Определение № 4041 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1570/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1164/03.02.2023 г., подадена от И. Р. А. и Р. М. А., чрез адвокат Ч. Ч., срещу решение № 486 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 20225200500528/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 161 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 1067/2021 г. на Районен съд – Велинград. С потвърденото първоинстанционно решение съдът е признал за установено, на основание чл. 108 ЗС, в отношенията между А. М. М., И. Р. А. и Р. М. А., че А. М. М. е собственик на част от поземлен имот с пл. № * в кв. 12 по неодобрената кадастрална карта на[жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], която част е с триъгълна форма и е заключена между точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 3, и с площ от 24 кв.м, по комбинирана скица към СТЕ към заключение вх. № 2768/31.05.2022 г. на в. л. Д.-П., и е осъдил И. Р. А. и Р. М. А. да отстъпят собствеността и предадат владението на този имот на собственика; осъдил е И. Р. А. и Р. М. А. да премахнат поставената от тях дървена ограда, по протежение на точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 по комбинирана скица към СТЕ към заключение вх. № 2768/31.05.2022г. на в. л. Д.-П., разположена в поземлен имот с пл. № * в кв. 12 по неодобрената кадастрална карта на[жк], [населено място]. Неразделна част от решението е комбинирана скица към СТЕ към заключение вх. № 2768/31.05.2022 г. на в. л. Д.-П., приподписана от съда. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: С нот. акт № 137/09.08.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот ищцата А. М. М. е станала собственик на следния имот: поземлен имот с пл. № *, с площ от 517 кв.м, а съгласно предходния титул за собственост - с площ от 640 кв.м, неурегулиран, с неприложена регулация, в кв. 12 по неодобрената кадастрална карта на[жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 56 кв.м и РЗП от 112 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в и към имота и построената в него сграда. Съгласно констативен нот. акт № 6/13.01.2010 г., въз основа на влязло в сила съдебно решение № 41/27.02.2008 г. по гр. д. № 1/2008 г. на ВРС, И. Р. А. е призната за собственик на следния имот: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с пл. № * в кв. 10 по плана на [населено място],[жк], с площ от 979 кв.м съгласно скица, а с площ от 879 кв.м съгласно съдебно решение № 41/27.02.2008 г. по гр. д. № 1/2008 г. на ВРС, ведно със самостоятелен етаж от жилищна сграда - къща, представляващ първи редовен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцела, със ЗП от 115 кв.м, ведно с масивен гараж със ЗП от 36 кв.м, съгласно същото съдебно решение. Със същия констативен нот. акт № 6/13.01.2010 г. е признат за собственик и Р. М. А. на останалата 1/2 ид. ч. от поземлен имот с пл. № * в кв. 10 по плана на [населено място], ведно със самостоятелен етаж, представляващ приземен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцела, със ЗП от 115 кв.м, ведно с построената в парцела стопанска постройка - плевня, със ЗП от 99 кв.м. Ответниците са представили констативен нот. акт № 77/12.06.1992 г., с който по обстоятелствена проверка е признато право на собственост на М. С. А. на дворно място с пл. № * в кв. 10 по плана на[жк], [населено място], цялото застроено и незастроено с площ от 1030 кв.м, ведно с построената в него масивна жилищна сграда - къща със ЗП от 80 кв.м, състояща се от приземен и редовен етаж, ведно с плевня със ЗП от 63 кв.м. По делото са представени з аповед № 1548/04.10.2007 г. за попълване на кадастрална карта с верни имотни граници, издадена по искане на М. С. А. - собственик на имот пл. № * от кв. 10, скица и констативен акт от 03.11.2007 г. на кметство Сърница, съгласно които е извършено, одобрено и влязло в сила попълване на кадастралния план с верни имотни граници на имот пл. № * от кв. 10, като е променена границата на ПИ № * от кв. 10 по плана на[жк], [населено място]. Според скицата към заповедта имотната граница между имот № * и имот № * е права линия, тангираща с края на стопанската постройка – плевня, построена в имот № *. В акт за непълноти и грешки от 20.04.2007 г. на кметство Сърница, съставен от специалист „КРВП“ М. Е., в присъствието на собственика на имот пл. № * М. С. А., е посочено, че границите на имот пл. № * на място са материализирани с огради. През м. февруари 2007 г. е извършено г еодезично заснемане на имот пл. № * от инж. Я. Ч., като съгласно него и направените към него ръчни скици имотната граница между имоти №№ * и * е права линия, успоредна на южната страна на плевнята, построена в имот пл. № *, в югоизточния му ъгъл; площта на имот пл. № * е 999.61 кв.м, а на плевнята – 99 кв.м. Съгласно у достоверение за факти и обстоятелства № 0214/16.02.2022 г. на община Сърница, за[жк]има изработен кадастрален и регулационен план от 15.09.1980 г., който не е одобрен до момента, но има одобрена и действаща улична регулация от 21.03.2014 г. По делото е представено възложено от ищеца и изготвено от инж. Я. Ч. геодезично заснемане на верни имотни граници на имот пл. № * от кв. 10 по плана на[жк]. На скицата към него отразената вярна имотна граница е същата, както тази по заповед № 1548/04.10.2007 г. за попълване на кадастрална карта, но освен това е заснета полумасивна ограда, която е разположена в имот № * и започва от края на плевнята в имот пл. № *, чрез чупка от правата линия, като завършва в западната граница на същия имот № *. Тази ограда е означена с точки: 5, 21, 20, 19, 18, 17, 24, 23, 5. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза г раницата между процесните имоти е утвърдена със заповед на кмета на община Велинград № 1548/04.10.2007 г., означена в Приложение № 1 с черна линия по цифровия вид на плана на общината и с жълта линия по измерените на място съществуващи нейни крайни гранични точки 3-31. Разликите по положение в тези крайни точки между измереното и плана е 20 см в точка 3 и 30 см в точка 31. Тези разлики са в рамките на допустимото по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съществуващата на място междусъседска ограда, измерена и означена с кафявата линия между точки 3-26-27-28-29-30-31, загражда част от имот пл. № * и приобщава тази част към имота на ответниците, като площта е около 24 кв.м. Според границите и площите по неодобрения план от 1980 г., който е най-ранният за[жк], имот пл. № * е с площ около 979 кв.м, в граници: от запад - подпорна стена, от юг - слог с паянтова ограда и постройка от допълващото застрояване в имота, от североизток - постройки от допълващото застрояване в имота и улица без ограда. Имот пл. № * е с площ от около 592 кв.м, в граници: от запад и юг - слогове, от изток - улица без ограда и от север - слог с паянтова ограда и постройка на допълващото застрояване от съседния имот. По одобрения ПУП (изработен върху цифровия вид на неодобрения кадастрален план от 1980 г. и с нанесени изменения през годините), имот пл. № * е с площ около 979 кв.м, в границите, одобрени със заповед № 1548/2007 г., от запад и североизток - нематериализирани граници с улици, от юг - граница без ограда и постройка от допълващото застрояване в имота. Въпреки еднаквата площ, западната и североизточната граници на имота не съвпадат напълно с плана от 1980 г. Южната граница обаче съвпада напълно, като разлика до 40 см се явява единствено в ъгъла на пристроената част от плевнята (при 31 см), което пристрояване не съществува в плана от 1980 г., и което и към днешна дата не представлява една сграда с плевнята, както е попълнено през 2007 г. Имот пл. № * е с площ от около 517 кв.м, в граници: от запад, юг и изток - паянтови огради, от север - граница, одобрена със заповед № 1548/2007 г., без ограда и постройка на допълващото застрояване от съседния имот. С изключение на северната граница, няма данни как и кога са установени тези граници на имот пл. № *. Може обосновано да се предположи, че това е станало при благоустрояването и асфалтирането на граничещата с имотите от запад улица и при изграждането и последващите ремонти на днешното шосе, с което граничи от юг имот пл. № *. В по-голямата си част южната граница на този имот съвпада с границата, показана на комбинираната скица със син цвят на пътя, според предвижданията на неодобрения застроителен план. По същество това е граница между имот пл. № * и сегашния републиканския път III-843-Велинград-Сърница-Крушата-разклон Батак-Доспат. Към 1980 г. пътят не е съществувал в сегашния си вид, което се установява освен от неодобрения план, и от едромащабната топографска карта на България (ЕТК), която за този район е изработена през същата 1980 г., като шосе е имало само до началото на[жк], а нататък до днешния разклон Батак-Доспат е бил в строеж, съгласно условните знаци в ЕТК. На скицата в кафяв цвят и с кафяв текст са показани границите и площите по измерените на място огради. По тях имот пл. № * е с площ 1030 кв.м в граници: от запад - паянтова дървена ограда, която в южната си половина съвпада с подпорната стена от плана от 1980 г., от юг - паянтова дървена ограда и постройка от допълващото застрояване в имота, от североизток - постройки от допълващото застрояване в имота и улица без ограда. Имот пл. № * е с площ от 500 кв.м, в граници: от запад - масивна ограда/подпорна стена с височина над 50 см до около 1 м, от юг и изток - мрежа на колове, от север - паянтова дървена ограда и постройка от допълващото застрояване от съседния имот. Така се владеят имотите в момента. Съгласно приложената към съдебно-техническата експертиза комбинирана скица имотната граница между имот № * и имот № * е права линия, която в източната си част съвпада с ограждащата стена на 2 м и от там продължава до западната улична регулационна линия, която там съвпада с имотната граница. Съществуващата на място паянтова ограда между тези два имота не съвпада с имотната граница. От запад започва от имотната граница, но навлиза в имот № * и за да завърши в края на постройката, е направена чупка. Така навлизането в имота на ищцата с пл. № * има форма на триъгълник, чиято площ според заключението е около 24 кв.м. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи: От доказателствата по делото се установява, че оградата, разделяща имот пл. № * (собственост на ответниците по исковата молба) с имот пл. № * (собственост на ищцата), не съвпада с имотната граница между двата имота. Оградата е изместена, така че навлиза в имот пл. № *. Това навлизане има форма на триъгълник с площ от 24 кв.м и заключен между осови точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 3 по комбинирана скица към СТЕ. Няма спор по делото, а това е установено и от показанията на свидетеля К. А. А., които Окръжен съд – Пазарджик е кредитирал, като кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, че посочената част от имот пл. № * се владее и в момента от ответниците. Съдът е намерил за н еоснователно възражението на ответниците по иска за това, че претендираната част от имота винаги е попадала в имот № *, като се е обосновал с обстоятелството, че именно от наследодателя на И. А. и Р. А. е било поискано нанасяне на вярната имотна граница между имоти с пл. № * и * и тогава границата е била такава, каквато е отразена в плана от 1980 г. Визирал е, че без правно значение е фактът дали този план е одобрен, тъй като има влязла в сила заповед за попълване на кадастралната карта, по която границата представлява права линия. Съдът е приел за безспорно доказано по делото, че към момента оградата не е поставена по имотната граница между двата имота, а навлиза в имота на ищцата. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответниците по ревандикационния иск, че те са придобили спорната част от имота по давност, тъй като са я владели повече от 30 години. Изложил е, че към 2007 г., когато е направено попълване на кадастралната карта, оградата се е намирала на имотната граница. Според показанията на свидетеля К. А. А., съществуващата ограда е преместена преди 9-10 години, но още тогава предишния собственик е възразил срещу това преместване на оградата от ответниците. От това съдът е направил извод, че не може да се приеме наличието на явно и необезпокоявано владение за период от 10 и повече години. Освен това е споделил становището на първоинстанционния съд, че не могат да се придобиват по давност части от имоти, които не са реално обособени, каквато се явява спорната част от имота. Поради основателността на ревандикационната претенция, въззивният съд е заключил, че основателен се явява и искът по чл. 109 ЗС, доколкото по делото е установено, че оградата на ответниците не е поставена по имотната граница между двата имота, а е разположена в имота на ищцата. Приел е, че в частта на спорното място оградата се явява „незаконно построена“ и подлежи на премахване, тъй като ограничава правото на ищцата да ползва заградената част от собствения й имот. Налице е „неоснователно действие“ по смисъла на закона, което пречи на А. М. да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. На първо място, в изложението е формулиран въпросът: Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства, като се твърди, че по него въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 66/20.07.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на ВКС, I г. о. Жалбоподателите твърдят, че в случая въззивната инстанция не е взела предвид установеното от вещото лице обстоятелство, че разликите по положение в крайни точки на процесната граница между измереното и плана е 20 см в точка 3 и 30 см в точка 31, които разлики са в рамките на допустимата точност по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което и от техническа гледна точка няма навлизане в имота. На второ място, жалбоподателите формулират въпроса: От правно значение ли е фактът дали с последваща заповед на кмета на община Велинград, издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., се попълва одобрен или неодобрен кадастрален план. За този въпрос се твърди, че той е значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателите излагат, че п о делото няма спор, че границата между процесните имоти е утвърдена със з аповед на кмета на община Велинград № 1548/04.10.2007 г., с която е извършено попълване на кадастралния план от 1980 г., който обаче никога не е бил одобряван и не е бил действащ. Заповедта е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., с която кметът на община Велинград е попълнил кадастралния план на [населено място],[жк]с верните имотни граници на имот пл. № *, без да е имал правомощието да п рави това, за щото съгласно сочената разпоредба кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство, се поддържат от общинската администрация, по ред, определен с наредбата по чл. 31, като измененията се одобряват безспорно със заповед на кмета на общината. Тоест в правомощието на общинската администрация и съответния кмет на община е да попълва и поддържа само одобрени и действащи планове. В тази връзка заповедта се явява нищожна, което не е обсъдено от Окръжен съд – Пазарджик. В изложението се сочи и че атакуваното пред ВКС решение е очевидно неправилно. От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: По първия въпрос от изложението не се установява противоречие с визираната от жалбоподателите съдебна практика. Действително, съгласно формираната непротиворечива съдебна практика по чл. 290 ГПК, както и задължителната такава на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея. Настоящият съдебен състав намира, че в случая въззивният съд е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства, и мотивирано е извел правните си изводи по съществото на спора. В тази връзка следва да се отбележи, че отразеното от вещото лице относно рамките на допустимата точност по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. се отнася до разликите между измереното от вещото лице и означението по цифровия вид на плана, а не между отразеното в плана и поставената на място от ответниците по исковата молба ограда. Вторият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е решаващ за крайния изход на делото. Въззивният съд не е мотивирал решението си единствено въз основа з аповедта на кмета на община Велинград № 1548/04.10.2007 г. Същият е съобразил всички доказателства относно спорния въпрос къде минава процесната граница между имотите на страните, вкл. че именно от наследодателя на И. А. и Р. А. е било поискано нанасяне на вярната имотна граница между имоти с пл. № * и *, като тогава границата е била такава, каквато е отразена в плана от 1980 г. Към датата на издаване на заповедта оградата между имотите е минавала по имотната граница и едва по-късно е била изместена от И. А. и Р. А. и е навлязла в имота на ищцата. Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответницата по жалбата не е направила разноски за производството пред ВКС, които да й бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,