Определение № 57 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 126/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Т. Й. срещу разпореждане от № 260234 от 09.10.2020г. по ч.в.т.д. № 332/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е върната като недопустима частната му касационна жалба – вх. № 260000/ 21.08.2020г. срещу определение № 219/ 15.07.2020г. по ч.в.т.д. № 332/ 2020г. на Апелативен съд - Пловдив. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане. Излага единствено съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба, „Теленор България“ ЕАД не представя отговор на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С определение от 15.07.2020г. по ч.в.т.д. № 332/ 2020г. Апелативен съд - Пловдив е потвърдил разпореждането на ОС - Стара Загора от 05.12.2019г., с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, поради неотстраняване на нередовности подадената от Й. частна касационна жалба срещу определение от 21.02.2019г. по ч.в.т.д. № 1052/2019г. на ОС - Стара Загора, с което се потвърждава определение от 21.11.2018г. по гр.д. № 19682018г. на РС - Стара Загора за оставяне без разглеждане като недопустимо възражение за местна подсъдност за изпращане на делото на РС - Дупница. Срещу определението от 15.07.2020г. на АС-Пловдив е подадена частна касационна жалба, върната от АС - Пловдив на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК с разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, с мотива, че цената на всеки от исковете, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за вземания за далекосъобщителни услуги, за неустойка и лизингови вноски е под 5000 лева. Разпореждането е правилно. Правилно апелативният съд е приложил разпоредбите на чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3 ГПК, според които не подлежат на касационен контрол определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, какъвто е настоящият случай, тъй като цената на всеки от исковете е под минималния изискуем праг от 5000 лева за граждански дела /дори сборът от цените на всички искове е под този праг/. Ето защо, определението на САС от 15.07.2020г., с което апелативният съд се е произнесъл по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК по частна жалба срещу постановеното от ОС като въззивна инстанция разпореждане за връщане на частна касационна жалба, е окончателно, с оглед на което подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима. Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане, с което е върната подадената частна жалба като недопустима, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК