Определение № 5391 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение25.11.2025 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал.1 ГПК определение № 4561/13.10.2025г. по гр.д.№1465/2025г. по описа на ВКС, ІІІ ГО в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл: ОСЪЖДА Г. И. М. ЕГН [ЕГН] и Ю. И. М. ЕГН [ЕГН], да заплатят на В. Г. Г. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1200 лева – разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 19971/30.10.2025г. на В. Г. Г. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 4561/13.10.2025г. в частта за разноските чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в нейна полза. Молителят твърди,че като ищец и насрещна страна по касационната жалба, която е оставена без разглеждане с определението от 13.10.2025г., му се следват сторените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна по искането – касаторите Г. И. М. и Ю. И. М., оспорват основателността му и при условията на евентуалност правят възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и основателно по следните съображения: С постановеното по делото определение № 4561/13.10.2025г. касационната жалба на Г. И. М. и Ю. И. М. е оставена без разглеждане, а касационното производство - прекратено. При този изход на спора и съгласно чл. 81 ГПК на ответната страна по жалбата се следват сторените за касационното производство разноски, които са били своевременно поискани – с отговора на касационната жалба. Не намира законова опора възражението на касаторите, че разноски се дължат само при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от жалбата и липсва съдебна практика в подобен смисъл. Основателно е обаче възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 2160 лева, който не е съответен на фактическата и правна сложност на спора в пренесения му пред касационната инстанция вид и на извършената от адвокатския пълномощник на ищцата работа пред касационната инстанция, която се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба, макар да е подробен, съдържателен и съобразен с конкретните оплаквания на касаторите. Преценявайки вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото и като има предвид, че касационното производство е прекратено в приложение на чл. 280, ал.3 ГПК, за което съдът следи служебно, настоящият състав следва да намали дължимото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение до размер от 1200 лева. Мотивиран от горното