Определение № 9158 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "МИЛОШОВ И КО" ООД, чрез адвокат В. Савов против определение № 22333 от 28.06.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. дело № 2663/2024 г., с което е отхвърлено искането на дружеството с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 14426 от 27.04.2025 г. на АССГ по адм.д. № 2663/2024 г. в частта му за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател счита, че размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е следвало да бъде изчислено съгласно Закона за правната помощ. Излага мнение, че съдът не е съобразил фактическата и прана сложност на делото. Позовава се на решение по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). По подробно развитите в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответната страна – кметът на Столична община, чрез юрк. Ж. Пападопулу изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е и основателна. С решение № 14426 от 27.04.2025 г. на АССГ по адм.д. № 2663/2024 г. е отхвърлена жалбата на „МИЛОШОВ И КО“ ООД срещу Ревизионен акт № СФД-РД77-201/27.11.2023г., потвърден с Решение №СОА24-РД28-6/17.02.2024г. на кмета на Столична община, с който по отношение на дружеството са установени задължения в размер на 45 771,50лв. за данък недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и лихви, за ревизирания период от 01.01.2018г. до 31.12.2022г., като „МИЛОШОВ И КО“ ООД е осъдено да заплати на Столична община сумата от 4312 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски. С определение № 22333 от 28.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 2663/2024 г., съдът е отхвърлил искането на „МИЛОШОВ И КО“ ООД за изменение на горецитираното решение в частта за разноските. Основателни са доводите в частната жалба за неправилност на определението. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК (приложима в настоящото производство на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ) е в насока, че в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е специална и не може да бъде дерогирана от разпоредбите на другите процесуални закони - чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, противно на доводите на частния жалбоподател. В полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за първоинстанционното производство. За да присъди така посочения размер, съдът съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС /ограничение на конкуренцията/, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Следователно, необосновано първоинстанционният съд е приел, че така определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 4312 лева не следва да бъде намалявано. В процесния случай съдът е следвало да отчете липсата на фактическа и правна сложност на делото, производството се е развило в три съдебни заседания, като представител на кметът на Столична община се е явил в две от съдебните заседания и не са ангажирани доказателства от страната, нито писмени бележки след предоставена такава възможност от съда. Предвид на изложеното, размерът на юрисконсултско възнаграждение за сумата от 4312 лева се явява завишен и несъобразен с обстоятелствата по конкретното дело, поради това частната жалба се явява основателна и обжалваното определение следва да се отмени, като се постанови друго с изменение на постановеното по адм. дело № 2663/2024 г. по описа на АССГ решение в частта на разноските, като в полза на Столична община се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева. Неоснователен е довода на частния жалбоподател за неприложимост на разпоредбите на ДОПК, тъй като производството е образувано и развила се именно по реда на ДОПК и приключило с издаване на обжалвания пред първоинстанционния съд РА. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение