият от тях касае определянето на делбените квоти и делбените имоти с решението по допускане на съдебната делба. Той не е решен в противоречие с посочените от касатора. В съответствие с практиката на ВКС, вкл. описаната от касатора, с решението са посочени като установени ясно правата на съделителите и делбените квоти във всеки от процесните имоти. Въпросът, касаещ „валидността“ на покупко-продажбата, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС. С т.2 от ТР№5/2014г., ОСГТК, е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл.42,ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници.Въззивното решение е съобразено с цитираната задължителна практика на ВКС от една страна, а от друга соченото от касатора и досежно продажба на чужда вещ, е неотносимо. С решаващите си мотиви съдът е приел, че прехвърлителите са притежавали правата, които прехвърлят, поради което сделките са произвели транслативно действие. Последният въпрос макар и общо поставен, сочи противоречие с ТР№3/1994г., ОСГК, ВКС. Такова не е налице. В съответствие с него и дадените указания по прилагането на чл.8, ал.4, изр.2 и чл.10 ЗН, въззивният съд е определил кръга на наследниците- призованите за наследяване от трети ред –братя и сестри, и заместването на тези от тях, които са починали преди наследодателя, от техните деца и внуци. Не може да се приеме и че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на повдигнатите въпроси, след като даденото от въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС и не се сочат никакви доводи, обосноваващи прилагането на това основание – когато въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в т.ч. установяване на съдебна практика или промяна в създадената такава.

Липсва и посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт като законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или пък е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Не е налице нито една от хипотезите, при които може да се констатира значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответника по касация К. С. К., [населено място], [община], следва да се присъдят направените разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 250 лева, съобразно представените доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.