Определение № 638 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Г. П., чрез процесуален представител адв.А., срещу решение от 17.05.2019г., постановено по в.гр.д.№ 6623/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.05.2005г. по гр.д.№ 5188/2004г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. Г. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция „Национална сигурност“ не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. Г. П. срещу Държавна агенция „Национална сигурност“ /с предишно наименование Национална служба „Сигурност“ – МВР/ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед рег. № 123/27.04.2004 г. на директора на НСС; за възстановяване на преди заеманата длъжност „систем-оператор“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 28.04.2004 г. – 28.06.2004 г. в размер на 420 лв. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание - чл.328, ал.1, т.12 КТ. Съдът е намерил, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на ищцата е налице абсолютна пречка за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ, а именно установено е, че тя страда от психическо заболяване, удостоверено по надлежния ред. Посочил е, че редът за провеждане на специализираните медицински и психологически изследвания в хода на процедурата по проучване за надеждност на кандидатите за издаване на разрешение за достъп до съответно ниво на класифицирана информация е уреден в Наредба № 6 от 19.03.2003 г. за реда и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите за тяхното провеждане, издадена от министъра на здравеопазването. Приел е, че съгласно изискванията на цитираната наредба ищцата е попълнила декларация, с която е дала доброволно съгласие за провеждане на изследванията /чл. 6/ и са били проведени прегледи от психолог и психиатър, за което са й били издадени съответните свидетелства по образец /чл. 8 – чл. 10/. Съдът е посочил, че именно констатираното психическо заболяване е послужило като основание за процесния отказ за достъп до класифицирана информация, което представлява и абсолютна пречка за издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ. От приложената по делото справка рег. № С-1500/07.05.2003 г. е прието за установено, че на 24.04.2003 г. е било проведено интервю с ищцата във връзка с изискванията на ЗЗКИ за предоставянето на допуск до класифицирана информация със степен „строго секретно“ съобразно изискването на чл. 49, ал. 3 ЗЗКИ. Въззивният съд е изложил съображения, че не е било проведено интервю с трите посочени от ищцата лица, но въпреки това с оглед наличието на психично заболяване, което е констатирано по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 6 от 19.03.2003 г., издадена от министъра на здравеопазването, тъй като е налице абсолютна пречка за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ, е приел, че правилно на ищцата е бил отказан достъп до класифицирана информация, тъй като тази абсолютна пречка не би могла да бъде преодоляна чрез провеждането на интервюта с други лица и крайният извод за наличието на психично заболяване би бил същият, тъй като психичната годност се установява по специално предвиден ред, който в конкретния случай е бил спазен. Въззивният съд е приел, че правилно ДНСС-МВР е издала процесния отказ № 7/03.06.2003 г. поради наличието на абсолютна пречка за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ, по отношение на ищцата М. П. е била налице обективна невъзможност да изпълнява длъжността „систем-оператор“, едно от изричните изисквания за заемането на която е лицето да има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“. Поради това е приел, че правилно трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „за правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и задължението му да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните“, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поставения въпрос касаторът отнася към оплакването си, че съдът „не е обсъдил, съответно – не е формирал мотиви защо е счел за неотносими към предмета на доказване писмените доказателства, ангажирани с молба вх.№145422 от 07.12.2018г., а се е ограничил с бланкетния израз, че не допринасят за изясняване на релевантните за спора обстоятелства“. Според касатора съдът е следвало да съобрази тези доказателства, като счита, че макар и да се касае до медицинска документация, удостоверяваща здравословното й състояние за по-късен период – от 2005г. до 2018г., през който не е констатирано психично разстройство, е индиция, че документите, създадени в хода на специалното проучване за достъп до класифицирана документация, не отразяват действителното й здравословно състояние. Съдът допуснал и събрал посочените от страната писмени доказателства, но е приел, че „не допринасят за изясняване на релевантните по делото обстоятелства“. Т.е. въззивният съд е извършил преценка на доказателствата. Правилността на тази преценка не може да бъде проверявана от касационната инстанция в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Поставения въпрос касаторът отнася и към оплакване, че въззивният съд не е обсъдил и не е изложил мотиви защо е приел за неоснователни доводите в писмената защита, изготвена от адв.С., за незаконосъобразност на отказа за достъп до класифицирана информация. Съдът е изложил подробни съображения защо счита, че по делото е установено, че законосъобразно на ищцата е бил отказан достъп до класифицирана информация. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Както се посочи, правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.