Определение № 5446 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], чрез адв. А. М. от АК - Велико Търново, срещу въззивно решение № 134/13.03.2025 г. постановено по в.гр.д. № 71/2025 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с което след отмяна на решение № 1620/05.12.2024 г. по гр.д. № 1207/2024 г. на Районен съд- Велико Търново, са отхвърлени предявените от „Електроразпределение Север“АД против В. Ц. И. искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на парични вземания в полза на „Електроразпределение Север“АД по отношение на В. Ц. И. за: сумата 5845,85 лв., представляваща начислена сума по реда на чл.50 ал.2, вр. чл.56 от ПИКЕЕ за ел.енергия за обект в [населено място], [улица], за периода: 28.05.2023 г. - 25.08.2023 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/28.08.2023 г.; сумата 245,55 лв. - лихва за забава върху главницата за периода: 12.09.2023 г. - 05.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 11.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 44/15.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 182/2024 г. на ВТРС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, с която е отхвърлен предявения установителен иск, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си редовно заявените и поддържани от страните доводи и възражения, както и правно релевантните им твърдения, от които зависи разрешаването на спора по делото?“; 2. „Въззивният съд длъжен ли е да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; По поставените въпроси се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на II т.о.; 3. „Произтича ли качеството „ползвател“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, а на това основание и на задължено лице по паричното вземане, възникнало на основание чл. 50, ал. 2, във връзка с чл. 56 от ПИКЕЕ, от вещните права и техния обем, които това лице притежава, или същите се обуславят от фактическото ползване, купуване на електрическа енергия за собствени нужди в присъединения към електроразпределителната мрежа имот?“. По поставения въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с твърдения, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.; 4. „При изрично позоваване, легитимиране, на лице с притежавано от него право на собственост върху недвижим имот с цел придобиване на качеството на клиент за закупуване на електрическа енергия в този имот, кой е носителя на задължението за заплащане на цената на доставената в имота електрическа енергии за периода след придобиване на собствеността от това лице?“. По въпроса се сочи противоречие с решение по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС, III г.о.; и 5. „Съставеният констативен протокол отговаря ли на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, когато същият е подписан от оператора на мрежата и от един свидетел, който не е служител на оператора?“. Този въпрос, според касатора бил разрешен в противоречие с решение № 60116/17.02.2022 г. по т. д. № 971 /2020г. на ВКС, II т.о. Ответникът по касационната жалба В. Ц. И. в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 49 от ПИКЕЕ /обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019 г./ за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия се извършва проверка и се съставя протокол. В случая на 25.08.2023 г. длъжностни лица на „Електроразпределение Север“АД извършил техническа проверка на СТИ /електромер с фабричен № ....., находящо се в [населено място], [улица] /за който потребената ел. енергия се заплаща по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]/. Изготвен бил Констативен протокол № 5600733/25.08.2023 г., според който било установено, че при товар от 3.6 А сумарно, светлинната индикация на електромера свети постоянно. След оглед схемата на свързване в присъствието на абоната, се констатирало, че входящите и изходящите фазови проводници и на трите фази били събрани във входящите токови клеми на СТИ. По този начин част от консумираната ел. енергия и по трите фази не се измервала и съответно не се заплащала. В констативния протокол било отбелязано, че е била възстановена правилната схема на свързване - подменено СТИ, като Протоколът бил подписан от двамата служители на „Електроразпределение Север“АД, както и от Ц. Н. /клиент, присъствал при извършената проверка/. От страна на ищеца била изготвена Справка № 65523_СЕСО/28.08.2023 г. на „Електроразпределение Север“ АД за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия в съответствие с чл.50 ал.2, ал.3 от ПИКЕЕ и фактура № [ЕГН]/28.08.2023 г., ведно с Приложение А към нея, от се установявало, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на клиентски № [ЕГН] на основание ПИККЕ, в резултат на което за периода 28.05.2023 г. - 25.08.2023 г. е начислена за плащане сумата от 5845,85 лв. с ДДС. В посочените документи като клиент на дружеството ищец бил вписан Ц. Н.. До последния било изпратено и уведомително писмо с изх. № 65523_КП5600733_2/28.08.2023 г. на „Електроразпределение Север“АД, видно от известието за доставяне от 29.08.2023 г. Според изслушаното заключението на съдебно-техническата експертиза не е било възможно, чрез процесното СТИ/електромер по начина, по който е свързано, да бъде измерена цялата потребена от абоната ел.енергия в периода, посочен в справката за корекция. Налице били данни за несъответствие с правилната схема на свързване на СТИ/електромер към електроразпределителната мрежа. Нямало данни за техническа неизправност или неправомерно вмешателство върху СТИ/електромер. Коригираното количество ел.енергия 11844kWh в справката за корекция № 65523_СЕС0/28.08.2023 г. било изчислено математически вярно съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Вещото лице заявило, че няма техническа възможност за установяване началния момент на неизмерването, както и че при описания в протокола начин на свързване не се измерва цялото количество ел.енергия, потребявано от абоната. От представения нотариален акт № ..., том 1, нот.д. № 145/1995 г. на нотариус при ВТРС, съдът е приел за установено, че ответницата В. Ц. И. е придобила на 16.01.1995 г. правото на собственост върху имота в [населено място], [улица], където бил монтиран и процесния електромер. С договора обективиран в нотариалният акт обаче в полза на дарителите, както и на лицата Д. Н. и Ц. Н. било учредено пожизнено вещно право на ползване. Установено е също, че едва на 02.10.2023 г. ответницата подала: Заявление за продажба на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби“АД при ОУ и Заявление за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“АД при ОУ за партидата с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. В издадените Справка за потребление към 12.03.2024 г., Извлечение за фактури и плащания към 12.03.2024 г., преди тази дата като клиент на „Електроразпределение Север“АД бил вписан Ц. Н.. За задължението по фактура № [ЕГН]/28.08.2023 г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от, като „Електроразпределение Север“АД срещу ответницата В. Ц. И., което било уважено от съда. Срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК на ВТРС било подадено възражение от длъжника, обусловило необходимостта от установяване на вземането по съдебен ред, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК бил предявен процесния иск. Въззивният съд е приел, че спорното правоотношение е уредено ЗЕ /цитирани са разпоредби в редакцията на закона към процесния период/, регламентиращ и правоотношенията по продажба на ел.енергия за битови нужди като произтичащо от договор при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни ОУ. Продавач на доставената ел.енергия бил крайният снабдител по чл.94а от ЗЕ, респ. по чл.95 от ЗЕ, а купувач крайният клиент, съобразно чл.91 - чл.92 от ЗЕ вр. чл.97 ал.1 т.4 и чл.98а от ЗЕ. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ била посочена в §1 т.2а от ДР ЗЕ, която била относима и за правоотношението по чл.97 ал.1 т.4. ЗЕ свързвал качеството на длъжник на цената на консумираната ел.енергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната ел.енергия била „за собствени битови нужди“, а друго не било уговорено с крайния снабдител. Допустимо било клиент на доставената ел.енергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползвал електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на ел.енергия за същия имот. За да отхвърли иска, въззивният съд е обосновал извод, че за процесния период не е било доказано между „Електроразпределение Север“АД и ответницата да е била налице облигационна връзка, както и че И. няма качеството на потребител на енергийни услуги. С договора за дарение от 16.01.1995 г. тя придобила само т.н. „гола собственост“ върху имота, а вещното право на ползване върху същия било учредено в полза на други лица, сред които и Ц. П. Н.. Посочено е, че именно на името на последния, като титуляр на вещното право на ползване, били водени и партидите при ищеца за електроснабдяване в имота с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], и той бил ползвател по смисъла на ЗЕ и ОУ на „Електроразпределение Север“АД, на преносната и разпределителната мрежа за снабдяването на ползвания от него имот с ел.енергия и като потребител на енергийни услуги и като краен клиент, комуто се доставяло и който купувал ел.енергия за собствено ползване до 02.10.2023 г., в т.ч. и за периода: 28.05.2023 г. - 25.08.2023 г. Последното обстоятелство се установявало от издадените от ищеца документи /фактура № [ЕГН]/28.08.2023 г., Приложение А към нея, писмо с изх. № 65523_КП5600733_2/28.08.2023 г. на „Електроразпределение Север“АД; справка № 65523_СЕСО/28.08.2023 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия в съответствие с чл.50 ал.2, ал.3 от ПИКЕЕ, справка за потребление към 12.03.2024 г., извлечение за фактури и плащания към 12.03.2024 г./, обосноваващи извод, че пред дружеството Н. се е легитимирал като потребител по договора. По делото липсвали доказателства Ц. Н. да е изгубил това си качество, респ. такива обуславящи насочване на претенциите на ищцовото дружество за вземанията по издадената /на името на Ц. Н., като клиент/ фактура, към друго лице- ответницата В. Ц. И.. Въззивният съд е изложил и втора група мотиви за неоснователност на иска. Приел е, че показанията на св.Николай Т.- специалист „енергиен контрол“ в „Електроразпределение Север”АД не обосновават извод ответницата да е присъствала на самата проверка, да е възприела лично действията на проверяващите по установяване на неправомерното свързване и по възстановяване на правилната схема. Констативният протокол №5600733/25.08.2023г. бил подписан от свидетел /освен от служителите извършили проверката/. Според приетото от съда, в случая проверката не била извършена по установения ред, тъй като била извършена в присъствието на свидетел, който не бил служител на ищцовото дружество, но не присъствал на проверката от самото и начало и не възприел лично всички обстоятелства, подлежащи на удостоверяване от него. Освен това, доколкото се твърдяло, че клиент-ползвател и задължено лице е В. И., която не присъствала на проверката, в конкретния случай не били изпълнени изискванията на чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ от оператора на електропреносната мрежа- същият издал фактура № [ЕГН]/28.08.2023 г., преди ответницата да бъде уведомена за извършената проверка, да и бъде връчен препис от съставения констативен протокол и да участва като страна по същия в определянето на действително пренесените количества ел.енергия, ако са налице такива. Прието е, че неспазването на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ опровергава доказателствената стойност на констативния протокол. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първите два въпроса относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. По тези въпроси касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая, мотивите на въззивната инстанция, че за процесния период клиент по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] на „Електроразпределение Север“ АД по смисъла на ЗЕ и ОУДПЕЕ е бил Ц. Н. - титуляр на вещно право на ползване на обекта, присъединен към електроразпределителната мрежа и снабдяван с електрическа енергия за собствено ползване, а не ответницата- собственик на имота, са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства. Твърденията за необсъждане на неотносими доказателства- констативни протоколи за подмяна на други електромери на адреса, касаещи партиди с различни от процесните клиентски и абонатни номера, не могат да обосноват различен извод. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следователно по тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Поставените трети и четвърти въпроси са относими към субективния обхват на правилото за заплащане стойността на преизчислената електроенергия при условията на ПИКЕЕ. Питането отговаря на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обаче липсва аргументация на касатора, обосноваваща нужда от тълкуване на конкретна неясна, противоречива или непълна правна норма, поради създадена противоречива съдебна практика по тълкуването й или поради необходимост от промяна на непротиречива такава, с оглед изменение в законодателството или развитие на обществените отношения, съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това по така формулираното питане не е налице соченият от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че съгласно препращащата разпоредба на § 1, т. 4 ДР ПИКЕЕ ползвател е клиент по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 27г ДР ЗЕ, “краен клиент” е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. В § 1, т. 41б, б. “а” ДР ЗЕ е предвидено, че потребител на енергийни услуги е “краен клиент”, който купува енергия или природен газ. Съгласно чл. 4. ал. 1 от ОУДПЕЕ, клиент на „Електроразпределение Север“ АД, по смисъла на ОУДПЕЕ, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и се снабдява с електрическа енергия за собствено ползване. Т.е. законът допуска клиент- титуляр на партидата и задължено по фактурите лице да бъде освен собственикът, така също и титулярът на вещно право на ползване на електроснабдените обекти, когато същият се легитимира пред електроразпределителното дружество, като потребител по договора. Така цитираните норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, което е аргумент за недопускане на факултативния касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В случая, както се посочи, с оглед доказателствата по делото, въззивният съд е обосновал извод, че клиент на ищеца към процесния период е била не ищцата /притежаваща само т.н. „гола собственост“, и подала заявление за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“АД при ОУ за партидата с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] на 02.10.2023 г., т.е. след процесната проверка/, а един от титулярите на вещно право на ползване върху имота, фигуриращ като клиент в издадени от ищеца документи касаещи потребената ел. енергия заплащана по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], в т.ч. и в процесната фактура, съставена във връзка с извършената на 25.08.2023 г. проверка. Даденото от въззивния съд разрешение не е и в противоречие с цитираното от касатора решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС, с което е даден отговор на въпроса: кой дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик /хипотеза различна от настоящата/, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание, като изрично е посочено, че отговорът не обхваща хипотезите, в които имотът е предоставен за ползване по силата на договорно отношение от стария, респективно от новия собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител има договор за продажба на електроенергия за същия имот. Поставеният от касатора пети въпрос не е коректно зададен. Формулировката на въпроса изисква изследване на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно правилността на обжалвания съдебен акт, което излиза извън предметния обхват на фазата по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Поради това така формулираният въпрос не покрива изискването за питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това изключва необходимост от обсъждане на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, установени с представените по делото писмени доказателства, в размер на 1000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение