Определение № 349 от 01.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 601/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4674/19.11.2021 г. на Д. П. Д., М. М. И., Н. Р. В. и М. В. П., [населено място], подадена чрез адвокат Р. Б. и адвокат Ц. Ж., срещу въззивно решение № 140/25.10.2021 г. по в. гр. д. № 363/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се противоречие с ППВС № 4/1968 г.; 2. Налице ли е основание за касация при очевидно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба Р. П. Н. е подал отговор в срока по 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените от него разноски пред касационната инстанция. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260099/20.05.2021 г. по гр. д. № 2511/2021 г. на Районен съд - Ловеч в частта, с която на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 48 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД Д. П. Д., М. М. И. и П. Д. П. /последните двама, в качеството на родители на Д. П. Д./, и М. В. П. /в качеството на родител на Н. Р. В./, са осъдени да заплатят при условията на солидарност на Р. П. Н. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинената му от Д. П. Д. и Н. Р. В. на 31.10.2018 г. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба – първи горен вляво на ниво венец и първи горен вдясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говорене – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което Д. Д. и Н. Р. в съучастие са признати за виновни с влязло в сила, одобрено от съда споразумение от 04.10.2019 г. по НОХД № 960/2019 г. на Районен съд – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на увреждането /31.10.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че по НОХД № 960/ 2019 г. на Районен съд – Ловеч е постигнато споразумение, по силата на което Д. П. Д. и Н. Р. В. са се признали за виновни в това, че на 31.10.2018 г., около 19:30 ч., пред катедрален храм в центъра на гр. Ловеч, като непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди, причинили на Р. П. Н. от [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба - първи горен вляво на ниво венец и първи горе вдясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говоренето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. От събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства /медицинска документация, одобреното по реда на чл. 282 НПК споразумение, както и от заключението на съдебномедицинските експертизи/ се установяват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е противоправно действие от страна на Д. Д. и Н. В., което е причинило вреди на пострадалия ищец. Всички увреждания, които е получил пострадалият, са в причинно – следствена връзка с нанесения му на 31.10.2018 г. побой. Пострадалият е напълно възстановен за около пет месеца след произшествието. След инцидента ищецът бил приет в болница за пет дни със съмнения за травматични увреждания на главата, преживял силни болки, вследствие на причинената в устата разкъсно-контузна рана и счупването горните резци и разклащане на общо осем зъба – горни старнични резци и кучешки и долни четири резци. Това довело до естетични проблеми и болки /наложило се около два месеца да пие обезболяващи медикаменти/, но и до невъзможност да се храни. Наложило се дентално лечение, в продължение на около пет-шест месеца. Р. Н. преживял силен стрес, като се наложило да посещава психолог за провеждане на терапевтични сеанси в продължение на един месец. С оглед обсъдените доказателства, въззивният съд е приел, че предявеният от Р. Н. иск за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 15 000 лева. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. По поставените въпроси е налице константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. При това положение не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията. Извършил е преценка на представената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, вкл. посоченото ППВС, поради което не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Във връзка с втория въпрос от изложението към касационната жалба следва да се посочи, че той изисква преценка на фактите по делото и правилността на въззивното решение, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото, Д. П. Д., М. М. И., Н. Р. В. и М. В. П. следва да заплатят в полза на Р. П. Н. сумата от 500 лева, представляваща извършени пред касационната инстанция съдебни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.