Определение № 782 от 18.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2759/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. О. срещу въззивно решение на Добрички окръжен съд № 20 от 12.01.2024 г. по гр.д.№ 777/ 2023 г., в частта му, в която след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 1171/ 2022 г., е определен режим на лични отношения на детето П. М. П. с баща му М. П. М. както следва: 1. първите шест месеца от влизане на решението в сила – всяка събота от 12.00 часа до 14.00 часа, на избрано от двамата родители място, в присъствието на майката Н. О., която трябва да осигурява явяването на детето на срещите. Майката може да бъде замествана в изпълнението на задълженията й в тази част от режима на лични отношения от друг член на нейното и на детето семейство; 2. следващите шест месеца - всяка събота от 10.30 часа до 16.00 часа; 3. от навършване на една година от влизане на решението в сила: 3.1. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване при бащата; 3.2. двадесет дни през лятната ваканция, в които майката не е в платен годишен отпуск; 3.3. през Коледната ваканция – в четни години и през пролетната ваканция – в нечетни години. За осъществяване на режима за лични отношения по т.2 и т.3 бащата следва да взема детето от дома му и да го връща там; и е разпределена отговорността за дължимите за производството такси и разноски. С въззивното решение бащата М. М. е осъден да заплати на детето П. П., чрез неговата майка и законен представител, издръжка за минал период в размер 600 лева, като за разликата над 3 000 лв /2 400 лв са били присъдени от първата инстанция и в тази му част първоинстанционното решение не е било обжалвано/ до пълния предявен размер от 4 800 лева искът е отхвърлен. В тази част решението е влязло в сила. Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси „Следва ли, при определяне на конкретните мерки на лични отношения, съдът да съобрази конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, които имат значение за защита интереса на детето и следва ли съда да обоснове мерките с установените факти и обстоятелства по делото?“ и „При установените по делото данни и обстоятелства, че контактите на детето с бащата биха го поставили в риск, следва ли съдът при изпълнение на служебното си задължение да следи служебно за интереса на детето, като изключи всяка възможност да бъдат злепоставено интересите на детето, както и възможността да бъде поставено детето в риск?“. Според жалбоподателката тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна М. М. оспорва жалбата с доводи по същество, без да вземе изрично становище по наличието на основания за достъп до касационен контрол. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови акта си, въззивният съд приел, че с влязлата в сила част на обжалваното пред него решение на районния съд упражняването на родителските права по отношение на роденото от Н. О. и М. М. дете П. било предоставено на майката и бащата бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка за бъдеще време в размер 400 лв. Оставал висящ спора за дължимата издръжка за минал период и за режима на лични отношения между детето и бащата. За да реши този спор, съдът установил, че П. П. бил [дата на раждане] и към момента на устните състезания пред него е на възраст 8 години и 7 месеца. Родителите му нямали брак и се разделили, когато детето било на възраст между 1 и 2 години. След раздялата на родителите детето не контактувало с баща си изобщо, а било отглеждано в дома на майка си от нея, от баба си по майчина линия и от по-голямата си сестра. Отглеждащите го не му давали обяснения за баща му, а и детето не проявявало интерес към него. П. бил дете с нормално развитие, умен, чувствителен и емоционален, много разстроен от възможността да се среща с баща си и да прекарва време с него. Затова първоначално следвало да се определи период, в който контактите на детето с бащата да се извършва единствено в присъствието на майката или бабата. Период от една година за такъв режим обаче, съдът намерил за прекомерен. Приел, че детето е умно и адаптивно, с нормално за възрастта си развитие и че с подкрепата на майката установяването на контакт с бащата и опознаването между тях можело да се осъществи за шест месеца. По преценка на майката тя можело да бъде заместена в изпълнението на задълженията й от нейната майка, но последната не можело да бъде държана отговорна за изпълнение на тези задължения – те тежали само върху родителите. След изтичане на 6 месеца контактите на детето с бащата следвало да се осъществяват без присъствието на трето лице, но и без преспиване, като бащата взема детето от дома му и го връща там, а след изтичане на една година тези контакти следвало да се осъществяват с преспиване при бащата. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от жалбоподателката въпрос обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, съобразени са указанията, дадени в решение № 60195/ 01.11.2021 г. по гр.д.№ 3816/ 2021 г., ІІІ г.о. /и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси и обстоятелства, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. От значение са не отделните критерии, а съвкупността от обстоятелства по случая и съдът следва да положи усилия те да бъдат възможно най-пълно установени по делото. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Вторият въпрос не отговаря на изискванията, които ал.1 на чл.280 ГПК поставя към общото основание за допускане на касационното обжалване. Освен че не е правен, а фактически, той предпоставя, че установените по делото данни сочат, че контактите на детето с бащата биха поставили детето в риск. Такова установяване въззивното решение не съдържа, поради което въпросът не явява неотносим. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд