Определение № 353 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 343/2010 г.
ВКСII гражданско отделение23.09.2010 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Окръжен съд – София, постановено на 07.06.2010 година, по гр.д.№21/2010 г., с което е върната касационна жалба с вх.№ 1108/04.05.2010 г. против решение №142/31.03.2010 г., постановено по гр.д.№21/2010 г. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.286, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.И. И. от САК, като процесуален представител на В. А. Г., П. И. К., Й. И. К. и Л. И. К. против разпореждане на Окръжен съд – София, постановено на 07.06.2010 година, по гр.д.№21/2010 г. Ответниците по частната жалба не взимат становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, окръжния съд е направил преценка, че дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на подадената против постановеното по делото решение касационна жалба – да представят съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1, т.3 от ГПК пълно и точно изложение на касационните основания съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК с преписи за противните страни и да се внесе държавна такса в размер на 30 лева по сметката на ВКС – изискване съгласно разпоредбата на 284, ал.3, т.4 от ГПК. В дадения от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите /изтекъл на 28.05.2010 г. – петък, работен ден/, не е постъпила молба от страна на жалбоподателите, поради което правилно и законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК, въззивния съд е върнал касационната жалба. Подадената след изтичането на срока молба, с представени доказателства за изпълнението на указанията на съда представлява процесуално действие, извършено след изтичането на установените срокове и съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ГПК правилно не са зачетени от въззивния съд. Изложените в частната жалба доводи за наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснат срока, не са основание за незаконосъобразност или неправилност на обжалваното разпореждане. Същите могат да се отнесат към производство по чл.64, ал.2 и сл. от ГПК – по възстановяване на срок, каквото не е инициирано от страната, пропуснала срока. Доводите и доказателствата в тази насока не следва да се обсъждат в настоящото производство по обжалване на разпореждане на връщане на касационна жалба, като неотносими. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия