Определение № 694 от 20.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. О. против определение от 2.08.2012 г. по ч.гр.д. № 1791/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава разпореждане от 9.03.2012 г. по т.д. № 1936/2010 г. на СГС, поради недопустимост на предявените искове за установяване, че: 1. срокът по чл.330,ал.1,б.”д” ГПК-отм. по отношение на изп.д. № 3435/2003 г. на СИС при СРС е изтекъл., 2. същото изп.д., по което страни са ответниците, е прекратено по силата на закона. и 3. несъществуването на вписания запор по изп.д. № 2007 852 0400 232 на ЧСИ К.П. по партидата на ищцовото дружество, като обстоятелство, което не е възникнало. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Представлява ли запорът върху дружествен дял по чл.517,ал.1 ГПК несъществуващо обстоятелство, наложен и вписан въз основа на изп.д. на ЧСИ, образувано чрез преобразуване на изп.д на ДСИ, което е прекратено по силата на закона, и с оглед на това допустим ли е иска по чл.29,ал.1 ЗТР, с който да се установи, че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство? бил от значение за точното прилагане на правото. Вероятно се има предвид чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Всъщност определението се обжалва само в частта относно несъществуването на вписания запор. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Неправилното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Самият въпрос е неправилно-неточно формулиран. Вписаният запор от ЧСИ не може да бъде несъществуващо обстоятелство по смисъла на р.ІІІ ТР 1/2002 ОСТК, на което се позовава частният жалбоподател. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Но и в двете хипотези ОСТК има предвид решение на орган на ТД. ЧСИ извършва публичноправна дейност, когато той действа извън своята компетентност, защото изп.дело е следвало да бъде перемирано, тогава налагането на запора е невалидно-нищожно, което може да обуслови несъществуване на вписано обстоятелство. Дори да е предявен иск по чл.29 във вр. с чл.30 ЗТР, в конкретния случай няма правен интерес от неговото провеждане, тъй като дружеството на основание чл.517,ал.3 ГПК е прекратено и обявено в ликвидация. Предпоставките за възобновяването му нямат връзка с вписването и не са в зависимост от запора на дружествения дял. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.