Определение № 565 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 267 522/13.07.2021 година, подадена от В. С. А., срещу решение № 260 163/02.06.2021 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1006/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е отменил изцяло първоинстанционното решение № 808/13.07.2020 година на Районен съд Стара Загора, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 5665/2019 година като е отхвърлил предявения от В. А. И., починал на 25.01.2021 година и заместен в производството от Е. А. П., против В. С. А. и Н. С. А., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 86, т. ІІ, рег. № 2205, дело № 240/2012 година на И. В. Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Стара Загора, вписана под № 086 в регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която В. А. И. е прехвърлил на В. С. А. и Н. С. А., 2/6 идеални части от собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.468.1.6, находящ се в населено място, представляващ апартамент № 16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 година на изпълнителния директор на АГКК населено място, намиращ се в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.468, съгласно схема на Агенцията по кадастъра, заедно с избено помещение № 13, заедно с 2,68 % идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в което е построена сградата срещу задължението приобретателите да гледат и издържат, лично или чрез трето лице, прехвърлителя В. А. И., докато е жив, при запазване вещното право на ползване върху прехвърляните идеални части от имота пожизнено и безвъзмездно, поради виновно неизпълнение на това задължение от страна на Н. С. А. и В. С. А.. като неоснователен, като е прекратил производството по делото по отношение на останалите 2/6 идеални части от описания недвижим имот поради сливането на качеството на ищци и ответници, след смъртта на В. А. И. и наследствено правоприемство на В. С. А. и Н. С. А. върху тези идеални части. В подадената от В. С. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде прието, че той е универсален наследник на И., на основание направено от последния общо завещание, като предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД бъде уважен за 2/6 идеални части от имота, предмет на договора, прехвърлени на Н. С. А., а за останалите 2/4 идеални части производството по делото да бъде прекратено поради сливане на качествата ищец (В. А. И.) и ответник (В. С. А.). В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Стара Загора по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по подадената касационна жалба Н. С. А. е подала отговор с вх. № 268 680/20.09.2021 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260 163/02.06.2021 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1006/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Ответницата по подадената касационна жалба Е. А. П. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й. В. С. А. е бил уведомена за обжалваното решение на 21.06.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 267 522/13.07.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. С. А. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това кой следва да бъде конституиран по реда на чл. 227 от ГПК, като правоприемник в процеса при починал ищец-универсалният правоприемник в полза на когото е оставено общо саморъчно завещание или наследниците по закон; за това при смърт на ищеца и сливането на качествата на ищец и ответник в един правен субект, поради наследствено правоприемство, следва ли производството по делото да се прекрати изцяло или само за наследствената на страната идеална част; за това има ли право въззивният съд да се произнесе по въпроси извън хипотезите на валидността и допустимостта, когато е сезиран с бланкетна въззивна жалба, т. е. такава, в която не са посочени пороци на обжалвания съдебен акт, които да обусловят неговата неправилност; за това задължен ли е въззивния съд да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и за това ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, то дължимата се издръжка включва ли изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, както и чия е доказателствената тежест по отношение на тези факти. Първият от поставените от В. С. А., в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпроси е свързан с правилното определяне на страните по спора, което следва да бъде извършено от съда при постановяване на решението по съществото на спора. Поради това този въпрос е включен в предмета на делото и обуславя правните изводи на състава на Окръжен съд Стара Загора при постановяване на обжалваното въззивно решение. Във връзка с това е установено, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е бил предявен от В. А. И. през 2019 година, като първоинстанционното решение е постановено на 13.07.2020 година. Впоследствие на 25.01.2021 година ищецът е починал, а ответникът В. С. А. е подал молба, с която е представил протокол за обявяване на общо саморъчно завещание, с което И. му бил завещал цялото си имущество (самото завещание не е приложено към молбата нито като оригинал, нито като заверен препис), като е поискал да бъде конституиран по делото като ищец, вместо починалия такъв. Въззивният съд не се е произнесъл по тази молба, а е спрял производството по делото като е изискал служебна справка за законните наследници на починалия В. А. И.. Установено е, че такива са двамата ответници В. С. А. и Н. С. А., а също така и Е. А. П.. Преценявайки тези данни съставът на Окръжен съд Стара Загора е конституирал като страна по делото и Е. А. П., като впоследствие е постановил и обжалваното решение. Последното е съобразено с частите, които законните наследници имат от наследството на В. А. И., като с оглед на това е преценявано за каква част от имота производството по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е висящо и за каква част следва да бъде прекратено поради сливане на качествата на ищец и ответник. Резултатът от това произнасяне би бил различен ако се приеме, че като ищец по делото, вместо починалия такъв, е трябвало да бъде конституиран В. С. А. въз основа на извършено в негова полза общо саморъчно завещание. В случая е налице конкуренция между наследник по завещание и наследници по закон, която трябва да бъде разрешена от въззивния съд за да се определи кои са надлежните страни по делото. По отношение на случаи на такава конкуренция са налице постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение № 102/18.06.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 519/2019 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 153/01.10.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 2524/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., с които обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Стара Загора не е съобразено. С оглед на това са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на А. правни въпроси и такова трябва да се допусне. Що се отнася до останалите въпроси то те ще бъдат предмет на разглеждане от касационната инстанция при постановяване на решение по спора и без по отношение на тях да се допуска касационно обжалване. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 163/02.06.2021 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1006/2021 година, по подадената срещу него от В. С. А. касационна жалба с вх. № 267 522/13.07.2021 година и такова трябва да се допусне. На В. С. А. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 226.23 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение