Определение № 274 от 27.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2628/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК Л. И. със седалище С. срещу решение №2254 от 19.11.2015 г. на САС по в.гр.д. №2320/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №1519/05.03.2015 г. по гр. д. № 11292/2012 г на СГС, Т.О., 16 с-в, с което е бил отхвърлен искът с правно основание 274 ал.1 КЗ-отм. на касатора срещу К. Р. Н. частично предявен за сумата от 37 500 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2012 г. до окончателното плащане, от общо 75 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правния въпрос от значение за изхода по спора е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация не изпраща писмен отговор със на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.08.2005 г. на автомагистрала „Х.” ответникът като водач на МПС нарушавайки правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 на ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Ц. Г. на 42 г., след което е избягал от местопроизшествието. Последното представлява престъпление по чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.66 НКи лишаване от правоуправление на МПС. С влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.407 ал.1 –отм. от ТЗ ответникът по настоящия иск е бил осъден да заплати на ищцата по него Е. В.-майка на загиналия при ПТП сумите от :75 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й 9 438,07 лева-лихва за периода 07.07.2006 г. -11.06.07 г. и 46 176,94 лева –законна лихва върху главницата за периода от 12.06.2007 г. до 11.07.2012 г., които суми в общ размер на 130 019 лева са заплатени от ищцовото застрахователно дружество на майката на загиналия в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на МПС. Според решаващия спора въззивен съдебен състав не е доказан един от елементите на сложния съдебен състав пораждащ правото на регресен иск на застрахователя срещу делинквента, чиято ГО като водач на МПС е била обект на застраховане и е била ангажирана в лицето на застрахователя спрямо увреденото от ПТП лице, а именно: отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274 ал.1,гт.3 КЗ-отм.. В обжалваното решение са развити съображения, че напускането на местопрестъплението като елемент от деянието на престъпния състав на чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол при липса на данни за реално предприети действия от контролните органи в тази насока. С оглед на изложеното е направен и извод за липса на основание за ангажиране регресната отговорност по чл. 274 ал.1 т.1,предл.3 КЗ-отм. на делинквента спрямо застрахователя в хипотезата на отклонение от страна на първия от проверка за употреба на алкохол и искът, предявен на това основание е отхвърлен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора следния правен въпрос: относно наличие на основание за ангажиране на регресната отговорност спрямо застрахователя по задължителна застраховка на ГО на водач на МПС, когато последният е избягал от местопрестъплението, като е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК, което е установено с влязла в сила присъда или приравнен на такава по последици съдебен акт и кога може да се приеме, че това деяние представлява отклонение от проверка за употреба на алкохол, с оглед приложението на чл. 274 ал.1,т.1,предл. трето. Така поставеният въпрос е от значение за изхода по спора, доколкото именно в отговор на него са изложените в обжалваното решение съображения на въззивния съд при обосноваване на правораздавателната си воля. Налице е и задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса: Р №152/05.11.2014 г. по т.дело № 2080/13 на състав на Първо т.о., за проверка за съответствие, с което, и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът