Решение № 2373 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Добрич против решение № 991/03.06.2025г., постановено по адм. д. № 564/2024г. по описа на Административен съд Добрич, с което е обявено за нищожно Решение № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет, в частта му, в която е решено, че няма да се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Счита, че не е налице правен интерес от оспорването По подробно изложени правни съображения иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Ответникът “Вятърен парк Изгрев“ ЕООД чрез процесуални представители оспорва касационната жалба. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С оспореното Решение № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет е приета декларация да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Видно е от административната преписка, че е внесен за разглеждане проект на декларация, отразяващ позицията на общински съвет във връзка с отчетения значителен ръст на инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове върху обработваеми земеделски площи. Декларацията е разгледана и приета от постоянната комисия по местно самоуправление, обществен ред, сигурност и законност, след което е разгледана на заседанието на Общински съвет Добрич и е приета. Съдът е приел от правна страна, че решението е взето на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и макар да е именувано декаларация, то съдържа изрично волеизявление да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до осъществяването на определени предпоставки общинският съвет на практика е формирал воля да преустанови упражняването на правомощията си по ЗУТ, осуетявайки възможността за провеждане на бъдещи и за приключване на висящи административни производства по такива искания на граждани или организации. Съдът е счел, че по този начин Общински съвет Добрич е излязъл извън правомощията си и е нарушил чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, като сам е ограничил собствената си компетентност и правомощия; освен това преследваната с акта цел не може да се постигне с никакъв административен акт. По тези съображения, подробно развити в решението, съдът е обявил решението на ОС Добрич за нищожно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение № 2204 от 05.03.2025г. по адм.д. 595/2025г. на Върховния административен съд. В него е прието, че оспореното решение е общ административен акт, който подлежи на оспорване. Съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Оспореният акт не е нищожен, тъй като е постановен в рамките на правомощията на Общински съвет Добрич. След като компетентността по одобряване на устройствени планове е именно на този орган, не може да се приеме, че той е излязъл извън своите правомощия с приемане на оспореното решение. Върховният административен съд, в посоченото по-горе определение е посочил, че се касае за общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и е дал указание за проверка спазването на административно-производствените правила за приемане на акта. Административният съд е следвало да се съобрази изцяло с това определение. На основание чл. 168 вр. чл. 146 вр. чл. 184 АПК съдът дължи произнасяне по всички основания за незаконосъобразност на акта. След като актът не представлява декларация, съдът е следвало да съобрази различния процесуален ред, по който се издават декларациите и съответно общите административни актове. В случая за издаването на акта важат административно-производствените правила, разписани в чл. 66, ал. 1 АПК, съгласно който откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично, чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. В разпоредбата на чл. 66, ал. 2 АПК е предвидено административният орган да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. Административният съд е следвало да разясни на Общински съвет Добрич посочения ред, тъй като неспазването му представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Очевидно ОС Добрич е смятал, че приема декларация, поради което не се е съобразил с процесуалните норми, изискуеми за приемане на общ административен акт. Но ако тези правила за издаване на акта бяха съобразени, съответно заинтересованите страни в производството бяха уведомени и изслушани, това би могло да доведе и до различно решаване на въпроса от общинския съвет. Нарушението на разпоредбите на чл. 66 - 71 АПК константно се възприема в съдебната практика като съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо отмяна на оспорения акт. В този смисъл решение № 675 от 16.01.2019 г. по адм. д. № 6822/2018 г., VІІІ отд. на ВАС, решение № 15478 от 12.12.2018 г. по адм. д. № 7114/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, решение № 14740 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 9122/2018 г., І отд. на ВАС, решение № 11855 ОТ 05.10.2018 г. по адм. д. № 7049/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС и др. Поради това, обжалваното решение на Административен съд Добрич, както и решението на Общински съвет Добрич следва да бъдат отменени. Доколкото инициативата за издаване на акта е на общинския съвет, той следва да прецени ще издаде ли отново акта и, ако прецени да го направи, следва да спази и административно-производствените правила за издаване на общ административен акт. При този изход от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не претендира такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика: Считам, че решението на Административен съд Добрич е правилно и следва да бъде оставено в сила.Нито Конституцията, нито ЗМСМА, нито ЗУТ предвиждат правомощие на общинските съвети сами да ограничават правомощията си, предвидени в специалните закони, като откажат да ги изпълняват. Решението е нищожно поради липса на материалноправно основание за издаването му. Вярно е, че Общинският съвет е местен колективен орган с обща компетентност, което означава, че той разполага с конституционно и законово предоставената му възможност чрез своите актове и дейност да въздейства върху различните обществени сфери, които са му възложени да управлява. Административната дейност в Република България обаче по определение е дейност, която се осъществява въз основа и в изпълнение на закона, което означава, че всички административни органи, включително общинските съвети, когато действат като такива, могат да действат само в рамките на законово определените им правомощия. Публичното право определя, посредством Конституцията и законите, пределите и обхвата на държавната власт. Следователно правомощията на органите, които действат като административни, включително на общинските съвети, не могат да бъдат тълкувани разширително. Освен че липсва материалноправно основание за издаване на оспорения акт - такова не е предвидено нито в Конституцията, нито в закона, не е налице и процесуална норма, която да позволява на общинския съвет да отказва предварително разглеждането на административни преписки. Първоинстанционният съд действително е нарушил задължението си по чл. 168 вр. чл. 146 вр. чл. 184 АПК да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на акта, но нарушението не е съществено в случая, защото независимо от липсата или спазването на административно-производствените правила, волеизявлението на общинския съвет в изразения от него смисъл би било нищожно. С или без съблюдаване на реда за издаване на акта, органът не може да издаде акт с посоченото съдържание. Съдия Аглика Адамова: