Определение № 3467 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1561/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение № 317 от 20.03.2024г. по в.гр.д. № 1273/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260309 от 16.02.2023г. по гр.д. № 461/2021г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗД“Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сума до размера от 35 000 лева, със законната лихва за забава от 09.12.2020г. до окончателното плащане. Претендираното обезщетение е било за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Е. А. Н., сестра на касатора, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.10.2019г. по причина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при застрахователното дружество.

Оплакванията на касатора са, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. От въззивния съд не е съобразено, че касаторът е бил единственият човек, който е бил до пострадалата в най-тежкия й момент и е станал свидетел на нейните нечовешки мъки и агония след ПТП. По делото е установено по категоричен начин, че ищецът е единствен наследник на починалата си сестра, като са били изключително близки приживе и той тежко преживява нейната смърт. Обезщетението за неимуществени вреди в този случай има заместващ характер и се дължи за претърпени болки и страдания на единствения наследник, тъй като пострадалата няма други близки наследници. В този случай, по изключение, касаторът следва да бъде обезщетен за търпените вреди.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване, решението на Апелативен съд – София да бъде отменено и да му се присъдят 35 000 лева обезщетение, със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното плащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, което са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси са:

1. Легитимиран ли е ищец да предяви иск срещу делинквента, респективно застрахователя, когато при непозволено увреждане е починал негов близък член от домакинството, с когото са израснали заедно, имали са изключително силна духовна и емоционална връзка през целия си живот, починалият приживе не е имал свое семейство и други близки освен ищеца, бил е зависим от неговите грижи поради заболяване и ищецът ги е полагал?

2. Явява ли се материалнолегитимиран по делото ищецът да получи обезщетение за смърт, когато неговата сестра е починала в резултат на тежки и несъвместими с живота и здравето увреждания, тя не е имала други близки, освен него, и единствен ищецът се е грижил приживе за своята сестра и преди, и след увреждането до нейната смърт?

3. Дължи ли обезщетение делинквента, респективно застрахователят на делинквента на ищец, който претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпили от смъртта на единствен близък сродник – брат или сестра, в хипотезата, когато те не са имали свое семейство и низходящи наследници и единственият им най-близък е бил сестра, брат?

От насрещната страна по жалбата ЗД“Бул Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, и като е споделил изводите на първоинстанционния съд, съставът на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна, че към 23.10.2019г. ЗД„Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 15.50 часа, в [населено място], [община]“, ул.“52“, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП А. Г. Х., водач на автомобила „Хонда“, не е намалил скоростта и не е спрял при възникване на опасност на пътя – неподвижно стоящата в средата на лентата за движение пешеходка Е. А. Н., тогава на 69 години. В резултат на удара тя получила тежки телесни увреждания и на 12.12.2019г. починала в УМБАЛСМ “Пирогов“. Виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил е било прието за установено въз основа на влязлата в сила присъда от 04.11.2020г. на Окръжен съд – София по н.о.х.д. № 237/2020г. Допълнително е било прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Също съгласно възприетото от въззивния съд Е. А. Н. е била сестра на Н. А. Н., на 71 години към датата на пътния инцидент. Той е единственият наследник по закон на пострадалата. Тя не е имала деца, била е разведена, родителите й са починали. От десет години живеела сама в [населено място]. Ищецът живеел в София, в апартамент, но отношенията между брата и сестрата били близки, на грижа и обич. Събирали се заедно на празниците. След катастрофата ищецът ходил редовно на свиждане в болницата, направил всичко възможно като обгрижване. Смъртта на Е. А. Н. била за ищеца шок. Той скърбял. При семейните събирания всички си спомняли моментите, когато сестрата е била на гости и се е чувствала радостна. В този смисъл са били събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Е. Н. Н., дъщеря на ищеца.

При тези установени обстоятелства въззивният съд е счел, че ищецът не е легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, настъпила при пътния инцидент. При позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че присъждане на обезщетение в такъв случай е по изключение, когато е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тежест на ищеца е било да установи съществуването на изключителност в близостта между брат и сестра, надхвърляща нормално присъщото за тази родствена връзка. В случая, съгласно събраните доказателства, такива обстоятелства не са били установени. Установено е съществуването на емоционална връзка и че смъртта на Е. А. Н. се е отразила негативно на ищеца, но липсва случай на изключителност. Те са живеели в различни населени места, без чести контакти, както и ищецът се е възстановил емоционално след смъртта на сестра си. Според въззивния съд, за да бъде получено обезщетение, не е достатъчна само формалната връзка на родство с пострадалата.

С оглед решаващите мотиви на въззивния съд в решението му, първите два материалноправни въпроса не са въпроси от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Те са предпоставени от обстоятелства, които въззивният съд не е приемал за установени – че пострадалата и касаторът - ищец са живели в едно домакинство; че са израснали заедно; че са имали изключително силна духовна и емоционална връзка през целия си живот; че пострадалата е била зависима от грижите на касатора поради заболяване и той ги е полагал; както и че единствен касаторът се е грижил приживе за своята сестра преди и след увреждането при ПТП до нейната смърт.

Третият въпрос, относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на брат или сестра вследствие на настъпила смърт при непозволено увреждане и по-специално дали такива критерии са липсата на друг близък сродник на пострадалия и настъпило наследствено правоприемство, отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е, тъй като от въззивния съд е отречено сами по себе си такива обстоятелства да могат да обосноват присъждането на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, съответно по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а в хода на делото касаторът е поддържал, че обезщетението за неимуществени вреди в такъв случай има заместващ характер и е дължило.

Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, посочен от касатора, и касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Напротив, отговор на въпроса може да бъде изведен от задължителната практика на Върховния касационен съд и тази практика е съобразена от въззивния съд.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Така, съгласно тълкувателното решение, формалната родствена връзка с пострадалия, липсата на други негови близки и семейство (родители, съпруг, деца), както и настъпилото в резултат на смъртта наследствено правоприемство не са обстоятелства, самостоятелно легитимиращи ищеца по иска по чл. 52 от ЗЗД, съответно чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Практиката на Върховния касационен съд, след приемане на тълкувателното решение, също последователно се придържа към разбирането, че правото на брат или сестра да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик се признава по изключение, когато вредите е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл за сходен случай на починал брат при пътнотранспортно произшествие е постановено Решение № 310 от 06.02.2019г. по т.д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Обстоятелствата по това дело са очертавали изключителност на случая. Пострадалият не е имал свое семейство и ищците са били негови наследници по закон, но извън това е било установено, че той е живял в едно домакинство с един от своите братя, подпомагал е финансово братята и сестра си, както и техните деца, а създадените отношения между всички са били близки и сърдечни, основани на разбирателство, взаимна подкрепа и привързаност.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът