Определение № 1380 от 07.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 178/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу въззивно решение на Апелативен съд - Велико Търново.

Ищецът А. Й. оспорва жалбата. [община], трето лице - помагач на страната на ответника, не изразява становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие допълнително за сумата 17 000 лв. над присъдения от първата инстанция размер от 15 000 лв., заедно със законната лихва.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

• как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, вкл. и при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, и

• в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД какви са критериите за определяне на процента съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за който искът би бил основателен и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата.

По първия въпрос се поддържа, че въззивното решение не съдържа мотиви, от които да стане известно поради кои обстоятелства съдът е приел за доказани и кои конкретни факти от значение за крайния изход на спора и каква е дадената оценка с оглед определяне размера на обезщетението, не става известно и какво е даденото съдържание на понятието за справедливост, за да бъде прието спрямо ищеца да са настъпили нематериални вреди, които да обосновават присъждане на толкова значително по размер обезщетение; въззивният съд не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите и неправилно е преценил последните, с което е нарушен критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По втория въпрос, след посочване на относимата към него практика на ВКС, се излага, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Изложените аргументи не обосновават наличието на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно първия въпрос, освен че твърдението за липса на мотиви е фактически невярно, доколкото въззивният съд точно е посочил съобразените като значими за размера на обезщетението обстоятелства, изложението се свежда до оспорване на дадената от съда оценка на значението на тези обстоятелства, оттук и на размера на присъденото обезщетение. Проверката на тази оценка обаче, като въпрос по правилността на решението, е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По втория въпрос не се сочи конкретно противоречие, а единствено се възпроизвежда съдържанието на установената по него практика на ВКС.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното в отговора искане, на ищеца разноски не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени.

С тези мотиви съдът