Определение № 2106 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на О. В. Х. против определение № 3468 от 10.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3149/2024 г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е потвърдено определение № 89 от 29.10.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Асеновград (РС - Асеновград) за отказ на вписване на законна ипотека върху недвижим имот, представляващ УПИ *-* в кв. 45 по ПУП на [населено място], общ. С., с площ от 840 кв.м, заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 80 кв.м и масивна сграда от 41 кв.м, за обезпечаване на вземането му за уравнение на дял от 1/4 ид. част от правото на собственост върху същия имот по решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр. дело № 622/2022 г. на РС – Асеновград. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като молбата му съдържа всички реквизити по чл. 167, ал. 2 ЗЗД - вземането, страните и срокът за плащане са индивидуализирани и към нея е приложен препис от влязлото в сила съдебно решение, въз основа на което молителят се легитимира като кредитор и с което съдът му е указал възможност да впише законна ипотека за обезпечаване на вземането. Иска отмяна на определението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната частна жалба се навежда наличие на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на обжалваното определение, обоснована със съображенията за неговата неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва съдебния акт, и чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, поради което същата е процесуално допустима. Охранителното производство е започнало по молба от 29.10.2024 г. на О. Х. с искане за вписване на законна ипотека върху недвижим имот, представляващ УПИ *-* в кв. 45 по ПУП на [населено място], общ. С., с площ от 840 кв.м, заедно с построените в същия масивна жилищна сграда от 80 кв.м и масивна сграда от 41 кв.м, за обезпечаване на негово вземане по влязло в сила решение за уравнение на дела му от 1/4 ид. част от правото на собственост върху имота. В молбата не са посочени данни за начина на извършване на съдебната делба, съделителя, на когото е възложен делбеният имот по молбата, и дължимото от последния парично уравнение, за което е направено искането за вписване на законната ипотека, като към същата са представени препис от влязло в сила съдебно решение и квитанция за платена държавна такса от 24.90 лева. Съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване поради липса на индивидуализация на вземането, за обезпечаването на което се иска вписването на законната ипотека, и установяване при извършената проверка на непогасени публични задължения за съделителя, в чийто дял е възложен имотът. За да потвърди отказа на съдията по вписванията по чл. 32б Правилника за вписванията (ПВп), окръжният съд е формирал решаващ извод, че молбата за вписване на законна ипотека не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1 ПВп и чл. 167, ал. 2 ЗЗД поради липсата в нея на всички изискуеми данни за индивидуализиране на вземането на молителя като кредитор, като не са посочени имената на съделителя, който дължи допълване на дела (длъжника), размер на вземането и неговите падеж и лихви. При тези мотиви в обжалваното определение следва да се приеме, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Въззивното определение не е очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от неговото съдържание, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В случая при прочита на обжалваното определение не се открива наличието на порок, който да може да се квалифицира като такъв по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Изискванията, на които трябва да отговаря молбата за учредяване на законна ипотека, са посочени в чл. 16, ал. 1 ПВп. Тя трябва да бъде подадена в два еднакви екземпляра, придружена с акта за отчуждението или за делбата, в оригинал или препис, като за необходимото съдържание на молбата посочената разпоредба и тази на чл. 168, ал. 2 ЗЗД препращат към чл. 167, ал. 2 ЗЗД, съгласно която законова разпоредба тя трябва да съдържа данни за: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. В хипотеза на нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВп, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВп относно това дали представеният за вписване акт отговаря на законовите изисквания, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание (тълкувателни постановки по т. 1 и 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд не се е отклонил от посочените императивни повели на чл. 16, ал. 1 ПВп и чл. 167, ал. 2 ЗЗД и от задължителните тълкувателни постановки. Той е достигнал до извод за законосъобразност на постановения отказ, предвид липсата на данни в молбата на частния жалбоподател за длъжника – съделител, на когото с влязлото в сила решение е възложен делбеният недвижим имот, както и за обезпеченото вземане – паричното уравнение, което му се дължи като кредитор за допълване на неговия дял. Липсата на тези задължителни реквизити обуславя отказ на съдията по вписванията да предостави търсеното съдействие. Ето защо, следва да се приеме, че не е осъществена квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, обуславяща достъпа до касационно обжалване. При осъществяване на служебната проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК не се установи вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо. Така в заключение касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.