Определение № 1081 от 07.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2288/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Слънчев бряг“ АД срещу решение №51 от 18.06.2024 г. по в.т.д.№55/2024 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №12 от 16.01.2024 г. по т.д.№347/2022 г. на ОС Бургас, е обявен за нищожен чл.9, ал.2, т.6 от Договор №И53-00А0-09 от 24.04.2017 г., сключен между „Слънчев бряг“ АД и „Лодос 22“ ЕООД и „Слънчев бряг“ АД е осъдено да заплати на „Лодос 22“ ЕООД сумата от 12 316.32 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 49 265.29 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Неустойката, уговорена в чл.9, ал.2, т.6 от процесния договор, излиза ли извън пределите на нравствената допустимост и присъщите й функции и в този смисъл противоречи ли на добрите нрави. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, фактически констатации и доказателства по делото, събрани в първата и във втората инстанции. 3. Когато в правна норма, предвиждаща задължение, липсва изрично посочен адресат на задължението, следва ли да се приеме, че това е задължение на лицето, което извършва дейността, регулирана от съответната правна норма. 4. Какво следва да се разбира под понятието „наемна вноска“ и как същата се отнася спрямо периода на ползване и срока на наемното правоотношение. Неустойката, уговорена в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване на договор за наем, приема ли се за нищожна, когато е определена за периода на прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок в размер на наемните вноски по договор. При преценка нищожна ли е една клауза за неустойка, уговорена в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване на договор за наем, взима ли се предвид наемния период и начина на плащане. При договор за наем, сключен за няколко години и заплащане наведнъж на наемната цена за година, приема ли се плащането за всяка година от наемния срок като отделна вноска. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС при даването на отговор на първия и втория от въпросите, а по отношение на трети и четвърти въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Лодос 22“ ЕООД не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че страните са били обвързани от сключен на 24.04.2017 г. договор, по силата на който на ищеца е било предоставено правото на достъп и ползване на инфраструктурата на алейната мрежа на к.к. „Слънчев бряг“ – собственост на дружеството – ответник, за извършване на превоз на туристи с туристически атракционни влакчета и са отдадени под наем шест броя такива влакчета, като превозът е следвало да се осъществява по транспортна схема, предоставена от наемодателя, предвиждаща маршрут с три направления. Посочил е, че в чл.3 от договора е постигнато съгласие, заплащането на годишната наемна цена в общ размер на 48 252 лв. с ДДС, да е еднократно за всеки едногодишен период в първото тримесечие на периода, но не по – късно от 17 декември, като срокът на договора е петгодишен, с начало 18.09.2016 г. – чл.4 от съглашението. Счел е, че липсва разногласие между страните по въпроса, че договорът е изпълняван, като е преведена наемната цена за периода 18.09.2018 – 17.09.2019 г. в размер на 49 265.29 лв. Приел е, че наемателят се е задължил, при изпълнението на договора, да спазва стриктно ЗДвП и всички нормативни актове за осъществяване на дейността, предмет на договора – чл.5, ал.1, т.2, като е уговорено и че в случай на неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя, наемодателят има правото да прекрати договора едностранно, с двумесечно предизвестие, като внесената годишна цена за предоставеното право за оставащата част от периода не се възстановява – чл.9, ал.1, т.6. Установил е, че с отправеното до наемателя предизвестие от 09.04.2019 г. наемодателят е заявил, че разваля договора, поради виновно неизпълнение на наемателя на задължението да се съобрази с разпоредбата на чл.24г, ал.3 от Закона за автомобилните превози. конкретния случай следва да се отчете спецификата на създадените отношения по процесния договор – отстъпване ползването на вещите и достъп до инфраструктурата срещу заплащане на наемна цена. Изложил е съображения, че от анализа на чл.9, ал.1, т.6 - договорна клауза за неустойка, става ясно, че споразумението предвижда наемодателят да получи наемната цена до края на едногодишния срок, без да осигури правото на наемателя да държи вещите и си служи с тях, като междувременно не е налице пречка вещите да бъдат отдадени под наем на трето лице, макар и след провеждане на процедура по избор на изпълнител на услугата, като е посочил, че клаузата не държи сметка за момента на прекратяване на договора, тъй като базата за изчисляване на неустойката не разграничава дали прекратяването е предприето в началото на едногодишния период или в неговия край, при ноторен сезонен характер на активната дейност. С оглед изложеното е заключил, че неустойката излиза извън пределите за нравствена допустимост, доколкото тя не кореспондира с размера на очакваните от неизпълнението вреди, а е предназначена да парира лишаването на наемодателя от имотната облага на наемната цена, поради което оспорената неустоечната клауза е нищожна и предявеният установителен иск за прогласяване на тази нищожност е основателен. Изразил е становище, че без основание се поддържа от ответника, че като наемодател правомерно е развалил договора. Посочил е, че разпоредбата на чл.24г, ал.3 от Закона за автомобилните превози, предвижда, че кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите на движение да не дублират разписанията на автобусните линии от утвърдената транспортна схема и при спазване на изискванията за безопасност за движение по пътищата, но за адресати на нормата следва да се приемат както лицата, ангажирани с превози с очертаната цел, така и собствениците на инфраструктурата, по която тези превози ще се осъществяват, ако те са различни от самата община, както е в конкретния случай, предвид особения статут на недвижимите имоти – улици и алеи в курортен комплекс „Слънчев бряг“, които са собственост на търговско дружество. Изтъкнал е, че наемателят – изпълнител по договора за извършване на атракционни превози, не може да осигури подобно одобрение без съдействието на собственика на инфраструктурата, тъй като конкретният маршрут на преминаване е част от договорното съдържание, което следва да бъде прието и от двете страни и еднолично заявен и получил одобрение маршрут няма как да се наложи на другата страна, а от данните по делото става ясно, че въззиваемото дружество е получило, по негово искане, одобрение на нов маршрут за движение на атракционни автовлакове по четири направления – розов, зелен, зелен с вариант и червен, с приложено по делото становище № Н2-УТ-467-002 от 05.03.2019 г., поради което безпредметно е било искането до наемателя по договора да осигури одобряване на първоначално приетия в договора маршрут, описан в чл.1, ал.4, след като това явно не съответства на волята на предоставилия ползването. Изложил е съображения, че единствено отказът на наемателя да приеме изменение на договорните условия, като изрази съгласие да извършва превозите занапред по одобрения от компетентния орган маршрут на движение, за какъвто по делото няма данни, би представлявал неизпълнение на договорни задължения, следователно, не се констатира неизпълнение и въззиваемият не е разполагал с право да развали договора едностранно. В този смисъл е достигнал до извод, че отправеното до съдоговорителя от наемодателя изявление с представеното предизвестие от 09.04.2019 г. е довело до преустановяване на договорната връзка безвиновно, като преустановяването на договорната връзка води до недължимост на престацията за наем занапред – за месеците от юли до септември 2019 г., а предвид платената годишна наемна цена от 49 265.29 лв., искът е основателен за сумата от 12 316,32 лв., доколкото отпадането на договорната връзка не се оспорва от въззивника и той е върнал предмета на договора. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички допустими и своевременно наведени, и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните (вкл. тези, свързани с твърденията за нарушения на чл.24г, ал.3 ЗАвП). В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, респективно в случая не се установява наличие на наведеното от касатора селективно основание по отношение на втори въпрос. Спрямо третия от въпросите не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Както бе посочено, освен изводите по отношение лицето, което е имало задължение по чл.24г, ал.3 ЗАвП, въззивният съд изрично е приел, че в случая подаването на искане за одобряване на първоначално приетите в договора маршрути е било и безпредметно, тъй като три месеца преди волеизявлението на наемодателя за разваляне на договорната връзка, същият вече е получил одобрение по чл.24г, ал.3 ЗАвП на нови маршрути за движение на атракционни автовлакове. В този смисъл отговорът на третия от въпросите не е единствен обусловил правната воля на съда, респективно какъвто и отговор да се даде на този въпрос, направените изводи не биха се променили. Не се установява наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на първи и четвърти от въпросите. Разрешението на тези въпроси (свеждащи се до критериите, при които следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка), дадено от въззивния съд кореспондира изцяло с разясненията, дадени в ТР №1 от 15.06.2010 г., по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в решение №110 от 21.07.2016 г. по т.д.№1226/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и в др. (наличието на които изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), като преценката на съда в конкретния случай е осъществена към момента на сключване на договора и то с оглед специфичните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочените в ТР критерии и при обсъждане на характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу наемна цена, а наемателят – да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. Изрично е взето предвид обстоятелството, че е уговорена неустойка при разваляне на договор за наем, в размер на всички неплатени по договора наемни вноски за периода от развалянето (което може да е в началото на срока) до края на едногодишния период, за който наемът е платен авансово, респективно, че наемодателят по разваления наемен договор ще получи имуществена облага от насрещната страна за този едногодишен период в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,